Решение № 13163 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15810/2014 г.
ВАСIII отделение07.12.2015 г.докладчик т Йорданка Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2648/19.11.2014 г. постановено по адм. д. № 1805/2014 г. на Административен съд гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13163 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15810/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Светлин Светлев Пенев, понастоящем в Затвора в гр. Варна, срещу решение № 2648 от 19.11.2014 г. по адм. дело № 1805/2014, постановено от Административен съд гр. Варна. Със същото е отхвърлен предявения от Светлин Пенев иск по чл. 1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му.. Ответникът - ГДИН изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационното обжалване на решението. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е образувано по предявен от Светлин Светлев Пенев, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Варна, иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГДИН за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на Затвора гр. Варна. Претендираното обезщетение е за неимуществени вреди изразяващи се в неосигуряване на адекватна медицинска помощ. Административен съд гр. Варна след събиране на надлежни доказателства и изслушване на свидетели е приел исковата претенция за неоснователна и е отхвърлил предявения иск. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че липсва първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата в лицето на ГДИН, а именно - незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица при упражняване на административна дейност. Административния съд е приел, че липсва и причинно следствена връзка между твърдените действия и претендираните вреди и след като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, то предявеният иск е неоснователен. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени всички процесуални права на страните, давани са указания в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и е извършен обстоен анализ на същите като е направен обоснован правен извод за неоснователност на исковите претенции, който извод изцяло се споделя от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. В настоящия случай, първоинстанционния съд правилно е приел, че липсва първата предпоставка - незаконосъобразно действие или бездействие на служителите на Затвора гр. Варна. Ищецът не е успял да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ. Не е доказано незаконосъобразно действие от страна на служителите на Затвора при или по повод изпълнение на служебните им задължения, в конкретност бездействие на д-р Недков - лекар в ОЗ Варна. По делото са представени доказателства, че на Светлин Пенев са извършвани периодични медицински прегледи, извършвани са му медицински операции давани са му необходимите медикаменти и е посещавал съответните специалисти. Правилни и обосновани на доказателствата са изводите на първоинстанционния съд, че не са представени доказателства, че заболяването на жалбоподателя е възникнало въз основа на непроведено лечение. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че административният съд е достигнал до обоснован извод за неоснователност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и правилно е отхвърлил същия. Предвид изложеното, оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,