Решение № 156 от 23.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1228/2013 г.

Решение № 156 от 23.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1228/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С определение № 419/17.VI.2013 г. на ВКС, ТК, Второ отделение по ч. т. дело № 2356/2013 г. е било отменено постановеното на 4 април 2013 г. от настоящия състав на ВКС в пр-во по чл. 307, ал. 1 ГПК определение № 107 за оставянето без разглеждане на подадената от С. Р. М. от С. молба за отмяна на влязло в сила първоинстанционно прекратително определение с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като в резултат делото е било върнато "за продължаване на съдопроизводството", т. е. за произнасяне по съществото на същата молба за отмяна. В молбата си с вх. № 1034393/3.IХ. 2012 г. С. Р. М. поддържа, че с оставяне без разглеждане на неговото възражение по чл. 420 ГПК и "внасяне на делото в архив", извършени с атакувания акт на първостепенния съд, последният бил го лишил от възможност да участва в делото: основание по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК, на което той претендира отмяна на това влязло в сила съдебно определение. Това следвало от обстоятелството, че разписката към съобщението на заповедния съд /в случая СРС/ с указанията му от 22.VIII. 2011 г. за ангажиране в 7-дневен срок на доказателства "относно датата на получаване на призовката за доброволно изпълнение", била оформена от връчителя по реда на чл. 44, ал. 1, изр. 5 и 6 ГПК: с отбелязване, че връчването се прави при отказ на лицето настоящ молител. Инвокиран е довод от страна на последния, че на посочената в разписката дата 13.IХ.2011 г. "получателят М. не е бил в С. и кое лице е отказало получаването не е ясно???". В откритото съдебно заседание по настоящето дело, проведено на 21.Х. 2013 г., молителят М., редовно призован, не се е явил и не е бил представляван. В същото открито с. з. е постъпила писмена защита с вх. № 9517/17.Х. 2013 г. от ответната по молбата за отмяна кредитна институция [фирма]-С., в която нейният процесуален представител по пълномощие поддържа, че молбата за отмяна на атакуваното първоинстанционно прекратително определение следвало да бъде оставена без уважение: "поради нейната недопустимост и неоснователност". Като разгледа същата по същество, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че тя е неоснователна. Не се констатира молителят М., вследствие нарушаване на съответните процесуални правила /чл. 39 ГПК/, да е бил лишен от възможността да участва в онзи етап от заповедното пр-во по чл. 417, т. 2 ГПК, иницииран с подаване на неговото възражение с правно основание по чл. 420 ГПК, извършено на датата 8.VIII.2011 г. срещу заповедта за незабавно изпълнение от 14.II. с. г. по ч. гр. д. № 5483/2011 г. по описа на СРС, ГО, 32-и с-в. Видно от съдържанието на тази заповед е, че в заповедното пр-во по чл. 417 ГПК М. е бил с посочен в заявлението на банката адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес] вх. "В", ет. II, ап. № 50. Това именно е бил и адресът, сочен от М. в неговото възражение с вх. № 1034511/8.VIII. 2011 г. Съгласно чл. 44, ал. 1, изр. 5 и 6 ГПК, отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя, като отказът на получателя не засяга "редовността на връчването". Към настоящата молба за отмяна не се ангажират доказателства в подкрепа на твърдението, че към датата 13.IХ. 2013 г. подателят й "не е бил в С. " и затова се налага извод, че е налице редовно връчено съобщение с указанията на заповедния съд от 22.VIII.2011 г. При положение, че заповедното пр-во по ч. гр. дело № 5483/2011 г. по описа на СРС, ГО, 32-и с-в, е било прекратено и внесено в архив ведно с възражението на М. по чл. 420 ГПК още на 27.IХ. 2011 г., ирелевантно е предприетото от него последващо, на датата 18.Х.2011 г., упълномощаване на адвокат и съответно посочването на адреса на кантората му като съдебен адрес на настоящия молител, съгласно възможността за това по чл. 39, ал. 1 ГПК. Напротив, меродавно в случая е обстоятелството, че до архивирането на първоинстанционното дело М. не е имал съдебен адрес, различен от този, с който е фигурирал както в заявлението на банката по чл. 417, т. 2 ГПК, така и в издадената въз основа на последното заповед за незабавно изпълнение на парични задължения, а също и в последвалото издаването й негово възражение по чл. 420 ГПК, за което липсват данни по делото то да е било подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 419, ал. 1 от процесуалния закон. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение