Решение № 13884 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 558/2018 г.

Решение № 13884 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 558/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Хаджиев против решение № 4738/14.07.2017 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 2614/17 година. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от А. Хаджиев срещу зам. началника на Дирекцията за национален строителен контрол установителен иск с правно основание чл. 292 АПК. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - зам. началникът на Дирекцията за национален строителен контрол чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Решението на административния съд е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените в него. С исковата молба, с която е сезиран административния съд е поискано да се признае за установено, че задължението на А. Хаджиев, за премахване на незаконен строеж "пристройка към 2 МЖ", реализиран в уличното пространство между о-т- 152-о. т. 153 по плана на село Рибново, община Гърмен, област Благоевградска, съгласно заповед № РД-14-1285/15.08.2006 г. на зам. началника на ДНСК е отпаднало, поради изтекла погасителна давност, ведно с произтичащите от това правни последици. Съдът е квалифицирал иска като такъв с пр. осн. чл. 292 АПК. Приел е за установено, че с влязла в сила заповед от 15.08.2006 г. на зам. Началника на ДНСК, е наредено на А. Хаджиев да премахне незаконен строеж, представляващ "пристройка към 2 МЖ", реализиран в уличното пространство между о. т. 152-о. т. 153 по действащия план на [населено място], [община], [област]. Установено е, че с протокол от 19.12.2006 г. на длъжностни лица на РДНС-Благоевград, строежът не е премахнат в срока за доброволно изпълнение. С протокол от същата дата е посочено, че принудителното изпълнение следва да се извърши ръчно и механизирано. Установено е от съда също така, че до ищеца е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която му е връчена лично на 16.02.2007 година, а с протокол, съставен на 14.03.07 г. от работна група на РДНС-Благоевград е установено, че строежът не е премахнат, били премахнати само частично ивични еркери. Установено е, че за принудителното премахване на строежа е подписан договор с "БОАЛ"ООД и му е възложено премахването му със писмо от зам. началника на ДНСК. Съдът е установил, че в ДНСК е постъпило писмо от кмета на Община Гърмен за отсрочване на изпълнението, поради подадено заявление за узаконяване на строежа и издадена заповед за премахване на улицата по о. т. 152-о. т. 153 по действащия план на с. Рибново и придаването й към УПИ IX-250 от кв. 30. Във връзка с разпоредена проверка от ДНСК, е установено с констативен протокол от 03.02.2015 г., че строежът не е премахнат, а за същия е издаден акт за узаконяването му от главния архитект на Община Гърмен. С констативен протокол от 30.07.2015 г. е установено, че строежът попада в УПИ IX-250, а не в уличната регулация. Установено е също така, че след сигнал до главния прокурор на РБългария и във връзка с протест на прокурор от Окръжна прокуратура-Благоевград, със заповед на началника на РДНС, Югозападен район е бил отменен акта за узаконяване, която е обжалвана от А. Хаджиев пред Административния съд – Благоевград. Установено е, че на жалбоподателя е връчена нова покана за доброволно изпълнение на 24.02.2017 година. Във връзка с така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните правни изводи: погасителната давност е юридически факт с настъпването на който, настъпват определени правни последици – погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнението. Съдът е посочил разпоредбата на чл. 285, ал. 1 АПК според която, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила, както и ал. 2 на същия член, че давността не се прилага служебно, а в случая с исковата молба, било направено възражение за изтекла погасителна давност. Съдът е посочил, че в АПК липсвали разпоредби, регулиращи спирането и прекъсването на погасителната давност, която празнота следвало да бъде преодоляна чрез правоприлагане по аналогия, съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове. По въпросите за спирането и прекъсването на погасителната давност, съдът е анализирал и приложил разпоредбите от ЗЗД, чл. 116-117, както и Постановление № 3 от 18.09.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. Приел е, че с изпращането и връчването на 16.02.2007 г. на поканата за доброволно изпълнение, давността се прекъсвала и доколкото изпълнителният процес е висящ, прекъснатата давност е спряна. Съдът е посочил, че от представените по делото доказателства се установявало, че от органите на ДНСК са предприети множество действия по принудителното изпълнение на заповедта и при липсата на акт за прекратяване на изпълнението, издаден на основание чл. 282 АПК, изпълнителното производство е било висящо, считано от 16.02.2007 г. и давност не е текла. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява решението на АССГ като правилно като краен резултат, но по мотиви, които се различават от изложените в него. Административният съд правилно е квалифицирал иска като такъв с пр. осн. чл. 292 АПК. Дадената от съда правна квалификация на иска съответства на петитума на исковата молба, с който се иска установяване, че задължението на А. Хаджиев съгласно заповед № РД-14-1285/15.08.2006 г. на зам. Началника на ДНСК е отпаднало, поради изтекла погасителна давност. Погасителната давност обаче не води до погасяване на задължението, а по аргумент от чл. 285 АПК води до отпадане на правомощието на органа по изпълнението да предприеме принудителното му изпълнение. По тази причина, погасителната давност, дори в случаите, в които е изтекла, няма да доведе до отпадане на задължението по изпълнителното основание. Задълженият според изпълнителното основание субект, не само че може, но и следва да изпълни задължението си, под страх от отговорност за причинени вреди на трети лица от неизпълнението. С разпоредбите на чл. 282, ал. 1, т. 9 вр. с чл. 285 АПК, законодателят е предоставил на длъжника средство за защита срещу предприетото срещу него принудително изпълнение, при изтекла погасителна давност. Наличието на законоустановен ред за защита за длъжниците при изтекла погасителна давност води и до недопустимост и на установителния иск по чл. 128, ал. 2 АПК, какъвто в случая не е предявен. От анализа и тълкуването на горепосочените разпоредби следва, че във връзка с изтеклата погасителна давност, средството за защита на длъжника е възражение за настъпването на този юридически факт, направено по висящо изпълнително производство, но не и чрез установителни( отрицателен или положителен)искове. По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение следва да се потвърди като краен резултат, тъй като дори да бе установено, че погасителната давност по чл. 285 АПК е изтекла, този факт не води до отпадане за длъжника на задължението му по въпросната заповед. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд