Решение № 2590 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5738/2016 г.

Решение № 2590 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5738/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР или Комисията), представлявана от председателя доц. д-р И. И., подадена чрез процесуалния му представител юрк. С. П., срещу решение № 2031 от 24.03.2016 г., постановено по адм. д. № 11940/2015 г. от Административен съд - С. град. С касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост на решението, като постановено по жалба без предмет, алтернативно - за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, като жалбата на [фирма], [населено място], бъде отхвърлена, респ. оставена без разглеждане. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - [фирма] в писмен отговор по жалбата и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Н. И. изразява становище за нейната неоснователност. Иска и присъждане на разноски, за което прилага списък. Заинтересованата страна - [фирма] не ангажира становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал твърдените нарушения. Решението като правилно следвало да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. град е отменил мълчалив отказ на КЕВР по жалба вх. № Е-23-00-704/31.08.2015 г., подадена от [фирма], с която е оспорено непроизнасяне на [фирма] по заявление за проучване № 14489614/04.03.2014 г. и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по жалбата, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че правната регламентация на произнасянето на КЕВР по жалби се съдържа в разпоредбите на чл. 22 и чл. 76 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 142 и сл. от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3), като съгласно чл. 147 от Наредба № 3, Комисията следвало да се произнесе по постъпила пред нея жалба с изричен акт. Безспорно от доказателствата по преписката се установявало, че по жалбата на [фирма], вх...дирана в КЕВР с № Е-23-00-704/31.08.2015 г., не е било постановено решение, нито пък преписката е била прекратена. Приел е, че КЕВР е дължал произнасяне по жалбата в двумесечния срок по чл. 22, ал. 4 от ЗЕ от постъпването й на 31.08.2015 г. След като КЕВР не се произнесла с изричен акт, според съда бил налице мълчалив отказ, поради което е отменил същия. Обжалваното решение е правилно. От данните по делото се установява, че [фирма] в качеството му на производител на ел. енергия от възобновяем източник е подал жалба до КЕВР срещу неправомерен отказ на [фирма] да се произнесе със становище за реда и начина на присъединяване на ел. централата към електроразпределителната мрежа по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ и чл. 91, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6). Правомощието на КЕВР да разгледа жалбата произтича от чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, а срокът за произнасяне е визиран в ал. 3 и ал. 4 на същия законов текст. Същото правомощие на Комисията е уредено и в чл. 142, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3, към чийто ред е направено препращане в чл. 22, ал. 7 от ЗЕ. Комисията не се е произнесла по жалбата, въпреки задължението й по чл. 147 от Наредба № 3. След като е била длъжна да се произнесе, но не е сторила това, по силата на законовата фикция на чл. 58 от АПК е формирала мълчалив отказ, който също подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, според чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. Мълчаливият отказ е незаконосъобразен, защото Комисията винаги дължи произнасяне с изричен акт, според чл. 147 от Наредба № 3, както правилно е приел и административният съд. Наведеният довод в касационната жалба, че съдебното решение е недопустимо е неоснователен. Жалбата до съда е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от производител на ел. енергия от възобновяем източник, каквото качество има [фирма], съгласно § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ. Същият е собственик на въведена в експлоатация фотоволтаична централа с мощност 15 кВ и има сключен с [фирма] договор за изкупуване на ел. енергия. Позоваването на влязло в сила съдебно определение на Върховния административен съд не следва да се взема предвид. На първо място, тъй като казусът не е аналогичен, доколкото в него жалбата е била подадена преди изтичането на двумесечния срок по чл. 22, ал. 3 и 4 от ЗЕ и чл. 146 от Наредба № 3, а на второ място следва да се има предвид, че това определение е инцидентно, откъснато от наложилата се константна практика на Върховния административен съд относно липсата на произнасяне, когато такова се дължи от административния орган по закон и последствията от това непроизнасяне. А именно, жалбата срещу мълчалив отказ, когато органът има законово вменено задължение да се произнесе с изричен акт, следва да се уважи, а мълчаливият отказ съответно да бъде отменен. Неоснователно е и възражението относно възможността за удължаване на срока. Съгласно чл. 146, ал. 2 от ЗЕ, при жалби по чл. 142, ал. 1, т. 1, 2 и 3, когато не е постигнато доброволно уреждане на спора или при отказ на страна от доброволно уреждане, комисията взема решение по жалбата в срок до два месеца след получаването й, като този срок може да бъде удължен с още два месеца, ако естеството на спора налага събиране на допълнителни данни и информация от комисията, а със съгласие на жалбоподателя удълженият срок може да бъде продължен с още два месеца. По преписката липсват данни Комисията да е предприела действия по доброволно уреждане на спора или пък за събиране на допълнителни данни и информация, само в които хипотези се допуска възможността за удължаване на срока. По изложените съображения съдебното решение като допустимо и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на [фирма], [населено място], направените и доказани разноски по договора за правна защита и съдействие в размер на 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,