Решение № 28 от 5.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 60229/2016 г.

Решение № 28 от 5.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 60229/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на енергетиката срещу въззивното решение № 627 от 1.4.2016 по в. гр. дело № 2170/12 на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, с което искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от Министерство на енергетиката против "Въгледобив Бобовдол" ЕООД е отхвърлен за разликата над сумата 79 059, 27 лв до сумата 425 956, 02 лв, съставляващи незаплатена част от концесионно възнаграждение за второто шестмесечие на 2009 г. и първото шестмесечие на 2010 г., както и в частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 1324, 96 лв. С определение № 431 от 16.5.2019 г., постановено по т. дело № 60229/16 г. на ВКС, Четвърто ГО е допуснато касационно обжалване на решение № 627 от 1.4.2016 г. по въззивно гр. дело № 2170/12 г. на Софийски апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречието му с ТР 3/2017 г от 27.3.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2017 г. по материалноправния въпрос: когато изпълнението не е достатъчно, за да покрие главницата и дължащите се върху нея мораторни лихви, може ли длъжникът да се ползва от правото по чл. 76, ал. 1 ЗЗД да посочи кое от задълженията погасява или да се прилага установената в чл. 76, ал. 2 ЗЗД поредност на погасяване на задълженията. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С т. 1 от ТР 3/17 от 27.3.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Прието е, че за погасяване на паричните задължения приложение намира специалното правило по чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на горната разпоредба е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента-напр. главница и лихви. По отношение на изпълнението на парични задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви-възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. Неизпълнението на парично задължение е винаги забавено, съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви. Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата, с настъпване на срока за изпълнение, за разлика от договорените възнаградителни и други определени в закона обезщетителни лихви, които са елемент от дълга и към момента на възникването му. Всички видове лихви са акцесорни вземания, спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението, включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислени до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за заплащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора-първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължава да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111 б. "в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид отговора на поставения въпрос, касационните оплаквания, данните по делото и приложимия закон намира, че касационната жалба е неоснователна. Въззивното решение макар и да противоречи на приетото разрешение, с цитираното по-горе тълкувателно решение като краен резултат е съобразено с процесуалния закон и следва да бъде потвърдено. Касаторът Министерство на енергетиката, със седалище в [населено място] е твърдял неправилност на атакувания съдебен акт, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като съдът е приел, че погасителното действие на извършените от ответника плащания следва да се отнесе към нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, като бъде съобразена волята на длъжника, отразена в платежните документи. Формирал е искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на исковете, като бъде съобразено правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, ведно със следващите се от това законни последици. Ответникът "Въгледобив Бобов дол" ЕООД в несъстоятелност не е взел становище по касационната жалба. Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Установено е по делото, че с решение № 78 от 9.2.2005 г., Министерски съвет е предоставил концесия за добиване на подземни богатства-твърди горива-въглища от участък "Бобов дол", находище "Бобовдолскивъглищен басейн", като за концесионер е определено търговско дружество "Мини Бобов дол" ЕА, Д с право да добива и притежава правото на собственост върху добитите в находището въглища. Въз основа на решението на 24.3.2005 г между Министерски съвет и "Мини Бобов дол" ЕАД е сключен концесионен договор от 24.3.2005 г и допълнително споразумение към него от 26.2.2007 г по силата на които, концесионерът е приел, че дължи на концедента концесионно възнаграждение /роялти/, определено като процент от общия приход от добитите и продадени по предоставената концесия въглища, чрез прилагане на R-фактор-скала за определяне процента на възнаграждението. Възнаграждението се определя за шестмесечие и се заплаща не по-късно от края на месеца, следващ всяко шестмесечие. Концесионерът е изготвил отчети за периода 1.7.2009 г.-31.12.2009 г. и 1.1.2010 г.-30.6.2010 г., съгласно които концесионното възнаграждение възлиза на 346 896, 75 лв за първия период и 301 365, 10 лв- за втория шестмесечен период. Лихвата за забава върху първата главница възлиза на 34 507, 89 лв, а върху втората –на 13 753, 13 лв. Прието е, че в периода 1.7.2009 г. до 30.6.2010 концесионерът е извършвал плащания, недостатъчни да покрият изцяло задължението му за заплащане на концесионно възнаграждение и лихви за забава. Вследствие на удовлетворяване на концедента от представената от концесионера банкова гаранция в размер на 272 431, 08 лв са погасени част от задълженията, а именно: 50 125, 25 лв- лихви за забава за второто полугодие на 2009 г. и първото полугодие на 2010 г., както и сумата 222 305, 83 лв-част от концесионното възнаграждение за първото полугодие на 2010 г. След предявяване на иска са заплатени суми в размер на 232 675, 04 лв, което не се оспорва от касатора и е видно от изхождащата от него справка за задължения и плащания, на л. 12 от делото на САС, както и служебна бележка № Е-93-00-1674/5.1.2011 г. Тези плащания са взети предвид от приетото по делото неоспорено заключение тройната-съдебно икономическа експертиза. При преценка на погасителното действие на извършените от ответника частични плащания, въззивният съд е приел, че обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е извън приложното поле на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, уреждащ поредността на погасяване при главно и акцесорно задължение, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие изцяло, тъй като вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителен характер, за разлика от лихвата по смисъла на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, имаща възнаградителен такъв. Изхождайки от нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, съгласно която когато длъжникът има към един и същи кредитор няколко еднородни задължения, той може да заяви кое от тях погасява, съдът е приел, че с извършените плащания, ответникът е погасявал задължението си за концесионно възнаграждение, която воля е отразил в платежните документи. Следователно концесионерът е погасил изцяло задълженията си за концесионно възнаграждение, дължимо за периода 1.7.2009 г.-31.12.2009 г., както и лихвите за забава до датата на последното плащане. За периода 1.1.2010 г. до 30.6.2010 г. е останала непогасена част от главницата в размер на 211 288, 52 лв и мораторни лихви до 14.10.2011 г. Изхождайки от размера на предявения петитум за концесионно възнаграждение за периода 1.1.2010 г. до 30.6.2010 г., съдът е присъдил на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 79 059, 27 лв, ведно с лихвата за забава, считано от 15.10.2011 г., приемайки, че до 14.10.2011 г. задължението за лихва е погасено чрез плащане. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1324, 96 лв за лихва за забава върху незаплатените концесионни възнаграждения за периода 21.12.2010 г. до 31.1.2011 г. е приет за неоснователен и е отхвърлен, а решението на първостепенния съд в тази част е потвърдено. Приетото в мотивите на въззивното решение противоречи на т. 1 от ТР 3/17 от 27.3.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. При частично плащане, което кредиторът е приел, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД задълженията се погасяват в определена поредност-най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Когато задължението е за главница и мораторни лихви, длъжникът не може да се ползва от правото по чл. 76 ЗЗД, да посочи кое от задълженията погасява, а когато кредиторът не е заявил или от поведението му не може да се установи категорично в погашение на коя част от вземането приема частичното изпълнение, то погасяват се първо лихвите и след това главницата. В този смисъл САС е следвало да съобрази вариант 3, а не вариант 1 от заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза, съгласно който след прихващане на извършените от ответника плащания първо към лихвата за забава, а след това към дължимата от ответника главница се установява, че за първия исков период 1.7.2009 г.-31.12.2009 г. дължимите главница и лихви са изцяло погасени и е налице надплатена сума в размер на 29604, 40 лв. Същата е отнесена за погасяване на вземанията на ищеца за следващия исков период-1.1.2010 г.-30.6.2010 г. За този период е погасено изцяло вземането за мораторна лихва, като непогасена е останалата част от главницата от 211 288, 53 лв. Лихвата по тази главница е погасена до 14.10.2011 г. /датата на последното плащане, настъпило след подаване на исковата молба на 31.1.2011 г./. Съгласно заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза вземането за мораторна лихва върху концесионното възнаграждение е погасено чрез плащане към 14.10.2011 г., поради което лихва следва да бъде присъдена по чл. 214, ал. 2 ГПК, считано от 15.10.2011 г. до окончателното плащане на дължимата главницата главница. Въззивното решение обаче е правилно като краен резултат. Независимо от факта, че искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата 211 288, 53 лв-концесионно възнаграждение за периода 1.1.2010 г.-30.6.2010 г., същият е предявен за сумата 79 059, 27 лв /видно от исковата молба стр. 3, който размер не е бил увеличен в хода на делото/. Поради това и с оглед диспозитивното начало в процеса искът следва да бъде уважен до този размер, а решението в тази част следва да бъде потвърдено. С оглед горните мотиви, решението следва да бъде потвърдено и в частта, с която е отхвърлен иска за лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1324, 96 лв и периода от 21.12.2010 г. до предявяване на иска. Същият е неоснователен. Вземането за лихва е погасено чрез плащане. Решението следва да бъде потвърдено и в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 346 896, 75 лв, претендирано концесионно възнаграждение по договор от 24.3.2005 г и допълнително споразумение от 26.2.2007 г. за периода 1.7.2009 г.-31.12.2009 г., тъй като видно от приетото заключение на тройната съдебно-икономическа експертиза задължението е погасено чрез плащане. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция на касатора не се дължат разноски. Ответникът по касация не е направил искане за присъждане на такива. Воден от гореизложените мотиви, Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение