Решение № 14077 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11395/2012 г.

Решение № 14077 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11395/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Петьо Костов Петров чрез неговия пълномощник срещу решение № 9641/03.07.2012 г. по адм. д. № 2391/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-министърът на вътрешните работи не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № К-13199/12.12.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител - стажант в МВР, на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "в" от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентен орган и в съответствие с материалния закон, защото полагането на теоретико-практически изпити от държавните служители в териториалните звена към ОД на МВР са задължителни за придобиване на квалификация за длъжността, която е следвало да заеме жалбоподателя. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че жалбоподателят е получил слаби оценки, включително и на поправителен изпит, по три дисциплини на курс за първоначално професионално обучение в ЦСПП-Казанлък при Академията на МВР. Поради това е бил отстранен от курса със заповед № з-238/29.11.2011 г. на директора на Центъра за специализирана подготовка - гр. Казанлък. Спрямо така установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за валидност и законосъобразност на обжалваната заповед се споделя и от настоящата инстанция. Съдът е изложил мотиви за материална компетентност на органа, издател на акта. Поради това оплакването в касационната жалба за липса на произнасяне по доводите за нищожност съобразно основните правни принципи в АПК е неоснователно. По принцип и проверката за валидност /нищожност/ на оспорения административен акт се включва в цялостния обхват на съдебния контрол и такава проверка е извършена. Що се касае до претенцията за проверка начина и реда на провеждането на изпитите, то тя не се включва в посочения контрол. Касае се до дейност, която не е насочена пряко към издаването на краен административен акт. Не се оправдава от правна страна наличие на основание за касиране на решението и с оглед твърдението, че съдът следва да преценява заповедта за отстраняване, тъй като и тя е въведена като предмет на обжалване. В тази насока правилно решаващият съд е отбелязал, че същата не може да е отделен предмет на жалба. Поради това съдът е извършил преценка на тази заповед като част от процедурата по издаването на крайния акт-заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Заключението на съда, че няма пороци при издаване на заповедта за отстраняване, е законосъобразно. Такава последица настъпва поради слаб успех, съгласно чл. 69, ал. 1 от Устройствения правилник на центровете за специализация и професионална подготовка към академията на МВР. При тези факти са налице предпоставките на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "в" от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение, която норма е посочена като правно основание в обжалвания административен акт. Предвид изложеното обжалваното решение не страда от твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,