Решение № 14245 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8464/2017 г.

Решение № 14245 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8464/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Д. Гугушева от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 963 от 8.06.2017 г. по адм. д. № 2738/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу принудителна административна мярка от 15.11.2016 г. "Преместване на МПС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Касаторът развива доводи за неправилност на съдебния акт и твърди, че е постановен при нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което приложената ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Старши полицай в сектор "Общинска полиция", към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР Пловдив, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че от представената по делото докладна записка на ст. полицай от сектор "Общинска полиция" – Пловдив, се установява, че на 15.11.2016 г. около 18, 45 ч. в ОДЧ на сектор "Общинска полиция – Пловдив" е получен сигнал по телефона от М. Шопов, живущ на адрес – [населено място], [улица] относно паркиран автомобил пред входа за автомобили на кооперацията. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е установил, че Д. Гугушева първо е спряла автомобила си пред адреса на [улица]. След разговор с лице от адреса – М. Шопов, го е преместила 3-4 метра по-надолу по посока на движението, паркирайки пред [улица], пред голяма метална врата с решетки. Установено е също безспорно по делото, че на входната врата на кооперацията с адрес [улица], вход предназначен за преминаване на автомобили, и на пешеходци, не е поставен надпис "Гараж". Въз основа на изложеното в жалбата и от показанията на свидетеля М. Шопов, съдът е установил, че жалбоподателката е била предупредена, че ще пречи там, където е преместила, паркирала е автомобила си и се е отдалечила. От св. показания на св. Търновалийски съдът е приел, че жалбоподателката е била предупредена от Шопов да не спира на мястото, където е паркирала, "защото трябвало да влизат автомобили". Първоинстанционният съд е събрал относими гласни и писмени доказателства, обсъдил ги е отделно и в тяхната съвкупност и обосновано е приел, че паркираният пред входната врата на жилищна сграда с гаражи лек автомобил на жалбоподателя възпрепятства движението на МПС и затруднява достъпа и ползването на жилищна сграда и гаражи. Към административната преписка по делото са приложени докладна записка на ст. полицай от сектор "Общинска полиция" – Пловдив с подробно описана фактическа обстановка, протокол за принудително вдигнати МПС и снимков материал, от който ясно се вижда местоположението на паркирания автомобил - изцяло пред входа на жилищната сграда, успоредно на сградата. По същество релевантните факти не са оборени от жалбоподателя. Административният орган е дал устно предписание, което е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, с цел осигуряване на достъпа до жилищен вход и гаражи на живущи в сградата и за преустановяване на административното нарушение. Решението е правилно. Съдът е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и в съответствие с ангажирания доказателствен материал. Правилно съдът е приел, че моторното превозно средство е паркирано на място, където пречи на останалите участници в движението. Съответен на закона е правният му извод, че е осъществен фактическият състав на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП в хипотезата, при която неправилно паркираното МПС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Противно на твърденията в касационната жалба за необоснованост на решението, приложените към административната преписка доказателства установяват наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б", предл. трето ЗДвП за репатриране на процесния лек автомобил. От доказателствата по делото не е установено, че на място има поставен забранителен знак или указателна табела за принудително преместване на автомобили. Безспорно е обаче, че на конкретното място паркирането не е разрешено по разписания от закона ред - чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Доводите на касатора, че така паркираният автомобил не е пречил на другите участници в движението и не е затруднява ползването на жилищния вход и гаражи, се опровергава от събраните доказателства. След съвкупния им анализ съдът е достигнал до съответното на закона заключение, че така паркиралото МПС създава пречки за преминаването на другите участници в движението. Приложеният към административната преписка снимков материал, обсъден ведно с докладната записка, сочат на несъмнен извод, че лекият автомобил е паркиран пред жилищен вход, което създава пречка за преминаването на другите участници в движението. Ирелевантно е твърдението на касатора, че не е доказано фактическото наличие на участник в движението към момента на прилагане на ПАМ. Ирелевантно е и обстоятелството за наличие на разминаване в модела на автомобила, чието движение е възпрепятствал спрелия автомобил в докладната записка и показанията на разпитания по делото свидетел. Касаторът не е опровергал констатациите, посочени в докладната записка на старши полицай от сектор "Общинска полиция" – Пловдив, а с оглед данните по делото, може да се установи какво е било разположението на автомобила пред входа, като репатрирането му е наложено, поради паркирането му в нарушение на правилата за движение (чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП), като паркираното превозно средство е затруднявало достъпът до помещения в жилищната сграда и гаражи. Целта на принудителната мярка е преустановителна и превантивна. Като е приел, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, в допустимата от закона форма, при спазване процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, първоинстанционният съд е достигнал до верни правни заключения. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение