Решение № 4027 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5707/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрк. Маршавелска, срещу решение 738 от 20.04.2023 г., постановено по адм. дело 2459/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено негово Уведомително писмо изх. 02-160-6500/4375#4 от 19.08.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2017, в частта, с която е отказано плащане по подадено заявление за подпомагане с УИН 16/260617/76979 за кампания 2017 г. в размер на 2306,06 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу уведомителното писмо на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира присъждане на съдебно деловодни разноски за двете съдебни инстанции и изразява становище за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът Г. Томбаков, чрез адв. Костов, в писмен отговор и в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения: С обжалваното решение 738 от 20.04.2023 г., постановено по адм. дело 2459/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив по жалба на Г. Томбаков е отменено Уведомително писмо изх. 02-160-6500/4375#4 от 19.08.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2017, в обжалваната му част, с която е отказано плащане по подадено от Томбаков заявление за подпомагане с УИН 16/260617/76979 в общ размер на 2306,06 лв. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби поради недоказаност. В подкрепа на този си извод, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че посочената като основание в административния акт Заповед РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, горите и храните, с която е бил одобрен окончателен специализиран слой Площи подходящи за подпомагане , е издадена през 2018 г., поради което не може да има обратно действие за процесната 2017 г., за която е подадено заявлението за кандидатстване. Освен това е посочил, че няма как отнапред кандидатът при подаване на заявление за подпомагане за съответната 2017 година да знае какво ще е съдържанието на заповедта на министъра, която определя слоя "Площи, допустими за подпомагане", след като тази заповед е издадена през 2018 г. По тези съображения Административен съд Пловдив е отменил уведомителното писмо в оспорената му от жалбоподателя част. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. От данните по делото е установено, че със заявление с УИН 16/260617/76979 от 22.04.2016 г., УРН 242321, земеделският производител Г. Томбаков е подал заявление за подпомагане, по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2017. Кандидатът е заявил за подпомагане площи по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за зелени директни плащания (ЗДП), Схема за преразпределително плащане (СПП), СП (други) и Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК). По това заявление е издадено оспореното уведомително писмо, с което по мярка СЕПП при поискана сума в размер на 2064,09 лв. е оторизирана сума в размер на 1800,75 лв., по СПП при поискана сума в размер на 1467,06 лв. е оторизирана сума в размер на 1283,68 лв., по ЗДП при поискана сума в размер на 1302,11 лв. е оторизирана сума в размер на 1205,49 лв., по СП (други) при поискана сума в размер на 1754,26 лв. е оторизирана сума в размер на 0,00лв., и по СПК при поискана сума в размер на 609,64 лв. е оторизирана сума в размер на 601,18 лв. По този начин с уведомителното писмо са извършени намаления в общ размер на 2306,06 лв., които са обосновани от страна на органа със заявяване на площи, които попадат извън одобрения специализиран слой "Площи допустими за подпомагане за Кампания 2017. По делото безспорно е установено, че окончателният специализирани слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. е одобрен със Заповед РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, като няма данни е обжалвана в частта по отношение заявените от земеделския производител имоти. При тези данни изводите на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на уведомителното писмо в обжалваната му част не се споделят от настоящата касационна инстанция. Като правни основания в оспореното уведомително писмо за установената недопустима за подпомагане площ на парцелите, след извършените административни проверки, са посочени разпоредбите на чл. 16а, ал. 6 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба 105/22.08.2006 г.) във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП (отменена, но действаща към момента на издаване на административния акт) - заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Съгласно тези разпоредби, при влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой "Площи допустими за подпомагане", административният орган процедира в условията на обвързана компетентност, като не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. Разплащателната агенция, намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. В случая по делото е установено, че спорните парцели, съгласно уведомителното писмо не са били включени в одобрения със Заповед РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието и храните окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2017 г., като този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице. Причините за невключването на имотите не са предмет на настоящето производство. Освен това заявителят не се е възползвал от възможността да подаде възражение и жалба в процедурата, предвидена в Наредба 105/22.08.2006 г., в която твърденията, че заявените от него за подпомагане парцели трябва да бъдат включени в специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за 2017 г. е имало възможност да бъдат обсъдени и съобразени. При издаване на оспореното уведомително писмо заместник изпълнителният директор на ДФЗ е бил длъжен да се съобрази с влязлата в сила по отношение на тези имоти заповед на министъра на земеделието, храните и горите, с която на практика са определени площите, допустими за подпомагане и с обстоятелството, че в тях не са включени части от заявените от Г. Томбоков парцели: 78029-31-15-4 с декларирана култура сливи и заявена схема СЕПП, 78029-2364-1-1 с декларирана култура сливи и заявена схема СЕПП и 78029-31-15-3, с декларирана култура люцерна и заявена схема СЕПП,ПНДП и СПК. Обсъжданите от вещото лице извадки от цифровата ортофотокарта за 2017 г. и направените въз основа на тях изводи относно обработването на площите, липсата на нежелана растителност и наличието на овощни дървета са от правно значение за законосъобразността на административния акт, с който се определя специализирания слой Площи, допустими за подпомагане . Причините за невключването на тези части от парцелите в допустимите за подпомагане площи не съставляват фактическо основание за издаване на уведомителното писмо за оторизация и изплащане на финансово подпомагане, в което административният орган е констатирал само несъответствие за подпомагане на заявените парцели и невключването им в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105/22.08.2006 г. Подлежащи на финансово подпомагане са само парцели, чийто площи са включени в специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за съответната година и ДФЗ не е компетентен да извършва проверка относно правилността на акта на министъра, с който се определят тези площи. В кръга на предоставените му правомощия заместник изпълнителният директор на ДФЗ е определил финансовото подпомагане, като е намалил заявената сума за подпомагане за Кампания 2017. В тази връзка уведомителното писмо се явява мотивирано в достатъчна степен. В него е посочен методът и източникът на получени данни за постановяването му, както и начинът на изчисление на общата оторизирана сума - чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 ЗПЗП/, като получените данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП. Конкретни мотиви на процесното УП в оспорената част представляват данните в Таблица 1 и обясненията под нея, Таблица 14 Оторизирани суми , колони искана сума, намаления и оторизирана сума, поясненията на съдържанието на Таблица 14, посочените ставки и данните в документи, съдържащи се в административната преписка по издаване на процесното УП. При правилно установена фактическа обстановка административният орган законосъобразно с Уведомително писмо изх. 02-160-6500/4375#4 от 19.08.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2017 е отказал подпомагане в размер на 2306,06 лв. по подаденото заявление за подпомагане с УИН 16/260617/76979 от 22.04.2017 г. за кампания 2017 г. Като е достигнал до противоположен правен извод Административен съд - Пловдив е постановил незаконосъобразно съдебно решение, с което неправилно е отменил действителен и законосъобразен административен акт, постановен без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. При разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати процесуални нарушения, но правните изводи са необосновани и в противоречие с материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, с което да бъде отхвърлена жалбата на Г. Томбаков. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски на касатора се дължат такива в общ размер на 570,00 лева, представляващи 70,00 лв. държавна такса за образуване на касационно съдебно производство, 300,00 лв. заплатен депозит за вещо лице пред първата инстанция и общо 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение