Решение № 9698 от 28.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2681/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Био Терра Нил ЕООД, представлявано от управителя С. Сертов, подадена чрез адв. Димов, против решение 3/04.01.2021г., постановено по адм.д. 2094/2020г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане 01-2600/3682 от 25.06.2020 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се отмени обжалвания административен акт. Ответникът Зам. Изпълнителен директор на ДФ Земеделие, чрез юрк. Маршавелска, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Пловдив е акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-2600/3682 от 25.06.2020 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие. АУПДВ е издаден при следната фактическа обстановка: Земеделският производител не е подал заявление за подпомагане за кампания 2015г., в нарушение на задължението си по чл.4, ал. 1, т.2 и 3 от Наредба 11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013г. С писмо изх. 01-2600/3682 от 27.06.2020 г. дружеството е било уведомено за започване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. С акт 01-2600/3682 от 25.06.2020г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, на основание чл.14, ал.1,т.3 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. по отношение на Био Терра Нил ЕООД било установено публично държавно вземане за сумата 1721,30 лева, съставляваща 50% от общата изплатена на земеделския стопанин сума за подпомагане по мярка 211 за кампания 2012, 2013 и 2014 година. Първоинстанционният съд е приел обжалвания акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е стигнал до извод, че процесният АУПДВ е законосъобразен. Стигнал е до извод, че е налице материалноправната предпоставка за издаване на оспорения акт неподадено заявление за подпомагане в рамките на поетия 5-годишен ангажимент. Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Касационният съд намира изводите на АС Пловдив за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл.221, ал.2 ,изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Пловдив. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба 11/03.04.2008 г. кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. От разпоредбата следва еднозначен извод, че на бенефициентите, поели многогодишен ангажимент (в случая 5-годишен) императивно е вменено задължение за подаване на заявление за съответната кампания. В този смисъл е и чл. 14, ал. 1 от Наредбата, който предвижда, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания в съответния размер. В случая лицето е било е длъжно да подаде заявление и с неспазване на формалното задължение за подаване на заявление, правомерно на касатора е издаден АУПДВ, с който лицето дължи възстановяване на 50% от изплатената субсидия, равняваща се на 1721,30 лв., съгласно съгл. чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/03.04.2008 г., тъй като нарушението е извършено след третата година от поемане на ангажимента. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба, на ответника по касация - Държавен фонд Земеделие, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК, чл.144 от АПК, чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,