Решение № 320 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10348/2011 г.

Решение № 320 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10348/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по жалба, подадена от "Е. ОН България Мрежи" АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Девня" № 2, понастоящем с променено наименование - "Енерго-Про Мрежи" АД и актуален адрес на управление - гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, представлявано от членовете на Управителния му съвет Мартин Мирчев и Анатоли Токмакчиев, чрез процесуалния му представител адвокат Стефан Цаков, против решение № Ц-22/29.06.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР, комисията/, в частта му по раздел IV, т. т. 9, 10 и 11. Наведени са твърдения за незаконосъобразност на решението в посочените части, с които считано от 01.07.2011 г. са утвърдени цени /без ДДС/, по които "Е. ОН България Мрежи" АД, в качеството му на разпределително дружество и краен снабдител пренася електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на средно и ниско напрежение /р. IV, т. 9/ и събира такса за достъп до тази мрежа от всички потребители на електрическа енергия, присъединени на средно и ниско напрежение /р. IV, т. 10/, с посочени ценообразуващи елементи на цените /по р. IV, т. 11 - необходими годишни приходи и прогнозни количества електрическа енергия за четвърти ценови период/. Формулирано е изрично искане за отмяната на решение, взето от ДКЕВР по т. 1 от протокол № 77/25.05.2011 г. /предхождащо издаването на решение № Ц-22/2011 г./, по която е одобрен размер на технологичните разходи за електрическа енергия през четвърти ценови период - до 15%, включително за "Е. ОН България Мрежи" АД. Изложени са съображения, че така определени, технологичните разходи запазват нивото одобрено за третата ценова година, с отменената като незаконосъобразна от съда, т. 38 от Указания за образуване на цените на пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период /приети по т. 8 от решение № 94/25.06.2010 г. на ДКЕВР/. Следва да се отбележи, че с определение от 07.03.2012 г., от производството по настоящото адм. дело № 10348/2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, е отделено това, по жалбата на дружеството, срещу решението на ДКЕВР, взето по т. 1 от протокол № 77/25.05.2011 г., при което делото е останало да се движи по оспорването от "Е. ОН България Мрежи" АД - гр. Варна на решение № Ц-22/29.06.2011 г. на ДКЕВР, в частта му по раздел IV, т. т. 9, 10 и 11. Образуваното по отделената жалба, адм. дело 3890/2012 г. на ВАС, четвърто отделение, е прекратено с влязло в сила определение № 6541/21.12.2012 г., с което жалбата на "Енерго-Про Мрежи" АД, срещу решението по т. 1 от протокол № 77/25.05.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е оставена без разглеждане, по мотиви, че този акт няма самостоятелно значение и законосъобразността му следва да бъде изследвана, като част от дължимата по настоящото дело, преценка по съществото на спора, повдигнат с жалбата срещу решение № Ц-22/2011 г. на ДКЕВР. В открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора, жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Стефан Цаков по подробно изложени съображения, по които се претендира отмяната на атакувания акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - ДКЕВР, чрез процесуалния си представител адвокат Петьо Славов, в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора, моли съда да остави без разглеждане жалбата, като недопустима, а в отношение на евентуалност - да я отхвърли като неоснователна. Навежда довод за отпаднал правен интерес за "Енерго-Про Мрежи" АД, с оглед постановеното от ДКЕВР, последващо решение за определяне на цени на същото дружество. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема жалбата, подадена срещу раздел IV, т. т. 9, 10 и 11 от решение № Ц-22/2011 г. на ДКЕВР за допустима, като подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, в частта му засягаща права и законни интереси на оспорващия. Не намира основание наведеният от процесуалния представител на Комисията довод, че решение № Ц-17/28.06.2012 г. на ДКЕВР, с което за жалбоподателя са утвърдени нови цени за следващия ценови период, считано от 01.07.2012 г., изключва наличието на правен интерес от настоящото оспорване. Последният акт е неотносим към спорното правоотношение, тъй като е издаден на собствено основание, действа за различен времеви период и несъмнено подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Той не отменя атакуваното в настоящото производство решение, нито се отразява на неговата обжалваемост. Атакуваният акт има за предмет регулиране на цените за четвъртата ценова година на втория регулаторен период, като засяга пряко и непосредствено правната сфера на енергийното предприятие - негов адресат. Изпълнението или изчерпването на действието му в хода на съдебното производство, не рефлектират върху правото на жалба, което в случая е надлежно упражнено. Поради това и настоящото съдебно производство не е лишено от предмет, нито е отпаднал правния интерес на "Енерго-Про Мрежи" АД от обжалването на решение № Ц-22/29.06.2011 г. на ДКЕВР в съответната част, а подадената жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: "Е. ОН България мрежи" АД има издадена лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. за дейността "Разпределение на електрическа енергия". В изпълнение на задължението си по чл. 27, ал. 1, т. 3 НРЦЕЕ, дружеството е подало заявление вх. № Е-13-45-30/30.03.2011 г. в ДКЕВР за утвърждаване на цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическа енергия през съответната електроразпределителна мрежа, считано от 01.07.2011 г., с приложени към него, предвидените по чл. 28б, ал. 3 НРЦЕЕ документи и информация според Указанията на ДКЕВР за образуване на цените на електрическата енергия, по които крайните снабдители продават електрическа енергия при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период, разработени на основание чл. 36, ал. 1 ЗЕ и чл. 5, ал. 8 НРЦЕЕ. Искането е за изменение на цените, утвърдени за дружеството с предходно решение № Ц-030/28.06.2010 г. на ДКЕВР. Решение № Ц-22/29.06.2011 г. е издадено на посочени в него основания чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 1а, т. 4, т. 4а, т. 6а, т. 7 и т. 10 и чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2б, чл. 6, чл. 9, чл. 15а, чл. 16, ал. 2, чл. 19, чл. 21, чл. 21а и чл. 23 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, Методика за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от наложени им задължения към обществото за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, приета с протоколно решение на ДКЕВР № 94/25.06.2010 г. и изменена с протоколно решение на ДКЕВР № 46/30.03.2011 г., Указания за образуване на цената за достъп до електропреносната мрежа, приети с протоколно решение на ДКЕВР № 125/26.06.2007 г., Указанията за ценообразуване при пренос и обществена доставка на електрическа енергия и продажба на електрическа енергия за технологични разходи, приети с протоколно решение на ДКЕВР № 125/26.06.2007 г., Указания на ДКЕВР за образуване на цените на електрическата енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период и Указания на ДКЕВР за образуване на цените на електрическата енергия, по които крайните снабдители продават електрическа енергия при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период, приети с протоколно решение на ДКЕВР № 94/25.06.2010 г., Решение на ДКЕВР по т. 1 от Протокол № 77/25.05.2011 г., и Правила за търговия с електрическа енергия, приети с протоколно решение № 94/25.06.2010 г., т. 5 /обн. ДВ бр. 64/17.08.2010 г. в сила от 01.07.2011 г./. С атакувания раздел IV, т. т. 9, 10 и 11, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, считано от 01.07.2011 г. утвърждава цени без ДДС, по които: "Е. ОН България Мрежи" АД пренася електрическа енергия през електроразпределителната мрежа до всички потребители, в това число - цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на средно напрежение - 0,00981 лв/кВтч; цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на ниско напрежение - 0,03772 лв/кВтч; цена без ДДС на "Е. ОН България Мрежи" АД за достъп до електроразпределителната мрежа, която се дължи от всички потребители на електрическа енергия, присъединени на средно и ниско напрежение в размер на 0,00800 лв/кВтч. Утвърдени са и ценообразуващи елементи, по-конкретно необходими годишни приходи за четвърти ценови период в размер на 215 432 хил. лв и прогнозни количества електрическа енергия за четвърти ценови период от 5 299 700 МВтч. В изложените в решението общи мотиви е подчертано изрично, че необходимите годишни приходи на крайните снабдители за четвъртия ценови период отразяват прогнозните разходи за покупка на електрическа енергия за снабдяване на крайните потребители, изчислени на основата на годишната прогноза за потребление и средно-претеглената цена за енергия. Средно-претеглената цена за покупка на електроенергия е формирана при отчитане на следните фактори: индивидуалните прогнозни количества и цена за покупка на електрическа енергия от обществения доставчик от 01.07.2011 г., включваща цена за достъп до електропреносната мрежа, цената за пренос през електропреносната мрежа включително добавка за зелена енергия и добавка за енергия от високоефективно комбинирано производство; индивидуалните прогнозни количества и индивидуалните цени за покупка на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от 01.07.2011 г. /топлофикационни и заводски централи/; индивидуалните прогнозни количества и утвърдените от ДКЕВР цени за покупка на електрическа енергия от ВЕЦ с инсталирана мощност над 10 МВт; индивидуалните прогнозни количества и цени за покупка на електрическа енергия от ВЕИ, изчислени по базисната цена, определена от ДКЕВР - за четвъртия ценови период, в размер на 75,54 лв/МВтч. Приложеният инфлационен индекс е в размер на 4,8%, по данни на НСИ за периода май 2011 г. спрямо май 2010 г., а коефициентът за подобряване на ефективността - 2%. Стойността на последния коефициент е определена при съобразяване с условията на ценообразуване за първата година на петгодишния регулаторен период, при спазване на чл. 23, ал. 1, т. т. 2, 3 и 4 ЗЕ. Процесният акт е постановен включително по подаденото от "Е. ОН България Мрежи" АД заявление вх. № Е-13-45-30/30.03.2011 г., с което са предложени стойности за ценовия период 01.07.2011 г. - 30.06.2012 г., както следва: цена за достъп до електроразпределителната мрежа - 0,01158 лв/кВтч.; цена за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на средно напрежение - 0,01240 лв/кВтч; цена за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на ниско напрежение - 0,05077 лв/кВтч.; необходими годишни приходи в размер на 293 681 хил. лв и прогнозни количества за пренесена електрическа енергия - 5 299 700 МВтч. Заявлението е обсъдено в доклад вх. № Е-ДК-276/20.05.2011 г., изготвен от работна група на дирекция "Електроенергетика", дирекция "Икономически анализи и работа с потребители" и дирекция "Правна" до председателя на ДКЕВР относно утвърждаването на цени в сектор "Електроенергетика". В частта относно електроразпределителните дружества е посочено, че на основание § 4 ПЗР НРЦЕЕ за енергийните предприятия, получили лицензия за разпределение на електрическа енергия се прилага метода на регулиране "горна граница на приходи" - чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" НРЦЕЕ. Относно "Е. ОН България Мрежи" АД, в доклада е направено сравнение в табличен вид между утвърдените с решение № Ц-030/28.06.2010 г. на ДКЕВР, цени без ДДС за мрежови услуги за предходната ценова година, утвърдените основни ценови параметри в началото на втория регулаторен период, и заявеното от дружеството с предложение за промяна за четвъртата година в рамките на втория регулаторен период, в т. ч. ценообразуващите елементи. Отбелязано е, че искането на дружеството за промяна на основни ценообразуващи елементи, като регулаторна база на активите, и административните и с общо предназначение разходи, е мотивирано с решение № 3507/11.03.2011 г. по адм. дело № 8943/2010 г. на ВАС, пето отделение, с което е отменено решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, в частта му по раздел IV, т. т. 1, 2 и 3 и раздел VI, т. т. 9, 10, 11 и 12. Следва да се отбележи, че предложените от дружеството с подаденото заявление, параметри на регулаторната база на активите и възвръщаемост на капитала, необосновано са увеличени с 15%, спрямо определените му от ДКЕВР в началото на регулаторния период, а тези на административните и с общо предназначение разходи, както и разходите за амортизации - съответно с 62% и 60%. Заявените от дружеството необходими приходи са коригирани от работната група с Y-фактор на стойност минус 7 хиляди лв, при отчитане на данните за непрекъснатост на снабдяването, като неизпълнен показател за качество на услугите. След анализ и оценка на представената от енергийното предприятие информация и при прилагане на съответните корекции, включително при отчитането на намаляването на цената, по която обществения доставчик ще продава ел. енергия от 01.07.2010 г. за покриване на технологичните разходи по преноса през електроразпределителните мрежи, към която са прибавени цена за достъп до електропреносната мрежа, цената за пренос през електропреносната мрежа, включително добавката за зелена енергия, работната група е формирала предложение до регулаторния орган за утвърждаване на следните цени за "Е. ОН България Мрежи" АД: цена за достъп - 0,00800 лв/кВтч.; цена за пренос през разпределителната мрежа на средно напрежение - 0,00979 лв/кВтч; цена за пренос през разпределителната мрежа на ниско напрежение - 0,03759 лв/кВтч., при необходими годишни приходи - 214 881 хил. лв и заявеното от дружеството, прогнозно количество пренесена електрическа енергия - 5 299 700 МВтч. Докладът на работната група е приет от комисията на закрито заседание, с протоколно решение № 77/25.05.2011 г. В изпълнение на изискването на чл. 13, ал. 3 ЗЕ и чл. 30 НРЦЕЕ със същото решение от ДКЕВР е насрочено открито заседание на 31.05.2011 г. за разглеждане на заявленията и доклада, за участие в което са поканени представители на заявителите и е постановено докладът, мястото, часът и датата на разглеждането да се обявят на интернет страницата на ДКЕВР. Видно от протокол № 81/31.05.2012 г., откритото заседание за обсъждане на подадените заявления и изготвения по тях доклад, е проведено от ДКЕВР в присъствието на представители на заявителите, в това число дружеството-жалбоподател, изразили подробни становища. От "Е. ОН България Мрежи" с вх. № Е-13-45-47/31.05.2011 г. е депозирано писмено възражение по доклада, в частта отнасяща се до неговото заявление. На 06.06.2011 г. е проведено закрито заседание на ДКЕВР /съставен протокол № 91 от същата дата/, на което е приет проект за решение относно утвърждаване на цени на електрическа енергия в сектор "Електроенергетика" от 01.07.2011 г., включително на цени за мрежови услуги, като по отношение на жалбоподателя са възприети предложените в доклада на работната група стойности на цените за пренасяне, за достъп и на необходимите годишни приходи /т. IV, 9,10 и 11 от проекта/. На същото заседание е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение за 10.06.2011 г., на което са поканени заинтересованите по смисъла на чл. 14 ЗЕ лица. Съобщението за общественото обсъждане и проектът на решението са публикувани на интернет-страницата на ДКЕВР. Проведеното обществено обсъждане е отразено в протокол от 10.06.2011 г., в който са посочени представителите на поканените заинтересовани лица с отразяване на техните становища и позицията на регулаторния орган по поставените въпроси. Комисията е определила 14-дневен срок от датата на общественото обсъждане за предоставяне на становища по проекта. След проведено закрито заседание на 29.06.2011 г., Комисията приема решение № Ц-22/29. 06. 2011 г., с обжалваната част от което са утвърдени цени без ДДС за мрежови услуги, считано от 01.07.2011 г., както следва: 1. цени без ДДС, по които "Е. ОН България Мрежи" АД пренася електрическа енергия през електроразпределителната мрежа до всички потребители: а) цена за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на средно напрежение от 0,00981 лв/кВтч, и б) цена за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на ниско напрежение от 0,03772 лв/кВтч; 2. цена без ДДС на "Е. ОН България Мрежи" АД за достъп до разпределителната мрежа, която се дължи от всички потребители на електрическа енергия, присъединени на средно и ниско напрежение в размер на 0,00800 лв/кВтч.; 3. ценообразуващи елементи за цените по т. IV. 9. и т. IV. 10. от решението, както следва: а) необходими годишни приходи за четвърти ценови период в размер на 215 432 хил. лв., и б) прогнозни количества електрическа енергия за четвърти ценови период от 5 299 700 МВтч. Мотивите към решението са приети на закрито заседание на Комисията, проведено на 07.07.2011 г. В тях е посочен приложеният от регулатора подход при определянето на цените, направените корекции спрямо предложените от дружеството стойности, одобрения размер на технологичните разходи и приложения коефициент ефективност. Относно електроразпределителните дружества и крайните снабдители, мотивите са разделени на две части - общи мотиви, отнасящи се до всички заявители, в които е разяснен използваният спрямо тях, общ подход при определяне на цените за четвъртия ценови период през втория регулаторен период, и индивидуални - за конкретното дружество. Общият подход при определянето на цените е съобразен с чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" НРЦЕЕ и § 4 ПЗР НРЦЕЕ, като са осъществени корекции на утвърдените през предходния ценови период, цени. Посочени са ценовите компоненти включени в необходимите годишни приходи, размерът на приложения инфлационен индекс, според данните на НСИ - 4,8% за периода май 2011 г. спрямо май 2010 г. и коефициент за подобряване на ефективността Х - 2%. При определяне на стойността на коефициента "Х", част от формулата по чл. 4, ал. 1, т. 2, б "б" от наредбата /в размер на 2%, с които се намалява нарастването на условно-постоянните разходи на дружествата с отчетената инфлация/, от Комисията са отчетени условията на ценообразуването за първата година от петгодишния регулаторен период и въведените с наредбата изисквания. Факторът "Z", също част от приложимата формула, е приложен за електроразпределителните дружества съобразно представената от тях отчетна и прогнозна информация. Взети са предвид допустимите размери на технологичните разходи за четвъртата година, определени с решението по т. 1 от протокол № 77/25. 05. 2011 г. на ДКЕВР - 15% за "Е. ОН България Мрежи" АД. Посочено е, че в цените не са включени разходи за енергийна ефективност по индивидуалните цели за енергийни спестявания, както и че са спазени изискванията на чл. 25, ал. 2 и чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Наред с горното, в общата част на мотивите на процесното решение е разяснено как функционира цялата система и какви са взаимоотношенията между отделните участници във веригата във връзка с ценообразуването и заплащането на цените, с отбелязването, че с цел осигуряване на справедливо разпределение на разходите за пренос и достъп до електропреносната мрежа, потребителите на средно и ниско напрежение на регулирания и на свободния пазар заплащат преизчислени цени за пренос и достъп до елекропреносната мрежа. Цената за пренос е образувана съгласно чл. 23 НРЦЕЕ във връзка с чл. 51 от Указанията за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период. При утвърждаването на цените, конкретно за "Е. ОН България Мрежи" АД са изложени отделни мотиви, от които е видно, че възраженията, направени от него в подадените на 31.05.2011 г. и 10.06.2011 г. становища са обсъдени, но са счетени за неоснователни. В тази връзка е изложено, че Комисията приема за неоснователни оплакванията за завишената стойност на фактора за ефективност "Х", липсата на корекция с инфлационен индекс на разходите за амортизации, както и утвърдените технологични разходи в размер на 15%, наместо утвърдения за целия втори регулаторен период - от 17.8%. При обосноваване на утвърдените с решението, конкретни стойности на ценообразуващите показатели и цените, Комисията се позовава на изискванията на НРЦЕЕ и Указанията за ценообразуване за корекция по време на регулаторния период при определянето на цените. По делото е назначена единична съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, заключението по която не е оспорено от страните и е възприето от съда като обективно и компетентно дадено, с изключение на частите, обективиращи дадени отговори на правни въпроси. Последните са от компетентността на съда, който излага по-долу и направените от него въз основа обсъжданите констатации, правни изводи. В резултат осъществените анализи и изчисления, вещото лице сочи, че при определяне на необходимите годишни приходи за четвъртия ценови период, както заявителят, така и административният орган не са приложили в пълнота формулата по чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" НРЦЕЕ. Правилно от ДКЕВР разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи, са изчислени като произведение на планираното количество и цената, по която дружеството ще закупува енергия през следващия ценови период. Не са констатирани отклонения от нормативноустановените изисквания и при определяне с атакуваното решение на размерите на разходите за разпределение, административните разходи и разходите с общо предназначение, към които реално са приложени корекционни коефициенти, съответно И - 4,5% /индекс на инфлация/, намален с Х - 1,7% /коефициент за подобряване на ефективността/. Последните се разминават с посочените в общите мотиви на решението, стойности: И - 4,8% и Х - 2%, но съдът приема, че това е без правно значение, доколкото разликата между тях и в двата случая е от 2,8%. Видно и от заключението на вещото лице, разходите за амортизация не са коригирани от ДКЕВР и са равни на утвърдените за предходния ценови период, което е правилно, тъй като не се влияят от инфлацията. Относно определения с обжалвания акт, размер на възвращаемостта на капитала - 12%, експертното заключение сочи, че съвпада със заявения, но е приложен от ДКЕВР върху утвърдената от нея, различна регулаторна база на активите. Според заключението по СИЕ, участващият във формулата Z-фактор /представляващ абсолютната стойност на разликата между прогнозни и отчетени разходи за електрическа енергия за предходния ценови период/, е съобразен от ДКЕВР именно в заявения от "Е. ОН България Мрежи" АД размер, изчислен /без Р-корекция/ и съгласно Указанията на ДКЕВР за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период, приети с решение № 37/18.02.2008 г. на ДКЕВР, преди изменението им с решение № 94/25.06.2010 г., действащо към момента на постановяване на процесният акт. След като стойността му, включена в утвърдените на "Е. ОН България Мрежи" АД, необходими годишни приходи за четвърти ценови период, е от 3 743 хил. лв - сумата, изчислена и заявена от дружеството при съобразяване на отчетните данни за периода месец юли - месец декември 2010 г. и по прогнози за месец януари - месец юни 2011 г., то не би могло да се приеме, че констатираното несъответствие с действащите указания за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи, влече отмяната на атакувания акт. Относно оспорваната от жалбоподателя корекция У, вещото лице сочи, че е определена, както от ДКЕВР, така и от дружеството, съгласно приложимата Методика за отчитането на изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществени доставчици и крайни снабдители, приета с протоколно решение № 87/2010 г. на ДКЕВР. От Комисията обаче е намалена относителната значимост на показателя "непрекъснатост на снабдяването", /по който е отчетено неизпълнение от дружеството за 2010 г./, от 0.05 на 0.025. В резултат, от общия размер на утвърдените с решението годишни приходи на дружеството, е приспадната по-малка сума, което е в интерес на оспорващия, следователно приложената от Комисията Y-корекция не съставлява основание за отмяната на акта в обжалваната част. Според вещото лице, не следва да се въвеждат съществени изменения в ценообразуващите елементи по време на регулаторния период, извън предвидените за използвания метод. Образуването на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи се извършва чрез прилагането на подхода регулиране на стимули по метода "горна граница на приходите", при използване на който се предоставя възможност, ефективното управление на дейността и намаляването на разходите по време на регулаторния период, да се отразят в увеличение на възвращаемостта на вложения капитал. Вещото лице счита, че допустимият размер на одобрените и признати като част от необходимите приходи, технологични разходи за втория регулаторен период, са определени през първата ценова година - 2008 г., в резултат извършен регулаторен преглед. Така с решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР са утвърдени цени и ценообразуващи елементи, считано от 01.07.2008 г. - за първия ценови период от втория регулаторен период, като конкретно за "Е. ОН България Мрежи" АД са включени технологични разходи от 17.8%, определени съгласно т. 38 от Указанията на ДКЕВР и решение № ТР-003/08.12.2008 г. При постановяване на процесното решение обаче са включени технологични разходи с относителен дял 15% от количеството електрическа енергия на входа на електроразпределителната мрежа. В този размер, технологичните разходи за четвърти ценови период за "Е. ОН България Мрежи" АД са утвърдени с решението, взето по т. 1 от протокол № 77/25.05.2011 г. на ДКЕВР. Във връзка с оспорването на така определения размер на технологичните разходи, вещото лице констатира, че в изпълнение на предвиденото в чл. 21, ал. 1, т. 16 ЗЕ, с решение № П-6/04.11.2004 г. на ДКЕВР, по т. 1 е приета Методика за определяне на допустимите размери на технологичните разходи на електрическа енергия при пренос и разпределение на електрическа енергия, /съгласно т. 7 от която за целите на ценообразуването Комисията определя средногодишни технологични разходи за 2004 г. и за следващия регулаторен период/, а по т. 2 - средногодишни технологични разходи за 2004 г., по конкретно посочени дружества. Между страните липсва спор и от заключението на вещото лице се установява, че в изпълнение на тази методика, от ДКЕВР са утвърждавани допустимите размери на технологични разходи за следващи ценови периоди, както следва - с решение по т. 8 от протокол № 94/22.08.2005 г. - за 2005 г.; с решение № ТР-002/01.11.2007 г. - за 2007 г.; с решение № ТР-003/08.12.2008 г. - за 2008 г. /като изрично в т. 1 от него е указано, че се определят "базови" годишни размери на технологичните разходи при разпределение на електрическа енергия за втория регулаторен период по дружества, в т. ч. за "Е. ОН България Мрежи" АД - 17.8%. Последното решение кореспондира с т. 38 от Указанията за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи за втория регулаторен период", приети с решение № 37/18.02.2008 г. на ДКЕВР, съгласно която одобрените технологични разходи при разпределение на електрическата енергия за втория регулаторен период са равни на одобрените за първия регулаторен период минус 3%. Изменението на посочената точка от указанията, прието от ДКЕВР по т. 8 от решение № 94/25.06.2010 г. /касаещо третия ценови период от втория регулаторен период, за който са одобрени технологични разходи за разпределение до 15%, включително за "Е. ОН България Мрежи" АД/, е отменено с влязло в сила решение № 10927/27.07.2011 г. по адм. дело № 10298/2010 г. на ВАС, V отделение. Във връзка с изложените в жалбата съображения, основани на това решение, следва да се има предвид, че то не касае процесния четвърти ценови период, а предходния - трети такъв, поради което е без значение за дължимата от настоящия състав преценка. Наред с горното, съдът не възприема застъпеното от жалбоподателя схващане, че независимо от правомощието на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 16 ЗЕ /в приложимата редакция на текста след изм. по ДВ бр. 35/2011 г., в сила от 03.05.2011 г., преди изм. по ДВ, бр. 54/2012 г. - да определя допустимите размери на технологичните разходи на електрическа енергия при производство, пренос и разпределение на електрическа енергия съгласно методика или указания, приети от комисията/, тя /Комисията/ може да утвърждава размер на тези разходи, само за първата година от съответния регулаторен период. Това противоречи на текста на т. 7 от приетата с решение № П-6/04.11.2004 г. на ДКЕВР методика, съгласно която комисията определя средногодишни технологични разходи. Поради това и от ДКЕВР, последователно са приемани решения за определяне на конкретен средногодишен размер на технологичните разходи за всеки от ценовите периоди от първия регулаторен период /с изключение на един/, както и за първия, третия и четвъртия ценови период от втория регулаторен период. Аргумент в подкрепа на направения извод е и текстът на действащата понастоящем Методика за определяне на допустимите размери на технологичните разходи на електрическа енергия при пренос и разпределение на електрическа енергия, приета с протоколно решение № 69/10.05.2012 г. на ДКЕВР. Т. 7 от нея, озаглавена "Периоди, за които комисията определя допустимите размери на технологичните разходи", изрично сочи, че за целите на ценообразуването Комисията определя средногодишен размер на технологичните разходи за всяка ценова година от регулаторните периоди на отделните енергийни предприятия. Само по себе си това, че НРЦЕЕ и приетите от ДКЕВР, относими методика и указания, не предвиждат определяне на технологични разходи за всеки ценови период от регулаторния период, не изключва възможността такива да бъдат утвърждавани от комисията. При липсата на изричен текст в такъв смисъл, не би могло да се приеме, че Указанията, в първоначално приетата им и всички последващи редакции, изключват утвърждаването на допустим размер на технологичните разходи за всеки конкретен ценови период от регулаторния период. Без правно значение са и доводите на жалбоподателя, основани на икономическата логика на приложимия в случая метод на регулиране чрез стимули "горна граница на приходи", /същността на който съгласно заключението на СИЕ е стремежа на енергийните предприятия да намаляват разходите си, с цел реализиране на икономии и по-високи положителни финансови резултати, респективно - по-висока възвръщаемост на капитала/. Още повече, че вещото лице изрично заявява, че утвърдената от ДКЕВР с процесното решение, обща стойност на необходимите годишни приходи, е съобразена формулата по чл. 4, ал. 1, б. "б" НРЦЕЕ с приложена в допълнение корекция по чл. 4, ал. 2 НРЦЕЕ, които не отчитат като самостоятелен ценообразуващ елемент, технологичните разходи с прогнозен характер, одобрени от ДКЕВР при упражняване на правомощието й по чл. 21, ал. 1, т. 16 ЗЕ /в приложимата редакция/. При условията на посочените разпоредби, утвърдените необходими годишни приходи на електроразпределителното дружество за предходния ценови период /формирани от разходите му за електрическа енергия за технологични разходи, административни и разходи с общо предназначение, разходи за амортизации и от възвръщаемост на капитала/, се коригират с: И - индекс инфлация за предходния отчетен период, съобразно нейното влияние върху разходите; Х - коефициент за подобряване на ефективността; Z - абсолютната стойност на разликата между прогнозни и отчетени разходи за електрическа енергия за предходния ценови период и Y - корекция за неизпълнение на показателите за качество на енергията, качество на обслужването и инвестициите. Според заключението, с атакуваното решение е утвърдена цена за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, образувана именно въз основа утвърдените прогнозни необходими приходи по чл. 10 НРЦЕЕ и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия за разпределяне съгласно чл. 23, ал. 1 НРЦЕЕ, с корекции съобразени с нормативноустановените изисквания и при включване на подлежащите на възстановяване технологични разходи и със съответните компоненти - за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, по нива на напрежение - средно и ниско. Приетото за установено от фактическа страна, според настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, обосновава следните правни изводи: Атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на нормативно определените му правомощия по регулиране на цените на електрическата енергия съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 3, т. 2, чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 25, ал. 3 и чл. 30, ал. 1 ЗЕ. Решението е постановено в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. Неоснователен е наведеният от жалбоподателя довод за липсата на мотиви в обжалвания акт. Мотивирането на административните актове е задължително условие за тяхната законосъобразност, което несъмнено се отнася и до решенията на ДКЕВР, приемани в качеството й на колективен административен орган по силата на изричната норма на чл. 13, ал. 2 ЗЕ и чл. 34, ал. 3 НРЦЕЕ. Неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение. Актът се приема за мотивиран, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в предхождащ го, или последващ документ - т. е. ако могат да бъдат изведени от административната преписка /в този смисъл ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС/. В конкретната хипотеза мотивите обосноваващи решението на ДКЕВР се извличат, както от доклада на работната група, в който се съдържа експертно становище по заявлението и приложената към него документация, така и от протоколите за проведено заседание на 31.05.2011 г. и обществено обсъждане, състояло се на 10.06.2011 г. Следва да се отбележи, че чл. 34, ал. 3 НРЦЕЕ изрично урежда възможността, по преписки, представляващи фактическа и правна сложност, мотивите към решенията да бъдат приети до 10 дни от приемането им, както е сторено и в случая. С допълнително решение от 07.07.2011 г., ДКЕВР е приела мотиви към обжалвания акт - негова неразделна част, които установяват съображенията на органа за постановения резултат. Предвид изложеното, съдът приема, че условието на закона за мотивиране на акта е изпълнено. Съдържащите се в подготвителните документи и по-късно приетите мотиви, конкретни данни и съображения, налагат извода, че решението е надлежно мотивирано. Не намира основание и твърдението в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при приемане на акта. Оплакването е бланкетно и не визира конкретни закононарушения. Наред с това, видно от приложените в преписката документи, предвиденият в НРЦЕЕ специален процесуален ред е спазен: извършена е проверка на подаденото от дружеството-жалбоподател заявление, обективирана в доклад на работна група; заявителят е участвал в открито заседание по разглеждането и обсъждането на заявлението и доклада, като е депозирал и писмено становище; по изготвения проект на решение е проведено обществено обсъждане с участието на заинтересованите по смисъла на чл. 14, ал. 2 ЗЕ лица - държавни органи, браншови организации, енергийни предприятия и обществени организации, пряко свързани с проекта. Посочените в наредбата документи /доклад, проект на решение, протокол от обществено обсъждане/, са публикувани на интернет-страницата на комисията. Изпълнени са целите на чл. 30 и чл. 33 НРЦЕЕ, тъй като регулаторният орган е осигурил пълноценното упражняване на правото на защита на заявителя и останалите заинтересовани лица в конкретното административно производство. Спазена е и разпоредбата на чл. 35 АПК, тъй като видно от материалите по делото, ДКЕВР е обсъдила обясненията и възраженията на дружеството, като е развила доводи кои от тях приема за основателни и кои не. Решението е постановено при съобразяване с изискването на чл. 13, ал. 2 ЗЕ за мнозинство при приемането му от органа. Следователно, комисията е изпълнила както регламентираната в специалната нормативна уредба процедура, така и общите административнопроизводствени правила по АПК. Утвърждаването от регулаторния орган на цени, различни от предложените в заявлението на електроразпределителното дружество, също не обуславя извод за нарушение на закона. Електроразпределителните дружества нямат правомощия по определяне на цените, а комисията не е длъжна да приеме и утвърди, предложените от тях цени за разпределение на електроенергия. Съгласно чл. 36 от Закона за енергетиката, цените, които подлежат на регулиране се образуват от енергийните предприятия, съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3, като указанията, дадени от комисията относно образуването на цените, са задължителни за енергийните предприятия. Комисията утвърждава прогнозен размер на разходите, като преценява тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие доказателства, сравнителни анализи, добрата международна практика, резултатите от текущото наблюдение, както и принципите на регулирането по Закона за енергетиката. В разглежданата хипотеза ДКЕВР действа при условията на оперативна самостоятелност, като не е обвързана от предложението на заявителя и няма пречка да утвърди друг размер на цената, различен от заявения, стига той да е съобразен с материалноправните предпоставки и с целта на закона. Това правомощие на комисията произтича и е израз на нормативно заложената й функция по регулиране на цените на електрическата енергия. С оглед установеното по-горе от фактическа и правна страна, съдът приема, че решението в обжалваната му част е законосъобразно и като постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Наред с изложеното при обсъждане на заключението на вещото лице, следва да се посочи, че по силата на § 4 ПЗР НРЦЕЕ, за енергийните предприятия, получили лицензия за разпределение на електрическа енергия и за снабдяване с електрическа енергия на потребители, присъединени към разпределителните мрежи на съответната територия, сред които попада и жалбоподателят, се прилага методът на ценово регулиране "горна граница на приходи". В чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" НРЦЕЕ, регламентиращ посочения метод се съдържа формулата, при която комисията утвърждава необходимите приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и ги изменя в края на всяка година от регулаторния период, а правилото на чл. 4, ал. 2 от наредбата предвижда, че в допълнение към описания метод комисията прилага показатели въз основа на изпълнението /качество на енергията, качество на обслужването/, като признатите необходими приходи на енергийното предприятие се коригират с изпълнението на определените от комисията целеви показатели и разликата между прогнозните и реализираните инвестиции. Необходимите приходи се намаляват в съответствие с разликата между отчетеното неизпълнение на целевите показатели за качество и допустимото отклонение съгласно методика, утвърдена от комисията. Анализът на горепосочените норми налага извода, че при утвърждаване на процесните цени се отчитат следните ценообразуващи елементи: 1. утвърдените необходими годишни приходи за предходния ценови период, формиращи се от разходи за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи, разходи за разпределение, административни разходи и разходи с общо предназначение, утвърдени на електроразпределителното дружество; разходи за амортизация и възвръщаемост на капитала; 2. индексът на инфлация за предходния период, съобразно влиянието й върху разходите /И/; 3. коефициентът за подобряване на ефективността /Х/; 4. абсолютната стойност на разликата между прогнозни и отчетени разходи за предишен ценови период, като корекцията се прави за разлики в разходите за покупка и продажба на електрическа енергия, както и за разлика в разходи, предизвикани от промяна в броя на потребителите /Z/; 5. корекция за неизпълнение на показателите за качество, ако има такова /Y/. В заключението на СИЕ подробно е посочен начина на изчисляване от ДКЕВР на отделните ценообразуващи компоненти, в т. ч. кои от тях възпроизвеждат заявения от дружеството-жалбоподател размер. Видно е, че параметрите, отчетени при утвърждаването на необходимите годишни приходи /по р. IV, т. 11 от решението/, относно които е констатирано несъответствие със заявените от дружеството, са: размер на признатите от комисията технологични разходи, неприлагането на инфлационен индекс към разходите за амортизация и приложението на Y-корекцията. Предвид данните от заключението по СИЕ и приложимата нормативна уредба, законосъобразно определените от Комисията разходи за амортизация не са коригирани и са равни на първоначално определената за втория регулаторен период стойност, тъй като не се влияят от инфлацията. Неоснователно е и оплакването относно констатираното несъобразяването на административния акт с разпоредбата на чл. 4, ал. 2 НРЦЕЕ, доколкото приложената от Комисията Y-корекция, с която са намалени необходимите годишни приходи - 7 хил. лева за неизпълнение на показателите за качество, /наместо 17 хил. лева/ е в интерес на дружеството-жалбоподател. Предвид изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, не намира конкретно правно основание и доводът за неправилното определяне на допустимия размер на технологичните разходи на дружеството, с решението по т. 1 от протокол № 77/25.05.2011 г. на ДКЕВР - в размер на 15% за четвъртата година от втория регулаторен период. В резултат съдът приема, че необходимите годишни приходи за четвъртия ценови период, са определени законосъобразно от ДКЕВР, като ценообразуващ елемент на единичните цени за пренос по нива и за достъп по р. IV. 9. и р. IV. 10 на оспореното решение. По съображения, идентични с изложените във връзка с преценката на допустимостта на подадената жалба, настоящият състав счита за неоснователни и доводите на жалбоподателя, основани на обстоятелството, че решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР е отменено с влязло в сила решение, постановено по адм. дело № 8943/2010 г. на ВАС, V отделение. В отменената с последното, част от решение № Ц-021/2008 г. на ДКЕВР, касаеща "Е. ОН България Мрежи" АД, са утвърждени цени и ценообразуващи елементи за първия ценови период от втория регулаторен период, които с оглед приложимия, законоустановен механизъм, нямат непосредствена връзка с тези, съобразени при постановяване на процесното решение, касаещо четвъртия ценови период на същия регулаторен период, по искане за изменението на утвърдените с решение № Ц-030/28.06.2010 г. Поради това съдът приема, че правилно е приложена нормативно установената формула за изчисляването на процесните цени и ценообразуващи елементи, а оттам и че оспореният административен акт в обжалваната му част, е съобразен с приложимия материален закон. Цените са образувани правилно и при спазване на всички изисквания, при които крайният снабдител събира и възстановява по договорена схема на разпределителното предприятие фактурираните суми за пренос, достъп и всички мрежови услуги. Разпределителното предприятие заплаща на електроенергийния системен оператор цената за достъп, съответно на преносното предприятие цената за пренос, за цялото количество електрическа енергия, постъпило от преносната в разпределителната мрежа. Цената за пренос на електрическата енергия през разпределителната мрежа е образувана съгласно чл. 23 НРЦЕЕ във връзка с чл. 51 от Указанията за образуване на цените за пренос на електрическата енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че утвърдените от ДКЕВР цени са формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите в енергетиката при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в неговия чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електрическа и топлинна енергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Ето защо доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението в атакуваната част с целта на закона също са неоснователни. Водим от горното, настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяната на административния акт в атакуваната част и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, основателно е искането на ответника за присъждане на разноски. Поради това, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДКЕВР сумата от 650 лв, представляваща изплатено от ответната страна възнаграждение на вещото лице за изготвената по делото експертиза. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение