Решение № 4406 от 10.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел Местни данъци и такси при Община Дупница срещу решение 179/01.07.2021г. на Административен съд Кюстендил по административно дело 20/2021 г., с което е отменен акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК /АУЗ/ АУ20000821-1/17.11.2020 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел Местни данъци и такси при Община Дупница. Касационната жалба възпроизвежда констатациите и правните изводи от постановения юрисдикционен акт при оспорването на АУЗ по административен ред. Определяеми са доводи за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Касаторът обсъжда компетентността на участвалите в производствата по издаването на АУЗ и по оспорването му органи по приходите и начинът на определяне на основата за таксата за битови отпадъци /ТБО/ и за установяването на задължението за таксата. Иска отмяна на решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу АУЗ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Дупница Табак АД отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Кюстендил АУЗ са установени в тежест на Дупница Табак АД задължения за ТБО за отчетен период 2020 г. в размер 20 499.38 лева с лихви за забава към 17.11.2020 г. в размер 459.07 лева. Задълженията са обвързани с притежаването от дружеството на разположен на територията на община Дупница недвижим имот с партиден 819364036002, включващ земя с площ 59 949 кв.м. и 23 сгради с производствено, друго нежилищно и търговско предназначение с обща застроена площ 11 861 кв.м. С първоинстанционното решение е отменен АУЗ. Според първостепенния съд АУЗ е издаден от орган с материална и териториална компетентност, тъй като издателят му е длъжностно лице от общинската администрация с функциите на орган по приходите, определено със заповедта на кмета на общината по чл. 4, ал. 4 във вр. с чл. 9б ЗМДТ.Актът притежавал формата по чл. 59, ал. 2 АПК и при издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При решаването на спора за съществуването и размера на задължението за ТБО съдът е съобразил, че жалбоподателят е подал за отчетен период 2020 декларация с 26-00-2669/15.10.2019 г. за определяне на ТБО според количеството отпадъци, поради което таксата следвало да се определи според правилото на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Като противоречащо на материалния закон /чл. 67, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗМДТ/ е квалифицирал определянето на размера на таксата по правила, относими към отчетен период 2017 г. въз основа на решение 220/16.12.2016 г. по протокол 12/16.12.2016 г. на ОбС Дупница, вместо по правилата, създадени с решение 36/30.12.2019 г. по протокол 4/30.12.2019 г. на ОбС Дупница. Наред с това размерът на таксата за компонента сметосъбиране и сметоизвозване бил изчислен при честота на сметоизвозване 104 пъти годишно за контейнер тип Бобър, а с гласни доказателствени средства се установявало извозване 52 пъти в годината. При изчисляване на частта от таксата за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване се прилагала ставка от 1.99 промила върху данъчната оценка на имота въз основа на решение 36/30.12.2019 г., което не предвижда способ за определяне на размера на таксата според количеството на битовите отпадъци. Според съда водещата основа за определяне на размера на ТБО е количеството на битовите отпадъци, а пречката за използването на този способ е условие да се приемат от ОбС други основи. Решението на ОбС Дупница по чл. 66, ал. 3, т. 2 ЗМДТ противоречало на закона относно поредността на определянето на основите за задълженията за ТБО, което се отразило на законосъобразността на АУЗ. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно. При действието на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ /ред. от ДВ бр. 95 от 2009 г./ и техниката на препращането към чл. 11 ЗМДТ, като собственик на имоти на територията на общината Дупница Табак ЕАД е субект на задължението за ТБО за отчетен период 2020 г. В приложимите по време към спора разпоредби на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ в ред. от ДВ бр. 119/2002 г., в сила от 01.01.2004 г. е въведен принципът, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци /ал. 1/. Изключението по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ за определяне на размера на таксата в левове на ползвател или пропорционална върху определена от общинския съвет основа се прилага, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1. В съответствие с чл. 66, ал. 1 ЗМДТ /ред. ДВ бр. 53 от 2012 г./ таксата се определя в годишен размер въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща разходите по чл. 66, ал. 1, т.т. 1-4 ЗМДТ. Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на ТБО за текущата година, таксата се събира според размера, действащ към 31 декември на предходната година /чл. 66, ал. 3, ЗМДТ в обсъжданата редакция/. С декларацията по чл. 18, ал. 2, т. 1 Наредбата за определянето на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на община Дупница /НОМТЦУАТОД/ е извършен избор от задълженото лице за определяне на цена за финансиране на услугите по управление и обезвреждане на битови отпадъци въз основа на предполагаем натрупан обем отпадъци /за допустимостта на този начин на определяне на цената вж. решението на Съда по дело С-335/16/. Съобразена с решението на СЕС е проверката на административния съд дали на жалбоподателя не се начисляват явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които може да генерира. Сред критериите за преценка са е тези за вида на съдовете за съхранение и честотата на събиране. Задълженото лице само е заявило предполагаемото количество отпадъци и за предоставените от общината услуги по чл. 62, т.т. 2 и 3 ЗМДТ таксата е определена в противоречие с принципа на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ пропорционално върху данъчната оценка на имота. Решение на ОбС Дупница 36/30.12.2019 г. по протокол 4/30.12.2019 г. не предвижда режим на определяне на размера на ТБО според количеството на отпадъците. За услугата по събиране и извозване на отпадъци с АУЗ е определен размер на таксата за компонента въз основа на решение на ОбС Дупница, което е загубило действие с приемането на решението за 2020 г. Преживяването на решението на органа на местно самоуправление за определяне на размера на ТБО в следващ отчетен период е приложимо само, ако не е прието решение за този период /чл. 66, ал. 3 ЗМДТ/. За 2020 г. размерът на таксата се определя въз основа на решение на ОбС Дупница 36/30.12.2019 г. по протокол 4/30.12.2019 г., поради което изчисляването на таксата за компонента сметосъбиране и сметоизвозване по решение 220/16.12.2016 г. по протокол 12/16.12.2016 г. на ОбС Дупница, е неправомерно. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 600 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение