Решение № 4389 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10903/2016 г.

Решение № 4389 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10903/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Н. В. срещу решение № 1105 от 25.07.2016 г., постановено по административно дело № 272/2016 г. от Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане от 28.04.2016 г. от полицейски орган - младши инспектор в Районно управление гр. Б. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Б.. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваното от него заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Полицейски орган - младши инспектор в Районно управление гр. Б. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Б. в представено писмено възражение оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено след надлежно сезиране на съда с жалба против индивидуален административен акт в рамките на предоставената му от закона компетентност. Решението е правилно. Съдът е изяснил спора по същество като въз основа на събраните доказателства е извел законосъобразни изводи. Правилно в оспореното решение е прието, че заповедта е постановена след като при отправено предупреждение от полицейския орган В. е отказал да изпълни разпореждането му да напусне къщата - музей "Н. В." след приключване на работното време. При това обосновано АС Б. приема, че в случая са били налице изискуемите се в чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР предпоставки - полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и лицето, адресат на акта, въпреки че е било предупредено от него, съзнателно да е пречело на органа да изпълни служебните си задължения. Твърденията на същия, че музеят е негова собственост са неотносими към случая, след като същият е стопанисван от община Б.. При така установеното противоправно поведение на касационния жалбоподател настоящият състав намира, ответникът е действал в рамките на правомощията му предоставени от закона, при което наведеният довод за нарушение на конституционните му права е неоснователен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение