Решение № 12193 от 8.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6300/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Местни данъци и такси в община Сливен срещу решение 214/10.05.2023 г., постановено по адм.д. 357/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, в частта, с която е отменен акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК АУ000002-1/11.01.2018 г., издаден от орган по приходите в дирекция Местни данъци и такси в община Сливен, с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в размер на 119, 96 лв., главница и лихви за данъчни периоди 2016 г. и 2017 г. и данък превозни средства за лек автомобил марка Ланчия, модел Дедра, с ДК [рег. номер] в размер на 33, 70 лв. за данъчни периоди 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Образувано е и по касационна жалба на С. Стоянов срещу решение 214/10.05.2023 г., постановено по адм.д. 357/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, в частта, с която е отхвърлена жалбата на С. Стоянов срещу акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК АУ000002-1/11.01.2018 г., издаден от орган по приходите в дирекция Местни данъци и такси в община Сливен, с който са установени задължения за данък пътни превозни средства в общ размер на 821, 12 лв., главница и лихви за лек автомобил марка БМВ, модел 520И, с рег. [рег. номер] за данъчен период 01.01.2013 г. 31.12.2017 г. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което ги определя като процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на директора на дирекция Местни данъци и такси в община Сливен е основателна, а касационната жалба на С. Стоянов, разгледана по същество, е неоснователна. С акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, АУ000002-1/11.01.2018 г., издаден от главен експерт в дирекция Местни данъци и такси в община Сливен, на С. Стоянов са установени задължения за данък недвижими имоти в размер на 70, 95 лв. и лихви в размер на 77, 02 лв., такса битови отпадъци в размер на 39, 50 лв. и лихви в размер на 3, 44 лв., задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка Ланчия, модел Дедра в размер на 2, 87 лв. главница и 33, 70 лв. лихви, задължения за данък превозни средства за лек автомобил модел Форд, марка Орион в размер на 1, 78 лв. главница и 54, 76 лв. лихви, задължения за данък превозни средства за лек автомобил модел БМВ в размер на 158, 02 лв. и лихви в размер на 821, 12 лв. При обжалването по административен ред, с решение НОМ 101/13.09.2021 г., издадено от директора на дирекция Местни данъци и такси в община Сливен, е потвърден акта за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, с който са установени дължими и неплатени от С. Стоянов задължения за данък недвижими имоти, такса битови отпадъци, данък за превозните средства и съответните лихви за периода 2013 г. 2017 г. В решението си решаващият административен орган е отразил обстоятелството на извършено плащане от С. Стоянов с платежни документи 7003058678, 7003058679 и 7003055680 от 12 август 2021 г., с които е погасено задължението за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 01.01.2016 г. 31.12.2017 г., както и задължението за данък превозни средства за лек автомобил марка Ланчия, модел Дедра за периода 01.01.2015 г. 31.12.2017 г. Приел е за неоснователни оплакванията по отношение начислените задължения за лек автомобил марка Форд, модел Орион. Приел е за неоснователни оплакванията относно дължимите задължения по отношение на лек автомобил марка БМВ. Съобразил и, че при извършена служебна справка с искане за извършване на действия от други контролни органи е установено, че процесният автомобил е собственост на С. Стоянов. Приел е, че представеният предварителен договор не отрича направените изводи по отношение на собствеността на автомобила, доколкото същият не е бил обявен за окончателен. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, с решение 214/10.05.2023 г., постановено по адм.д. 357/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, е отменен акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК АУ000002-1/11.01.2018 г., издаден от главен експерт в дирекция Местни данъци и такси в община Сливен в частта, с която на С. Стоянов са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в общ размер на 119, 96 лв., главница и лихви за данъчни периоди 2016 г. и 2017 г. и данък върху превозните средства в общ размер от 138, 34 лв., главница и лихви за лек автомобил марка Форд, модел Орион ии лек автомобил марка Ланчия, модел Дедра за данъчни периоди 2015 г., 2016 г. и 2017 г., отхвърлена е жалбата на С. Стоянов срещу акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 отт ДОПК АУ 000002-1/11.01.2018 г., издаден от главен експерт в дирекция Местници данъци и такси в община Сливен, в частта с която на С. Стоянов са установени задължения за данък за превозните средства в общ размер на 821, 12 лв., главница и лихви за лек автомобил марка БМВ за данъчни периоди 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че установените с административния акт задължения за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и за данък за превозните средства за лек автомобил марка Ланчия, модел Дедра са заплатени от задълженото лице, което обстоятелство е удостоверено с представени платежни нареждания. Правните си изводи първоинстанционният съд е обосновал с приложимост на чл. 142, ал. 2 от АПК. При съобразяване на това обстоятелство е приел, че административния акт, с който са определени задължения за данък недвижими имоти, за такса битови отпадъци, за данък за превозните средства за лек автомобил Ланчия, модел Дедра е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Приел е незаконосъобразност на административния акт и по отношение на установените задължения за данък за превозните средства по отношение на лек автомобил модел Форд, марка Орион, като е отменил административния акт в частта на установените задължения за данък за превозните средства в размер на 104, 64 лв. Пръвоинстанционният съд е определил като законосъобразен административния акт в частта му на установените задължения за данък върху превозните средства по отношение на лек автомобилмарка БМВ, модел 520. Изводите си е обосновал с обстоятелството, че от събраните по делото доказателства се установява, че автомобилът е бил предаден във владение на трето лице М. Стойчева по силата на сключен предварителен договор за продажба на моторно превозно средство от 19.09.2006 г. В договора е предвидена нарочна клауза за възможността на всяка от страните да поиска обявяването на този предварителен договор за окончателен, което обтоятелство не се е осъществило. Направен е извода, че не може да се приеме, че правото на собственост върху автомобила е преминало у трето лице, различно от С. Стоянов, а съобразно чл. 53 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Така направените изводи не са отречени от обстоятелството, че автомобилът е погинал, обстоятелство, което не освобождава собственика на автомобила от задължението му да заплаща дължимия данък за превозните средства,, доколкото регистрацията на същия не е прекратена. Решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, в частта му, с която е отменен акт за установяване на задължение по чл. 107,, ал. 3 от ДОПК АУ000002-1/11.01.2018 г., издаден от орган по приходите в дирекция Местни данъци и такси в община Сливен, с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в размер на 119, 96 лв., главница и лихви за данъчни периоди 2016 г. и 2017 г. и данък превозни средства за лек автомобил марка Ланчия, модел Дедра, с ДК [рег. номер] в размер на 33, 70 лв. за данъчни периоди 2015 г., 2016 г. и 2017 г,. правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на С. Стоянов срещу акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК АУ000002-1/11.01.2018 г., издаден от орган по приходите в дирекция Местни данъци и такси в община Сливен, с който са установени задължения за данък пътни превозни средства в общ размер на 821, 12 лв., главница и лихви за лек автомобил марка БМВ, модел 520И, с рег. [рег. номер] за данъчен период 01.01.2013 г. 31.12.2017 г. В частта, с която с първоинстанционното съдебно решение е отменен акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за данък за превозните средства по отношение на лек автомобил марка Форд, модел Орион, решението не е обжалвано, влязло е в сила, същото не е предмет на касационен контрол в тази част. Неправилно първоинстанционният съд е определил като незаконосъобразен акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК в частта му, с която са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци в размер на 119, 96 лв., главица и лихви за данъчни периоди 2016 г. и 2017 г. и за данък превозни средства за лек автомобил марка Ланчия, модел Дедра в размер на 33, 70 лв. за данъчни периоди 2015 г., 2016 г. и 2017 г. паради установеното извършено плащане на публичните задължения в посочения размер. Не се спори между страните, това се установява от събраните по делото доказателства, че с платежни документи 7003058678, 7003058679 и 7003055680 от 12 август 2021 г. е погасено задължението за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 01.01.2016 г. 31.12.2017 г., както и задължението за данък превозни средства за лек автомобил марка Ланчия, модел Дедра за периода 01.01.2015 г. 31.12.2017 г. Това осъществило се плащане, обаче не може да се определи като обстоятелство по чл. 142, ал. 2 от АПК. Преценката, която следва да бъде направена е, от значение за правния спор ли е това обстоятелство. Съобразно чл. 178, ал. 1 от ДОПК публичните задължения се изпълняват доброволно. Доброволното изпълнение на тези задължения преди определения падеж води до погасяване на задълженията, но неизпълнението в предвидения срок поражда задължението на органите по приходите да съберат дължимите публични задължения. Не се спори по отношение на това, че дължимите задължения не са били платени в установените за това срокове. Съобразно чл. 28, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, данъкът върху недвижимите имоти се заплаща на две равни вноски в следните срокове до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Съобразно чл. 60, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, данъкът за превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Неплащането на публичните задължения в предвидените за това срокове предполага, че компетентният орган по приходите следва да издаде съответния акт и след като актът влезе в сила, ако задължението не е платено доброволно, да предприеме действия за принудителното му изпълнение. В процесния случай е налице неплатено в установения в закона срок публично задължение, поради което органите по приходите го установяват с акт за установяване на задължение. Плащането на задължението след законово определения срок не поражда незаконосъобразност на акта за установяване на задължение. Следователно плащането след падежа на публични задължения, дължими към датата на издаване на акт за установяване на задължения не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази. Това е изпълнение на възникнало по закон задължение, което актът само установява и поставя началото, след влизането в сила, на процедурата по принудително събиране, ако междувременно задължението не е погасено доброволно. При съобразяване на тези обстоятелства, следва извода за неправилност на решението на първоинстанционния съд в тази негова част, същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на С. Стоянов срещу акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК в тази негова част. Решението на първоинстанционния съд е правилно в останалата му обжалвана част, като касационната жалба на С. Стоянов е неоснователна. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на С. Стоянов срещу акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК в частта му на установени задължения за данък за превозните средства в общ размер на 821, 12 лв., главница и лихви за лек автомобил марка БМВ с рег. [рег. номер] за данъчни периоди 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Както правилно е приел от събраните по делото доказателства се установява, че процесният автомобил е бил предаден във владението на М. Стойчева по силата на сключен на 19.09.2006 г. предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство. По силата на предварителния договор продавачите се задължават да продадат на купувача моторното превозно средство, а купувачът се задължава да заплати на продавача договорената цена в размер на 5950 лв., от която сума е получил 950 лв. преди подписване на договора, като остатъка от продажната цена в размер на 5000 лв. ще бъде изплатена на три равни месечни вноски в срок до 31 декември 2006 г. Съгласно чл. 2.1 от предварителния договор, страните се задължават да сключат окончателен договор в 15-дневен срок от плащане на окончателната сума по предварителния договор. Страните не спорят по отношение на обстоятелството, че окончателен договор не е бил подписан. Спорният по делото въпрос е относно характера и вида на сключения договор. Съобразно чл. 52, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, облагат се с данък върху превозните средства регистрираните за движение по пътната мрежа на Република България пътни превозни средства, като съгласно чл. 53 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се заплаща от собствениците на превозни средства. Член чл. 144 от ЗДвП регламентира предпоставките, при наличието на които се вписва в регистрите промяната на собствеността на моторните превозни средства. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗДвП,, собствеността на моторни превозни средства се прехвърля с писмен договор, а съгласно ал. 2 при прехвърляне на собствеността на регистриран автомобил подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. В процесния случай, както правилно е приел и първоинстанционния съд, от представения по делото договор за покупко-продажба на моторно превозно средство се установява, че с оглед действителната воля на страните, същият е предварителен такъв. Продажбата е договор, с който продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността или друго право върху една вещ срещу цена, която купувачът се задължава да плати чл. 183 от Закона за задълженията и договорите. Предварителният договор е договор, с който страните се задължават да сключат в бъдеще друг договор, като предварителният договор подготвя окончателния договор. Преценката дали договорът е предварителен или окончателен зависи от това какви са задълженията, поети с него. Договорът е предварителен, когато поетото с него задължение е за сключване на окончателен такъв. В процесния случай, съобразно предварителния договор, страните се задължават да сключат окончателен договор. При съобразяване на това обстоятелство, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Правилни са направените от първоинстанционния съд изводи, съобразени при преценката на обстоятелството относно представените доказателства за погиване на автомобила, доколкото регистрацията на автомобила не е била заличена. Съгласно чл. 52, т. 1 от Закона за местните данъци и такси, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. От събраните по делото доказателства не се установяват обстоятелства за приложимостта на чл. 54, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси. Не се установяват и обстоятелства за приложимост на чл. 58, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. Доколкото не се установява обстоятелството на прекратена регистрация на автомобила, не може да намери приложение и чл. 58, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси. Не се установява и приложимост на чл. 58, ал. 4, изречение трето от Закона за местните данъци и такси, съгласно който, за излезлите от употреба моторно превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение. При съобразяване на тези обстоятелства, следва извода за законосъобразност на решетието на първоинстанционния съд в тази негова част. От страна на директора на дирекция Местни данъци и такси в община Сливен е направено искане за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции, внесена държавна такса в размер на 8, 64 лв. за касационно обжалване, както и искане за разноски по частната жалба по адм.д. 9806/2022 г. по описа на Върховния административен съд. Предвид изхода на спора, на този касатор следва да се присъдят общо разноски в размер на 630 лв. Искане за присъждане на разноски е направено от касатора С. Стоянов, като с оглед а изхода на спора, а именно отхвърляне на касационната жалба, разноски не се дължат. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 3 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение