Решение № 10327 от 6.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5365/2009 г.

Решение № 10327 от 6.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5365/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от представител на Началника на Столична РДНСК и от Васил Николов Миладинов от гр. София, против решението на Софийски градски съд, АО, постановено на 10.12.2008 г. по адм. дело № 3808/2005 г., което се счита неправилно, настоява се за отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател Миладинов се явява лично, поддържа жалбата и чрез адв. Минчев, по изложените в нея съображения. Началникът на Столичната РДНСК не се представлява. Ответната страна - Председател на УС на ЕС бул. "Дондуков" № 18, лично и чрез адв. Вангелова, оспорва касационните жалби, счита решението за правилно, настоява същото де се остави в сила, по подробни съображения, изложени във възражение и писмени бележки. Претендират се направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, процесуално са допустими. По съществото си са неоснователни, твърдяните касационни основания за отмяната на решението не са налице, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила, с изключение на частта му, с която е постановено по отношение на СО - район "Оборище". От данните по делото се установява осъществен през 1994 г. строеж "надстройка и смяна предназначението на общо таванско помещение - сушилня, в жилище (апартамент)" в съществуваща жилищна сграда, находяща се в ПИ № 8, кв. 508 по плана на гр. София, "ГГЦ - зона А", бул. "Дондуков" № 18, СО - район "Оборище". Същият, по заявление от Председателя на УС на ЕС, е бил узаконен с АУ № 159/6.10.2003 г. на Главния архитект на район "Оборище" - Столична община, на името на Етажната собственост. Със заповед № ДК-04-195/25.10.2004 г. Началникът на СРДНСК, в производство по чл. 216 ЗУТ, е отменил АУ № 159/2003 г., с доводите, че не е взето съгласието на всички собственици в ЕС, с което е нарушен чл. 183, ал. 2 ЗУТ. До постановяването на оспорения съдебен акт се е стигнало след отменително решение на ВАС - № 10396 от 24.11.2005 г., по адм. дело № 7847/2005 г., с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, като дадените в него указания са изпълнени. Обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата по спора материалноправна уредба. За приетото се е обосновал правно и фактически, като изложените в съдебния акт изводи се споделят изцяло от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 5 от ЗУТ (отм. с ДВ, бр. 65 от 2003 г.), за незаконно извършени строежи в съсобственост, акт за узаконяване може да бъде издаден на името на всички съсобственици и собственици в етажната собственост, ако те не са възразили по време на извършването му. Установено е в процеса, че обсъжданият строеж е извършен през 1994 г. и към онзи момент никой не е възразил. В алинея 6-та на цитираната норма е регламентиран реда за узаконяване на спорния по делото "строеж", представляващ "надстройка", който с основание е преценено, че е бил спазен, при което заповедта на Началника на Столичната РДНСК се явява незаконосъобразна и правилно е била отменена. Част от наведените като касационни основания оплаквания от една страна касаят нов строеж (чл. 183, чл. 185 ЗУТ), от друга - са били направени и пред съда по съществото на спора и тези, които са относими, са обсъдени в съдебния акт. Несъстоятелно е и възражението за недопустимост на решението, поради недоказана активна легитимация на първоначалния жалбоподател - на л. 17 и сл. по адм. дело № 298/2005 г. са приложени протокол от 15.03.2003 г. на ОС на собствениците, списък с имената и подписите им, декларация от Иван Михалчев, с нотариална заверка, а доводът във връзка с § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ въобще не следва да се обсъжда. Заповед № 104/31.03.2003 г. за забрана ползването на имота има отделен предмет, тя е с временен характер и действието й отпада, с премахване на пречките за издаването й и искане до съответния орган. Неверен е и доводът, че АУ не е издаден на името на всички етажни собственици - актът е издаден на Етажната собственост с посочен точен адрес и представляващ я, проектите са одобрени по отношение на ЕС, същата е визирана и като инвеститор на строежа. С оглед тези съображения, решението, като правилно следва да бъде оставено в сила, като на ответника се следват направените за тази съдебна инстанция разноски, надлежно и своевременно претендирани, без възражение за прекомерност и доказани до размера от 400 лв. По отношение на СО решението следва да бъде обезсилено - Началникът на РДНСК се произнася по специалния ред на чл. 216 ЗУТ, актът му е контролен и общината, респ. Главният архитект не разполагат с правомощията за участие и оспорване на постановената по него заповед - административните производства по АПК са предназначени да разрешават правни спорове между граждани и юридически лица и съответната администрация, а не на такива между административни органи. Мотивиран така, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и ал. 3 АПК,