Решение № 8569 от 25.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7303/2024 г.

Производството е по реда на чл. 128а, ал. 3 във връзка с чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Скорпио-46 ЕООД, представлявано от управителя Г. Г. Г., чрез процесуален представител адв. Макавеев, против решение 2318 от 09.04.2024г., постановено по адм. дело 819/2024г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлен иск с правно основание чл. 128а, ал. 1 АПК, предявен от Скорпио-46 ЕООД, срещу Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр.Бургас и Континвест ООД за обявяване на нищожност на решение 3920 от 11.04.2023г., постановено по адм. дело 1933/2023г. по описа на Върховния административен съд. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил и не е взел предвид възраженията по същество, изложени в исковата молба и допълнителното становище. Развити са подробни съображения досежно порока на съдебното решение на ВАС, чиято нищожност е претендирана по реда на чл. 128а АПК, разгледани в контекста на особения характер на производството, регламентирано в Глава двадесет и седма от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Направен е и извод, че Върховният административен съд се е произнесъл извън правораздавателна си власт, който порок е толкова съществен, че обуславя нищожност на постановения от него съдебен акт. Прави искане за отмяна на обжалваното решение на Административен съд София-град и произнасяне по същество с решение, с което да бъде обявена нищожността на решение 3920 от 11.04.2023г., постановено по адм. дело 1933/2023г. по описа на Върховния административен съд. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас, чрез упълномощен адв. Манова, в съдебно заседание моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Ответникът Континвест ООД, чрез пълномощник адв. Симеонов, в съдебно заседание и с представена по делото писмена защита излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което моли да бъде оставена без уважение и решението на административния съд да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по иск с правно основание чл. 128а, ал. 1 АПК, предявен от Скорпио-46 ЕООД, за обявяване на нищожност на решение 3920 от 11.04.2023г., постановено по адм. дело 1933/2023г. по описа на Върховния административен съд. С обжалваното решение съставът на Административен съд София-град е отхвърлил иска, предявен от Скорпио-46 ЕООД против Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас и Континвест ООД, за обявяване на нищожност на решение 3920 от 11.04.2023г., постановено по адм. дело 1933/2023г. по описа на Върховния административен съд. За да постанови този резултат, АССГ подробно е обсъдил изведените от правната теория и съдебната практика критерии кога едно съдебно решение е нищожно. Направил е извод, че следва да са налице изключително тежки пороци, засягащи правораздавателната власт на съда, изразената в съдебния акт воля или много тежък порок във формата на акта. При това и съобразно конкретно релевираните от ищеца твърдения е приел, че същите са насочени към обуславяне на неправилност, но не и нищожност на решението на ВАС. Изложени са съображения, че Върховният административен съд е разполагал с правораздавателна власт да отмени решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), а на основание чл. 218, ал. 2 АПК е разполагал с правомощие да следи и служебно за съответствието на акта на КЗК с материалния закон. В случая касационната инстанция е приела неправилност на решението на КЗК именно поради противоречието му с материалноправната норма на чл. 107, т. 1 ЗОП. Наред с това съдът е приел, че Върховният административен съд не е нарушил забраната за нови фактически установявания, тъй като се е позовал изцяло на установените от КЗК факти. Съдът приел, че доводите на ищеца за неправилно приложение на правото на ЕС биха могли да бъдат предявени в производството по чл.2в от ЗОДОВ, но не и в производството по чл.128а от АПК. Решението е правилно. На първо място, обжалваното решение е обосновано. Съдът, в съответствие с предмета на производството е изяснил релевантните за спора факти, въз основа на събраните по делото доказателства, като е изложил аргументирано фактическите си и правни констатации. Искът за прогласяване на нищожност на съдебното решение е установителен и може да бъде предявен безсрочно, съгласно разпоредба на чл. 128а АПК. В случая искът е за прогласяване нищожност на съдебен акт, който е влязъл в законна сила и се ползва със сила на пресъдено нещо. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 128а АПК за обявяване нищожност на решението е подаден своевременно и е допустим, както правилно е приел и съдът. Съгласно възприетите от съдебната практика и правната теория, основания за нищожност на правно волеизявление, за да възприеме законосъобразния извод, че атакуваното съдебно решение е действителен съдебен акт, постановен в предписаната от закона форма, е нужно да притежава всички реквизити по чл. 172а, ал. 1 АПК, мотивиран е в съответствие с предвиденото в чл. 172а, ал. 2 АПК и е постановен от законен съдебен състав, подписан са от всички членове, взели участие в постановяването му, в съответствие с чл. 172а, ал. 3 АПК. Предвид конкретните данни по делото първоинстанционният съд правилно е преценил, че при постановяване на съдебното решение, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, не е осъществено нито едно от посочените изключително тежки нарушения, от което е изведено вярно и обосновано заключение, че съдебният акт е валиден. В случая решението, чиято нищожност се претендира, е постановено в пределите на правораздавателната власт на Върховния административен съд съгласно чл. 216, ал. 1 ЗОП във вр. с чл. 208-228 АПК, подписано е от тричленен състав на съда чл. 216, ал. 1 ЗОП, участвал в проведеното открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, изготвено е в нормативно установената писмена форма и при ясно изразена и напълно разбираема воля на съда. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че Върховният административен съд се е произнесъл извън пределите на правораздавателната си власт, което обуславяло нищожност на постановения от него съдебен акт. Пределите на правораздавателната власт на Върховния административен съд в производство по реда на Глава двадесет и седма от ЗОП са очертани с нормата на чл. 216, ал. 1 от ЗОП - решението на Комисията за защита на конкуренцията подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, като съгласно препращащата норма на чл. 216, ал. 7 от ЗОП, при произнасянето си съдът разполага с правомощията по чл. 221 и 222 от АПК. В случая съставът на ВАС е отменил решението на КЗК и се е произнесъл по същество, като е отменил решението на възложителя за избор на изпълнител и е върнал преписката за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания. Видно е, че произнасянето на тричленният състав на ВАС е в рамките на предоставената му с чл. 216, ал. 1 ЗОП правораздавателна власт, при упражнени правомощия по чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 216, ал. 7 ЗОП, при ясно изразено волеизявление в насока, че решението на КЗК е необосновано и неправилно. Тълкуването и прилагането на регламент (ЕС) 528/2021 относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди е въпрос по съществото на спора, като дори съдът да е приложил неправилно неговите разпоредби, това не обуславя нищожност на съдебния акт. Независимо от подробно развитите от касатора съображения за особения характер на производството по обжалване на актове на възложители по ЗОП и задължителната съдебна практика в тази насока, не може да бъде споделена тезата му, че разглеждането на основания, непосочени в иницииращата жалба, представлява произнасяне извън правораздавателната власт на съда, водещо до нищожност на постановения от него акт. Настоящият състав счита, че всички изтъкнати от ищеца и настоящ касатор доводи за допуснати нарушения в решение 3920 от 11.04.2023г., постановено по адм. дело 1933/2023г. по описа на Върховния административен съд не обуславят неговата нищожност, а касаят по-скоро правилността на съдебния акт. Недопустимо е чрез производството за обявяване на нищожност да се търси преразглеждане на спора по същество. Върховният административен съд неведнъж е имал повод да посочи, че исковото производство по реда на чл. 128а АПК не е допълнително средство за преодоляване стабилитета на влезли в сила съдебни актове чрез посочване на касационни основания за тяхната отмяна. В случая, първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на утвърдените в теорията и практиката условия за действителност на съдебните актове, отнесени към въведеното като предмет на иска по чл. 128а АПК съдебно решение на ВАС. Очевидно не е налице нито един от посочените пороци, обуславящи отпадането от правната действителност на разглеждания съдебен акт. При постановяване на оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209 т. 3 АПК, поради което атакуваното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на настоящото производство искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател е неоснователно и не следва да се уважава. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл.143, ал.3 от АПК от процесуалния представител на ответника Континвест ООД, следва да бъде уважено. По него съдът съобрази представения списък, данните от договора за правна защита и съдействие, от които е видно, че договореното и действително заплатено възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция е 1800 лв. Съдът съобрази и направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, което с оглед фактическата и правна сложност на делото, намира за неоснователно. Предвид описаното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение