Решение № 5809 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9688/2018 г.

Решение № 5809 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9688/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б., от [населено място], чрез пълномощника му - адв. Перфанов, против решение № 3864 от 08.06.2018 г. по адм. дело № 13552/2017 г. на Административен съд С. - град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Заповед №РА-30-270/28.08.2017 г. на директора на Д"ОбСК", СО, с която е наредено премахването на незаконен строеж с адресат Г. Б.. Поддържа се искане за отмяна на решението, в обжалваната му част, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /"ОбСК"/, СО, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Сибинова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано и подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред първоинстанционния съд е оспорена Заповед №РА-30-270/28.08.2017 г. на директора на Д"ОбСК", СО, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, спрямо Г. Б. и С. Б. е наредено премахването на незаконен строеж: "Остъкляване и покриване на част от тераса и изграждане на капандура към ателие № 2", разположено на две нива, в жилищната сграда находяща се в УПИ I, кв. 164, м. "Пробив", [адрес], [населено място], като извършен без строителни книжа. Заповедта е отменена в частта по отношение на С. Б., като отмяната е влязла в сила, поради необжалване на решението, в тази му част. В частта, по отношение на Г. Б., е прието от съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Отчетено е, че извършеното строителство, засягащо част от открита тераса и част от скатен покрив над ателие № 2, представлява строеж, за който се изискват строителни книжа, с каквито процесния строеж не разполага. Поради това и предвид годината на извършване на строежа - м. 01. 2017 г., е прието, че същият е нетърпим и подлежи на премахване, като издадената заповед за това е законосъобразна. Решението, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда, че оспорената заповед по отношение касатора Г. Б. е законосъобразна. Същата е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Спрямо установените факти правилно е приложен материалния закон - чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. По делото е установено, че през месец януари 2017 г. касаторът е започнал строителството на процесния строеж, засягащо собственият му недвижим имот - ателие № 2, в Зона Б-18, бл. № 10, в частта на скатния покрив на ателието, на кота +36, 40 м. и в частта на откритата тераса, на кота +37, 40 м., с размери 2,25 м. /1, 50 м., чрез изграждане на навес от дървена конструкция с покритие от шперплат и битумни керемиди; затворен от четири страни, две от тях с плоскости от OSB, една от север - със зид от тухли итонг с Н от 1, 35 м. до 1, 50 м.; и от запад - със зид от 0, 35 м. и над него монтиран алуминиев прозорец с р/ри: 2, 20/1. 00 м. Съгласно заключението на СТЕ, неоспорено от страните, процесният строеж представлява покриване на част от открита тераса и част от наклонен /скатен/ покрив на ателие № 2 с дървен навес, затворен от три страни и четвърта с прозорец, което го характеризира като строеж от четвърта категория, по чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "д" ЗУТ. Като такъв строеж за него се изискват строителни книжа, с каквито извършителят му не разполага. Със същото заключение, по въпроси на касатора, е отговорено, че в случая не се касае за остъкляване на балкон или лоджия към ателие № 2, тъй като ателието не разполага с такива, а само с открита тераса на кота +37, 40 м. При тези данни и с оглед времето на извършване на строежа, след м. 01. 2017 г., правилно е прието, че заповедта за премахване на строежа като незаконен е законосъбразна, тъй като безспорно се установява наличието на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, спрямо който са неприложими разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ, респ. § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Неоснователни са оплакванията за неправилност на решението, поради невръчване на съставения КА № 1/15.03.2017 г. на р-н "Възраждане", СО, на касатора, както и поради нарушение на материалния закон - чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗУТ. И по двете оплаквания, решаващият съд е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло - чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правото на защита на Г. Б. не е нарушено от невръчване на акта, защото всички възражения, които е могъл да направи срещу него, са направени с жалбата срещу заповедта. Отсъствието на нарушение на чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗУТ е обосновано с липсата на лоджия / балкон в случая, съгласно неоспореното заключение на СТЕ. Като правилно решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. На ответника, съгласно направеното искане, се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 лева. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение