Решение № 4369 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 933/2011 г.

Решение № 4369 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 933/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Станислава Илиева Стоянова, действаща в производството като ЕТ с фирма "Агро - Тафчи - Станислава Стоянова", със седалище и адрес на управление в с. Кардам, община Генерал Тошево, ул. "Бузлуджа" № 19, срещу решение № 3746/19.11.2010 г., постановено по адм. д. № 1676/2010 г. на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата против заповед № РД-01-71/19.01.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за прекратяване правата, произтичащи от лиценз на Общността № 1862 от 23.03.2007 г. за извършване на международен автомобилен превоз на товари. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че са налице визираните материалноправни предпоставки за издаване на атакуваната заповед, т. к в срока по чл. 6, ал. 6 от Наредба № 11 за международен автомобилен превоз на пътници и товари, превозвачът не е представил необходимите документи, с които да докаже финансовата си стабилност и поради това е престанал да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ЗАвтП. По подробно развити в касационната жалба оплаквания се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречие с материалноправните разпоредби - основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), чрез упълномощения си процесуален представител, застъпва становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени доводите на страните и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно визираните в чл. 218, ал. 2 АПК правомощия, намира касационната жалба за допустима като подадена в срок от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу заповед № РД-01-71/19.01.2010 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която са прекратени правата на касаторката, произтичащи от лиценз на Общността № 1862/23.03.2007 г. за извършване на дейност по международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане, АССГ е приел за доказано цитираното в административния акт фактическо основание и неговата правна квалификация по чл. 11, т. 1, б. "б", вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвП и чл. 14, т. 2, във вр. с чл. 8, т. 5 и чл. 6, ал. 6, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 108 от 19.11.2002 г., в сила от 19.11.2002 г. (Наредба № 11). Съгласно редакцията на приложимата законова разпоредба правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, се прекратяват, когато превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ЗАвП за благонадеждност (добра репутация); професионална компетентност и финансова стабилност. Критериите и реда за доказване наличието на всяка една от трите предпоставки са уредени в Наредба № 11, а липсата на която и да е от тях е предвидена като самостоятелно основание за прекратяване правата по лиценза. Законодателното решение е императивно и при отпадане на някое от визираните в чл. 11, т. 1, б. "б", вр. с чл. 7, ал. 2 ЗАвП условия за осъществяване на дейността, административният орган в условията на обвързана компетентност, задължително издава заповед за отнемане на лиценза. С писмо рег. № 14-00-15-5511/11.12.2009 г. административният орган е съобщил на превозвача, че следва да представи справка за доказване на финансовата стабилност. Приобщените на л. 8 - л. 11 от делото доказателства сочат, че справката е постъпила на 8.02.2010 г., т. е. - след издаване на оспорената понастоящем заповед, което налага извод, че превозвачът не е изпълнил в срок нормативноустановеното си задължение по чл. 6, ал. 7, вр. с ал. 6, т. 3 и ал. 8 от Наредба № 11. За да прекрати произтичащите от лиценза права, административният орган е приел, че търговецът не е изпълнил условието на чл. 6, ал. 6 и ал. 8 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г., като подаде в период един месец до изтичане на двегодишния срок от датата на издаване на лиценза, доказателства за финансовата стабилност на фирмата си. Срокът е юридическо събитие с чието начало и край законът свързва проявлението на определени юридически факти и настъпването на съответните правни последици. Бездействието на превозвача в рамките на срока поражда правото на административния орган да прекрати произтичащите от лиценза права по съображения, че лицензиантът не отговаря на изискването на чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗАвтП. Неподаването в срока по чл. 6, ал. 8 от Наредба № 11 на справката за финансова стабилност с приложенията към нея е нарушение на установено с нормативен акт публичноправно задължение. Това задължение е вменено в тежест на притежателя на лиценза на Общността за извършване на международен превоз. Неизпълнението му е скрепено от закона със санкция за нередовния превозвач, а именно прекратяване на произтичащите от лиценза права. Следователно с пропускането на срока за подаване на документите за доказване на финансова стабилност по силата на закона възниква цитираното по-горе основание за прекратяване на лиценза от министъра на транспорта и съобщенията, респ. оправомощеното от него длъжностно лице. Предвид характерната за лицензионните режими императивна уредба, възприетото от административния орган разрешение е в съответствие с целта, която преследва законът. В този смисъл е константната практика на петчленните състави на ВАС - Виж: Решение 9839/10.11.2005 г. по адм. д. № 6694/05 г., Решение № 11675/22.12.2005 г. по адм. д. № 9285/05 г., Решение № 6215/9.06.2006 г. по адм. д. № 2239/2006 г. и много други. При безспорно установената между страните фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е счел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган - изпълнителният директор на ИААА, въз основа на делегирани в хипотезата на чл. 7, ал. 1 ЗАвП правомощия от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съдът е приложил вярно материалния закон, приемайки, че касаторът е нарушил императивните изисквания за извършване на правнорегламентираната дейност, като последица от което са били прекратени правата по притежавания лиценз. Противно на доводите, изложени в касационната жалба, съставът на забранителната норма по чл. 11, т. 1, б. "б" ЗАвП, възприета като основание за прекратяване на правата по лиценза, е осъществен. Между страните не се спори и от доказателствата по делото е видно, че жалбоподателката не е депозирала в срок изискуемите документи за финансова стабилност по Наредба № 11. Поддържа в жалбата, че административният орган е прекратил лиценза незаконосъобразно, в противоречие с фактите и обстоятелствата от значение за случая, като представя част от изискуеми се от Наредбата и описани по-горе документи за 2009 г. Доказателствата не са били представени пред административния орган при произнасянето му с атакуваната заповед. Последващото прилагане на необходимите писмени доказателства е ирелевантно за законосъобразността на административния акт, с който са прекратени правата на лицензирания превозвач. Преценката за финансовата му стабилност се извършва по формулата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата въз основа на изискуемите се документи. Възможно е и при представени книжа в пълен комплект (каквато хипотеза между впрочем не е налице в настоящия случай), превозвачът пак да не е финансово стабилен и правата му по лиценза да бъдат прекратени. Ето защо представянето на доказателствата само по себе си не установява финансова стабилност, а е само предпоставка за нейното определяне, съгласно цитираните разпоредби на Наредбата. По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Не е налице релевираното с нея основание за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност на АССГ, обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,