Решение № 8822 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11741/2019 г.

Решение № 8822 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11741/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. К., [населено място], [адрес] срещу Решение № 5120 от 22.07.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 4497/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н К. срещу акт № 433200-17056 от 19.02.2018 г. на заместник-началника на отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, с който му е отказано издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство, категория "С".

Касационният жалбоподател – К. К., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага фактите по първоначалното придобиване на правоспособност, категория "С", и причините, поради които придобитата категория не е вписана в отнетото му свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Счита, че съдът неправилно е възприел мотивите на органа. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба – заместник-началникът на отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 22.05.1991 г. г-н К. полага успешно изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория "В" и "АМ".

1. На 07.11.1991 г. и на 27.05.2002 г. на г-н К. са издадени свидетелства за управление на моторно превозно средство, категория и "АМ", "В1" и "В".

1. На 23.11.2005 г. на г-н К. е иззето свидетелството за управление на моторно превозно средство, категория "В", за неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

1. На 25.11.2005 г., със Заповед № 131340, началникът на Столичната дирекция на вътрешните работи прилага на г-н К. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП.

1. На 29.09.2017 г. г-н К. успешно полага изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория "В".

1. На 02.10.2017 г. г-н К. подава заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство.

1. На 03.10.2017 г. г-н К. подава молба до началника на отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи да бъде вписано в свидетелството му за управление на моторно превозно средство притежаваната категория "С".

1. На 09.10.2017 г. г-н К. получава свидетелство за управление на моторно превозно средство, категории "АМ", "В1" и "В".

1. На 19.02.2018 г. заместник-началникът на отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, с акт № 433200-17056, отказва на г-н К. издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство, категория "С", като го уведомява, че на 23.11.2005 г., въз основа на заповед за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, му е иззето свидетелството за управление на моторно превозно средство, като на 29.09.2017 г. е възстановил само права за категория "В" и на 02.10.2017 г. е подал заявление за издаване на свидетелство, което е издадено само за възстановената категория "В". Посочен е редът за придобиване на правоспособност за категория "С".

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е съответен на материалноправните разпоредби.

Приема, че по делото не са ангажирани доказателства за придобита правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория "С", през 2005 г., а само за такава – категория "В". При възстановяване на правоспособността се възстановява само тази правоспособност, която водачът е притежавал преди загубата на правоспособност в резултат на отнетите контролни точки. Позовава се на чл. 157, ал. 5 ЗДвП и на чл. 14, ал. 1 от Наредба № І-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № І-157) и счита, с оглед на доказателствата по делото, че г-н К. се е явил на изпит за възстановяване на правоспособността само за категория "В", не и за категория "С".

С оглед на горното първоинстанционният съд е приел за законосъобразен оспореният акт и е отхвърлили жалбата.

Изводът на съда е правилен.

Правоспособността да се управлява моторно превозно средство е признато от държавата право да се извършва дейността по управление на моторно превозно средство. Признаването на това право държавата е поставила в зависимост от наличието на две групи изисквания: 1.) съвкупност от знания, умения и поведение, които позволяват управление на моторното превозно средство, и 2.) физическа и психическа годност за управление на моторно превозно средство. Двете изисквания трябва да са налице кумулативно както към момента на първоначалното признаване на правоспособността, така и по време на нейното упражняване. Липсата на което и да е от изискванията води до липса на правоспособност.

За установяване наличието на двете изисквания законодателят е създал специален ред – изпит пред оторизиран от държавата правен субект за проверка на знанията, уменията и поведението, и медицински преглед от компетентно медицинско лице.

Проверката на знанията, уменията и поведението на лицето чрез полагане на съответния изпит се извършва при първоначалното признаване на правоспособността. Законодателят е приел, че придобитите знания, умения и поведение не се нуждаят от последваща проверка, освен ако управлението на моторно превозно средство водачът е извършвал в нарушение на установените правила. Установяването по надлежния ред на извършени от водача брой и вид нарушения, предвидени в чл. 157, ал. 1 във вр. с ал. 3 ЗДвП, създават презумпция за липса на необходимите знания, умения и поведения, поради което водачът губи правоспособността си и за да упражнява отново дейността е необходимо да положи отново изпит. В тази хипотеза, както правилно приема и първоинстанционният съд, водачът губи правоспособността си за управление за всяка една от категориите, които е притежавал, тъй като законът не диференцира видовете нарушения и броя на отнетите за тях контролни точки с оглед на притежаваната категория.

Касаторът твърди, че загубата на правоспособността през 2005 г. не се е отразила на правото му да придобие правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория "С", тъй като за това право не е било издадено свидетелство за управление към датата на отнемане на свидетелството му – 23.11.2005 г., поради което и то не е погасено с изгубването на правоспособността през 2005 г.

В приложената по делото справка, издадена от органа, л. 19 от административно дело № 6485/2019 г. на Административен съд, София град, е посочено, че на 28.07.2005 г., с оглед на вписаното в Протокол № 2803/3370, касаторът е издържал успешно изпит за придобиване на право на управление за категория "С", но въз основа на този изпит не е поискал издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство с посочена категория "С". Независимо от факта, че към датата на загубване на правоспособността – 23.11.2005 г., на касатора не е било издадено свидетелство за управление, категория "С", с изгубването на правоспособността си, той е загубил и правото за управление за категория "С", тъй като правото за управление, изгубено на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП засяга правоспособността за всички категории. Несъответен на закона е доводът на касатора, че поради липсата на издадено към датата на изгубване на правоспособността свидетелство за управление, в което да е вписана категория "С", не е налице изгубване на тази правоспособност. Изгубването на правоспособността се отнася за всяка една притежавана от водача категория, в т. ч. и за тази, за която са били налице предпоставките за издаване на свидетелство.

С оглед на горното правилно – в съответствие с чл. 157, ал. 4 и 5 ЗДвП, органът и първоинстанционният съд са приели, че за да е налице основание за издаване на касатора на свидетелство за правоуправление за категория "С" е необходимо да е преминал успешно изпит за придобиване на категория "С" след изгубването на правоспособността на 23.11.2005 г. Такъв изпит касаторът не оспорва, че не е положил. Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за съответната категория, а това той може да придобие само след полагането на изпит точно за съответната категория и при наличие на изискуемата физическа и психическа годност за управление на моторно превозно средство.

Изложеното прави правилен извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения отказ, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното съдебно решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд