Решение № 12920 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6056/2011 г.

Решение № 12920 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6056/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ТД на НАП - София, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Анастасия Божкова, срещу решение № 1143/14.03.2011 г. по адм. дело № 9525/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отменена заповед № 9890-0009317 15.10.2010 г. на директора на ТД на НАП - гр. София, с която на "Данира - 91" ЕООД град София, на основание чл. 186 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)" запечатване на търговски обект" и "забрана достъпа до търговския обект", представляващ "ученически стол", находящ се в гр. София, бул. "Възкресение" № 60 в 28 Училище "Алеко Константинов" за срок до един месец. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище на процесуалния му представител, че обжалваното решение е неправилно - в нарушение на материалния закон, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - "Данира - 91" ЕООД, гр. София, взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че е налице предпоставката по чл. 186 ЗДДС за налагане на процесната ПАМ, а именно, при извършена проверка на 23.09.2010 г. от органа по приходите на ТД на НАП в обект - ученически стол на адрес бул. "Възкресение" № 60 в обекта няма въведен електронен касов апарат с фискална памет, чрез който да се регистрират и отчетат извършените продажби на седмични купони за столово хранене. Установено е, че за нарушението е образувано и административно-наказателно производство, като е наложена ПАМ без обаче да е определен срокът, за който тя ще се прилага, а е отбелязано най-общо срок до един месец. В обжалваната заповед липсват мотиви защо ПАМ е наложена до максималния срок по ЗДДС - до един месец. Липсата на мотиви относно това защо административният орган е определил по-кратък или по-дълъг срок за прилагане на ПАМ е съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като препятства съда да провери дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, което налага отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Правилно съдът е приел и този му извод се споделя и от настоящата инстанция, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове какъв срок определя и защо е определил именно такъв срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това, решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. Предвид това правилно първоинстанционният съд е приел, че този порок води до незаконосъобразност на акта, и го е отменил. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че "под срок за изпълнение" чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК законът е имал предвид срока, в който заповедта трябва да бъде изпълнена", а не както приема съдът - "срока, в който ще се прилага ПАМ", както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В процесния случай административният орган подробно е изложил фактическите основания довели до прилагане на принудителната административна мярка, без обаче да определи конкретния срока, в който тя ще се прилага, както и да мотивира защо именно е определил такъв срок - до един месец. Както се каза и по-горе, мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите и липсата на мотиви правилно е приета от съда като съществено процесуално нарушение, което винаги води до отмяна на акта като незаконосъобразен. Като е стигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид гореизложеното настоящият касационен съдебен състав счита, че решението на съда е правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на делото следва да се присъдят на "Данира - 91" ЕООД направените съдебни разноски по делото в размер на 150 лева за възнаграждение за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - Осмо отделение,