Решение № 8236 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14641/2010 г.

Решение № 8236 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14641/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1932 от 4.10.2010 г. по адм. дело № 1387/2010 г. на Административен съд - Варна, първо отделение, IV състав, в частта, с която е отменен РА № 900564/18.01.2010 г., издаден от ТД на НАП гр. Добрич, потвърден с решение № 203/9.04.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта с която на Кооперация "Тригорци" са определени задължения за ДДС в размер на 21 271,70 лв. за данъчни периоди м. 12.2006 г. - 1 844,08 лв.; м. 04.2007 г. - 11 896,52 лв.; м. 08.2007 г. - 2 620 лв. и м. 12.2007 г. - 4 911,10 лв. и лихва в общ размер на 5 165,06 лв., на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС - Варна, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Кооперация "Тригорци", чрез процесуалния си представител адв. Неделчев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения развива в писмено становище представено в с. з. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че по отношение отмяната на определените задължения за данъчен период м. 04.2007 г., м. 12.2006 г., м. 08.2007 г. решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 2 и ал. 5, т. 1, чл. 25, ал. 3 от ЗДДС (отм.), чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и съображенията изложени в касационната жалба. По отношение отмяната на начислен ДДС, на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС и лихви, решението на съда е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна.

За да отмени процесния РА, в частта с която на Кооперация "Тригорци" са определени задължения за ДДС в размер на 21 271,70 лв. за данъчни периоди м. 12.2006 г. - 1 844,08 лв.; м. 04.2007 г. - 11 896,52 лв.; м. 08.2007 г. - 2 620 лв. и м. 12.2007 г. - 4 911,10 лв. и лихва в общ размер на 5 165,06 лв., АС - Варна е констатирал следното:

1. Относно начисления ДДС за д. п. м. 12.2006 г., м. 04. и 08.2007 г. - установено е, че услугите по фактури № № 42/15.12.2006 г., издадена от ЕТ "ВНЛ Рич - Радослав Станчев" с предмет "сеитба на 996,16 дка"; № 2402/28.12.2006 г., издадена от Кооперация "Гурково" с предмет "култивиране" на 2 243,3 дка; № 16/19.04.2007 г., издадена от ЕТ "Димитър Димитров - Агро" с предмет "жътва"; № 27/19.04.2007 г. и 0...28/19.04.2007 г., издадени от "Растителна защита - Агро" с предмет "САС - 78, т., транспорт, лактофол-течен тор 652 л. " и "доставка на препарати и семена" са извършени - първите две - най-късно до м. април 2006 г., с оглед характера им, а другите - през 2006 г., а фактурите са издадени през м. декември 2006 г. и 2007 г. Органът по приходите е приел, че не са издадени фактури в момента на настъпване на данъчното събитие, поради което не са налице предпоставките за упражняване на право на данъчен кредит.

В конкретния случай жалбоподателят не е упражнил право на данъчен кредит към момента на настъпване на данъчното събитие, т. к. доставчикът не е издал данъчна фактура в срока по чл. 93, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и чл. 113, ал. 4 от ЗДДС. Според съда след като законът не предоставя на получателите на доставки механизъм за защита срещу недобросъвестни доставчици, на практика неупражняването на правото в срока по чл. 67 от ЗДДС (отм.) и чл. 72, ал. 1 от ЗДДС не следва да се квалифицира като бездействие, защото предпоставките за предприемане на действията по упражняване на правото по чл. 67 от ЗДДС (отм.) и чл. 72 от ЗДДС не са възникнали. АС е приел, че неблагоприятните последици от неупражняване на правото на данъчен кредит в срока по чл. 67, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и чл. 72, ал. 1 от ЗДДС не следва да се прилагат по отношение на получател, в случаите, в които пропускането на срока се дължи на недобросъвестното поведение на неговия доставчик. Посоченият във фактурата ДДС е изискуем от лицето, което е издало документа, независимо, че не е спазен срока. След като този данък е дължим, т. е. основанието за начисляването му се е осъществило, несрочното издаване на фактурата би обусловило за доставчика единствено задължение за лихва за периода, от момента през който е следвало да бъде издадена фактурата до датата на нейното издаване.

С оглед гореизложеното, съдът е приел, че да се откаже правото на данъчен кредит на получателя, за това, че не е упражнено в указания от закона срок, но по вина на доставчика, би довело до неправомерно двойно облагане с ДДС на едно и също данъчно събитие, което е недопустимо.

В конкретната хипотеза, упражняването на правото на данъчен кредит независимо, че е възникнало през м. април 2006 г. и 2006 г. е станало възможно едва през м. 12.2006 г., респ. 2007 г., поради което е прието, че законосъобразно жалбоподателят го е упражнил в един от следващите три данъчни периода и ревизионният акт като незаконосъобразен в тази част, е отменен.

1. Органът по приходите е приел, че през 2007 г. жалбоподателят е засял 414 дка със слънчогледово семе на стойност 24 555,34 лв. Приел е, че не е налице природно бедствие, поради което жалбоподателят дължи ДДС в размер на 4 911,10 лв. на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС.

От заключението на допуснатата съдебно-агротехническа експертиза е установено, че дружеството-жалбоподател е засяло 414 дка в землището на общините Каварна и Балчик със слънчоглед. Нивите не са съоръжени с напоителни съоръжения. Вещото лице е дало подробно заключение за етапите на отглеждане на културата, нужното количество вода и мероприятия, необходими за постигането на добра реколта. Вещото лице е посочило, че през 2007 г., в региона, в който са засетите площи не е получен добив от слънчоглед, предвид сушата. Приложена е справка от НИХМ Варна № 388/24.08.2010 г., от която е видно, че през 2007 г. в региона е регистрирана суша. Представена е справка изх. № 2165/5.08.2010 г. за валежите през м. март - август 2007 г., от която е видно, че същите варират ат 1 до 35 л. през м. Със Заповед № 1277/06.08.2007 г. кметът на Община Балчик е обявил бедствено положение в общината, предвид необичайната суша. Със Заповед № 1341/30.07.2007 г. кметът на Община Каварна е обявил бедствено положение на територията на общината. Представен е Протокол № 9/3.08.2007 г. от който е видно, че очакваната загуба за този вид селскостопанска продукция е до 100 %. С Протокол от 3.06.2007 г. управителният съвет на кооперацията е взел решение за разораване на засетите със слънчоглед площи, предвид сушата и унищожаването им. Представена е справка за добитото количество слънчоглед от дка за региона - 69 - 118 кг/дка.

Според съда спорът се свежда до това дали са били налице предпоставките по чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, т. е. дали посевите са унищожени в резултат на непреодолима сила. Съдът е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, данъкът не се начислява при липси и брак, причинени от непреодолима сила, като безспорно е установено, че посевите са погинали в резултат на извънредната суша в региона.

По изложените съображения АС-Варна е отменил РА в тази част.

Така постановеното решение е частично неправилно.

1. Относно начисления ДДС за д. п. м. 12.2006 г., м. 04. и 08.2007 г. - законосъобразно съдът е приел, че неблагоприятните последици от неупражняване на правото на данъчен кредит в срока по чл. 67, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и чл. 72, ал. 1 от ЗДДС не следва да се прилагат по отношение на получател, в случаите, в които пропускането на срока се дължи на недобросъвестното поведение на неговия доставчик. Посоченият във фактурата ДДС е изискуем от лицето, което е издало документа, независимо, че не е спазен срока. След като този данък е дължим, т. е. основанието за начисляването му се е осъществило, несрочното издаване на фактурата би обусловило за доставчика единствено задължение за лихва за периода, от момента през който е следвало да бъде издадена фактурата до датата на нейното издаване. Обоснован е изводът на съда, че да се откаже правото на данъчен кредит на получателя, за това, че не е упражнено в указания от закона срок, но по вина на доставчика, би довело до неправомерно двойно облагане с ДДС на едно и също данъчно събитие, което е недопустимо.

1. Относно отмяната на начислен ДДС в размер на 4 911,10 лв. на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, ВАС намира за основателно възражението на касатора, че в тази част решението е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, свеждащо се до постановяване на решението в тази част въз основа на писмени доказателства, представени от жалбоподателя в с. з. на 15.09.2010 г., като съдът не е предоставил възможност на ответната страна да изрази становище по тях. Видно от данните по делото на 14.09.2010 г. процесуалния представител на Дирекция "ОУИ" - Варна - юрк. Куманова е подала писмена молба до съда, в която посочва, че "моли да бъде даден ход на делото", не възразява да бъде изслушано заключението на вещото лице и в "случай, че жалбоподателят представи нови писмени доказателства, моли на основание чл. 102 от ГПК да бъде задължен да предостави преписи от тях за становище".

От съдържанието на протокола за проведено с. з. на 15.09.2010 г. става ясно, че жалбоподателят е представил 22 бр. писмени документа в това число и цитираните в касационната жалба заповеди № 1277/6.08.2007 г. на Кмета на Община Балчик и № 1341/30.07.2007 г. на Кмета на Община Каварна, като съдът е приел представените писмени доказателства, но не е дал възможност на ответника по жалбата - сега касатор да изрази становище по така представените нови доказателства. Въз основа на приетите доказателства в последното с. з съдът е изградил своите правни изводи, като е отменил РА в частта относно начисления на кооперацията ДДС в размер на 4 911,10 лв. на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, без да се произнесе по искането на процесуалния представител на ответника изложено в писмената молба от 14.09.2010 г. за задължаване на жалбоподателя да представи преписи от представените в с. з. нови писмени доказателства. Съгласно чл. 9 и чл. 171, ал. 4 АПК, съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права, като прилага закона еднакво спрямо всички. Същият е длъжен да съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото. Като не е задължил жалбоподателят да представи преписи от новите писмени доказателства представени в с. з. от 15.09.2010 г. и не е дал възможност на ответника да изрази становище по тях, а е даден ход по същество на делото АС-Варна е нарушил правото на защита на ответника - сега касатор. При тези данни Върховният административен съд намира, че решението на АС-Варна в тази част е постановено при допуснато от него съществено процесуално нарушение, тъй като ако не бе допуснато би могло да се стигне до резултат различен от постановения, поради което и решението е неправилно в тази част и следва да бъде отменено, а делото върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да задължи Кооперация "Тригорци" (ответник по касационната жалба) да представи преписи от представените в с. з. от 15.09.2010 г. писмени доказателства, както и да предостави възможност на Дирекция "ОУИ" - Варна да се запознае и изрази становище по тях.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение,