Решение № 444 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2008 г.

Решение № 444 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по чл. 218а, б. "а" и сл. ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Н. И. П.,Радслав И. П., К. А. В. и И. А. Т. Георгиева от АК Пловдив срещу въззивното решение № 760 от 15.01 2008 г. по гр. д. № 708/2006 г. на Окръжен съд гр. Б., с която в една част е обезсилено решение от 09.07.2002 г. по гр. д. № 477/2006 г. на Районен съд гр. Р. като постановено свръх петитум по искове с правно основание чл. 108 от ЗС за площ, безспорно извън владението на ответника. В частта, с която е отхвърлен изцяло иска са собственост, в установителната му част включително, до размера на 300 кв. м. от УПИ * пл. № 510 в кв. 48 по частично изменения план на с. Б. съгласно заповед РД 19-324 /24.02 1995 г., първоинстанционното решение е оставено в сила, като в тази обжалвана част касаторите излагат доводи за съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата, незаконосъобразност и необоснованост. Съображения са развити в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба К. А. П. не е заявил становище. Върховният касационен съд, като извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 от ГПК на заявените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение, намира същата за неоснователна. За да обезсили като недопустимо постановеното от Разложки районен съд решение в частта, с която е отхвърлен иск за предаване владението на частта от имот пл. № 510 от кв. 48, на основата на който след отмяна отчуждаване по реда ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. е издадена заповед РД 19-324/24.02 1995 г. за изменение на регулацията и образуване на трите парцела, претендирани в собственост от касаторите, въззивният съд е съобразил, че в осъдителната част на петитума се иска предаване на владението единствено на заеманата от ответника площ от 300 кв. в западната част на имота, при граници УПИ ХХVI-563, УПИ ХХVII -564и УПИ -II566 и пл. № 567 от кв.48, отразена по скица на вещото лице Л. Решението на първоинстанционния съд, произнесено в частта по иска за ревандикация, т. е по претенцията за предаване на владение на целия спорен имот, действително не е съобразена със заявения ограничен осъдителен петитум, поради което и правилно в тази част обжалваното пред въззивен съд решение е обезсилено служебно. В касационната жалба не се поддържат доводи за неправилност на констатираното от въззивния съд несъответствие на постановения първоинстанционен диспозитив в тази част, т. е по отхвърлянето на осъдителен иск, без такъв да е предявен за площта извън 300 кв. м. и касационен повод за отмяна на решението в частта за обезсилване не е даден, правилно е приложена разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ГПК и производството е прекратено. В останалата обжалвана част Благоевградски окръжен съд е оставил в сила решението по гр. д. № 477/ 2006 г. на Районен съд гр. Р. по отношение на отхвърлената изцяло претенция за собственост върху УПИ VII пл. № 510 в кв. 48, по частично изменения план на с. Б. съгласно заповед РД 19- 324/24.02.1995 г., макар и по съображения, различни от изложените в първоинстанционното решение. По установителната част на претенцията за този имот, един от трите разпоредени като новообразувани по заповедта на кмета от 1995 г., въззивният съд е формирал извод за недоказана материална собственическа легитимация, но за признатите по първоинстанционното решение други два новообразувани имота ( УПИ ХХХ и ХХХI пл. № 510 кв.48) е съобразил забраната да се влошава положението на жалбоподателите. Това обяснява и съдържателната част на постановеното решение, неговите мотиви, неоснователно атакувани от касаторите с довод за необсъждане на доказателствата "по отделно и в съвкупност". Ищците не са установили придобивно основание върху площта на УПИ VIIпл. № 510 в кв. 48, с. Баня, доколкото заповедта за създаването от 1995 г. му не е обявена и не е влязла в сила, липсва ПУП с нанасяне на този УПИ по съответния ред, а и същият, като един от трите новообразувани, не е идентичен с отчуждената част от ищцовия имот съгласно заповед № 384/03.05.1978 г. за да се приеме, че отмяната на това отчуждаване ги легитимира като бивши собственици на понастоящем претендираното. Никоя регулация не е отреждала парцел ****а тях на основата на имот пл. № 5* а още по малко на основата имот пл. № 512 по плана от 1990 г., във който попада и минералния извор. Отреждани са им парцели на основата на имот пл. № 803 по плана от 1961 г., част от същия е била отчуждена, но липсва идентичност с основата на проектирания УПИ VII пл. № 510 в кв. 48, с. Баня. При това отмяната на отчуждаването, засегнало имот пл. № 8* е била частична, тя не включва минералния извор и прилежащите му охранителни според санитарните норми площи (виж заповед № 80/18.08.1994 г. на Кмета на Общ. Разлог). Не е извършено попълване на кадастралната основа, респ. влязло в сила изменение на регулационния план с нанасяне на възстановения имот, което гражданският съд да зачете. Липсата на влязла в сила административна заповед препятства и косвен съдебен контрол спрямо същата, какъвто гражданския съд упражнява само върху приключила реституция. Актуалното регулационно положение за спорния имот все още е по плана от 1990 г. съгласно скици № 597/11.10.2002 г., № 323/26.03.2004 г. и то доколкото регулациите са били приложени по отношение на предвижданите с тях отчуждавания. За ищците отчуждаване е било налице, редът за отмяната му е по специалния ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др, но реституционната процедура не е приключила. Обстоятелството, че е допуснато изповядване на сделка по нот. акт № 192 от 1996 г. за имоти (УПИ) по скица, която не отговаря на действителното регулационно положение, не създава за ищците възможност да проведат доказване на активната си легитимация, недоказана е и пасивната легитимация на ответника П, чието оспорване и владение към момента засяга ищцовите претенции, но не и ищцовите права. По изложените съображения постановеното от Окръжен съд гр. Б. решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г.о.