Решение № 1684 от 13.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12104/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба на Н. Исмаил от [населено място], общ. Хитрино чрез процесуален представител адв. Б. Геронтиев, подадена против решение 154/20.11.2023 г. по адм. дело 296/2023 г. на Административен съд Шумен. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател развива съображения, че съдът неправилно е установил съществени нарушения на изборния процес, обуславящи недействителност на избора за кмет на кметство. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да се потвърди процесното решение на ОИК. Претендира разноски. Ответникът Общинска избирателна комисия Хитрино чрез адв. В. Маринова изразява становище за основателност на касационната жалба с доводи, развити в писмен отговор. Претендира разноски. Ответникът Г. Хаккъ чрез процесуален представител адв. Т. Димитрова изразява становище за неоснователност на касационната жалба с доводи, развити в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, по подробни съображения по съдебното решение, което намира за правилно, и предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение след като прецени наведените с жалбата касационни основания, становищата на страните във връзка с тях и доказателствата по делото и в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в в преклузивния 7 - дневен срок, регламентиран в чл. 459, ал. 8 ИК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния административeн съд е образувано във връзка с оспорване по реда на чл. 459 от ИК по жалба от Г. Хаккъ в качеството му на кандидат за кмет на кметство [населено място] против Решение 104/30.10.2023г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) Хитрино, с което се обявява за избрана за кмет на кметство Студеница на първи тур Н. Исмаил. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразно Решение 104/30.10.2023г. на Общинска избирателна комисия - Хитрино, с което се обявява за избрана за кмет на кметство Студеница на първи тур Н. Исмаил, и е обявен за недействителен избора на кмет за кметство [населено място], община Хитрино, произведен на 29.10.2023г. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд - Пловдив е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК да извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт не само на наведените с жалбата доводи, но и на всички основания по чл. 146 АПК. В резултат на това е приел, че в изборния ден е допуснато съществено нарушение на изборния процес, засягащо едно от основните конституционни права на гражданите, разписано с разпоредбата на чл.42 от КРБ, касаещо ограничаване и по-скоро лишаване на български граждани от упражняване на активно избирателно право да участва в избора на централни и местни органи на власт. В тази връзка е установено, че всички, посочени в жалбата лица, които не са успели да гласуват поради непристигане на ПСИК, са проявили активност и са заявили своето да желание да гласуват на предстоящите избори, като са подали заявление да гласуват с подвижна избирателна кутия. Тяхното избирателно право е било ограничено поради непристигането на ПСИК на заявения от лицата адрес. Съдът е приел, че такова ограничаване е недопустимо, независимо от причините, които са го обусловили. Установено е с доказателства по делото, че комисията не е посетила тези избиратели, тъй като е пристигнала в [населено място] около 20,45 часа и до края на изборния ден са успели да гласуват само 4 лица от заявени много повече, което само по себе съставлява недопустимо накърняване на конституционно гарантирано право на останалите лица включени в списъка, които не са гласували. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Релевираните с касационната жалба оплаквания са неоснователни. Първоинстанционният съд е разгледал всички твърдения за допуснати нарушения на Изборния кодекс като е обсъдил всяко едно от тях по отделно и в съвкупност и във връзка със събраните по делото доказателства и е изложил съответни мотиви по тълкуването и прилагането на относимите материално правна и процедурни норми. При прилагането на чл. 459 от ИК и съобразно обстоятелствата, посочени в жалбата, съдът следва да търси и констатира свързано с изборния резултат наличие на две предпоставки съществени нарушения на изборния процес, относими към нарушаване на основните конституционни принципи, и тежест на тези нарушения, която да е от естество, непозволяващо да се установи действителната воля на гласувалите лица (избирателите). За да бъде обявен изборът за недействителен, съдът следва да установи, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични конституционни принципи, относими към избирателното право общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията на Република България. От своя страна нарушенията трябва да са в такава степен тежки, че да опорочават изцяло изборния процес и общия резултат от изборите. Това изискване за тълкуването и прилагането на изборните норми е възприето по практиката на Конституционния съд на Република България съобразно решение 13/28.11.2013 г. по конст. д. 14/2013 г., решение 9/26.11.2009 г. по конст. д. 8/2009 г., решение 2 от 16.02.2010 г. по конст. д. 10/2009 г., решение 5 от 9.07.2013 г. по конст. д. 13/2013 г. Важен аргумент е, че не всяко нарушение води до недействителност на изборните резултати, а само това, което се е отразило на вота на избирателите. Тези стандарти, въведени в практиката от Конституционния съд на РБ, се потвърждават с решение от 13.10.2015 г. на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, Четвърто отделение, по делото "Риза и други срещу България", според което анулирането на проведени избори не следва да се допуска по чисто формални мотиви и е непропорционална мярка при недоказване в достатъчна степен на засягане на избирателни права, гарантирани от чл. 3 от Протокол 1 на Конвенцията за защита правата на човека и основаните свободи (Конвенцията). Според съда активното избирателно право, както е гарантирано в чл. 3 от Протокол 1 на Конвенцията, не се ограничава единствено до действията, състоящи се в тайния избор на предпочитания кандидат, а включва и възможността всеки гласувал да види гласа си да оказва влияние при съставяне на избираемото тяло при спазване на правилата, установени от изборното законодателство. Според същото решение, което ВАС отново намира за относимо в настоящото дело, допускането на противното би означавало да се лишат от съдържание правото на глас, изборния процес и самата демократична система. При така формираната практика, в производството по оспорване на изборен резултат, оспорващата страна следва да установи по несъмнен начин, че нарушенията са от същественост да променят изборния резултат (в този смисъл решение 2001 от 07.02.2020 г. по адм. д. 14222/2019 г. на ВАС, Четвърто отделение и други в този смисъл). Именно това е сторено в протеклото производство пред първоинстанционния съд. Нарушенията за избирателния процес поради затруднения на изборната администрация да гарантира основно конституционно право са съществени, тъй като ако не бяха допуснати, обективно вероятно е изборния резултат да бъде друг. Това е самостоятелно основание за отмяна на решението на ОИК за избор в смисъла на мотивите, които е изложил първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция препраща на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК. Касационните оплаквания не разколебават преценката на ВАС относно спазването на съдопроизводствените правила и правомерността на формираните от първоинстанционния съд изводи. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати сочените в касационната жалба пороци на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и на осн чл. 143, ал. 3 от АПК претенцията на ответника по касационната жалба Г. Хаккъ за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена. Искането за разноски е направено своевременно като е съответстващо на осъществената по делото защита. Искането за разноски в размер на 1000 лева е доказано по основание и размер със съответен договор, пълномощно и списък на разноските, поради което следва да му бъдат заплатени от касационния жалбоподател Н. Исмаил от [населено място], общ. Хитрино. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,