Решение № 2099 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9113/2018 г.

Решение № 2099 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9113/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Славчев от [населено място], обл. [област], против решение № 1305 от 12.06.2018 г., постановено по АХД № 72 по описа за 2018 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-267/13.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ – П. Изложените подробни съображения за необоснованост и неправилно прилагане на административнопроцесуални правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е решение № 2153-15-267 от 13.12.2017 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П., потвърждаващо разпореждане № [номер] / прот. № 2140-15-598 от 31.10.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на А. Славчев е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО поради неизпълнение на условията за придобит осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години и сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Пловдивският административен съд е обосновал извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Изводите на съда произтичат от извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства (3 бр. трудови книжки с № 100/07.08.1973 г., № 871/28.07.1982 г. и № 871/19.07.2004 г., удостоверения от осигурителите по обр. УП-3, обр. УП-5, обр. УП-13 и обр. УП-30, уведомителни писма и др.). Установено е, че през периодите 28.10.1981 г. - 31.10.1981 г., 01.01.1982 г. - 31.12.1984 г. и 01.11.1997 г. - 31.12.1997 г., както и през периодите 01.01.1985 г. - 31.01.1985 г., 01.05.1988 г. - 31.05.1988 г., 01.04.1989 г. - 30.04.1989 г. и 01.02.2000 г. - 30.04.2000 г., лицето фигурира в изплащателните ведомости на осигурителя "К. А." ЕООД в ликвидация само по име без да са отразени отработени дни и получени трудови възнаграждения. Не е вписана и заеманата длъжност, поради което не може да се приеме, че положеният труд попада в записите на т. 53а от ПКТП (отм.); или на чл. 2, т. 25 от НКТП. Липсват и други документи (пътни листове, товарителници и др.), от които може да се установи положен труд на тежкотоварен автомобил със съответния тонаж. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно прилагане на административнопроцесуалните правила за издаване на административен акт след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Първоинстанционният административен съд е приложил правилно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 – 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), регламентиращи реда и начина за установяване на осигурителен стаж и доход в пенсионното производство. Осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Документите по образец се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Представените от жалбоподателя удостоверения по чл. 40, ал. 3 от НПОС, които не отразяват вярно данните от изплащателните ведомости, не се ползват с доказателствена сила. Не се основава на данни от изплащателните ведомости и копие на удостоверение № 256 от 28.05.1986 г., в което не са посочени имената на издателите на документа – гл. счетоводител и началник на Смесено автостопанство № 10 град К.. От събраните по делото доказателства е установено, че ведомостите на осигурителя (без периода 01.01.1982 г. – 31.12.1984 г.) са запазени, но жалбоподателят не фигурира с отработени дни и получени възнаграждения, върху които са дължими осигурителни вноски. По отношение на трудова книжка № 871/28.07.1982 г. първоинстанционният административен съд е констатирал, че придобитият стаж в "К. транспорт" АД не е оформен с правоъгълен печат съгласно изискванията на чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ и чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. При прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. Вписвания в трудовата книжка, които не са оформени съгласно нормативните изисквания, не се ползват с официална доказателствена стойност съгласно чл. 347 от Кодекса на труда. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи във връзка с разпоредбата на чл. 40, ал. 9 от НПОС, която регламентира случаите, в които ведомостите и други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения. не са съхранени. Предвидено е териториалните поделения на НОИ да издават документи за осигурителен стаж и доход и въз основа на други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения, а когато такива няма, се прилага ал. 6. В случая не са представени изплащателни ведомости или други автентични документи за положен от жалбоподателя труд и получено трудово възнаграждение за времето от 01.01.1982 г. – 31.12.1984 г. Неотносимо към този осигурителен период е съдебното решение № 84 от 20.03.2002 г. по гр. д. 5117/2001 г. на Пловдивския районен съд, с което "К. – транспорт" АД е осъдено да заплати на А. Славчев сума с общ размер 1389. 62 лв. като трудово възнаграждение за периода м. октомври 1998 г. – м. януари 2000 г., който е зачетен за осигурителен стаж. Неправилно касационният жалбоподател счита, че с цитираното съдебно решение "безспорно е установен непрекъснат стаж от 1990 г. до 31.01.2000 г., включително за м. 11 и м. 12. 1997 г. ". Съдебното решение е постановено по осъдителен иск, обхваща само периода м. октомври 1998 г. – м. януари 2000 г. и не представлява автентичен документ по смисъла на чл. 40 от НПОС за положен труд и получено трудово възнаграждение през други периоди, респ. за придобит осигурителен стаж и доход за тези периоди. Осигурителен стаж по съдебен ред може да бъде установен с влязло в сила съдебно решение, постановено по установителен иск по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Като е приел, че оспорените административни актове са материално законосъобразни и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,