Решение № 7651 от 11.7.2023 г. на ВАС, VIII о.
ВАСОсмо отделение11.07.2023 г.докладчик т Свилена Проданова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Г. Георгиев от гр. Свиленград, за отмяна на основание чл.239,т.3 АПК на влязло в сила решение 744/09.11.2022г., постановено по адм. дело 738/2022г. по описа на Административен съд Хасково.
ОСЪЖДА Г. Георгиев от Свиленград, с [ЕГН], да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите сума в размер на 100лв. /сто лева/ за разноски.
Решението не подлежи на обжалване и отмяна.
Председател: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА Членове: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Г. Георгиев от гр. Свиленград, подадено чрез адв. Г. Георгиева, за отмяна на влязло в сила решение 744/09.11.2022г., постановено по адм. дело 738/2022г. по описа на Административен съд Хасково. Искането за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 3 от АПК. Представя като доказателства решение 645/10.01.2022г. по адм. Дело 421/2021г. на АС Хасково и решение 11022/01.12.2022г. по адм. Дело 2190/2022г. на ВАС. Твърди, че с тези решения, влезли в сила на 01.12.2022г. е отменен АУПДВ 26/04/1/0/02497/3/01/04/1 на изп. Директор на ДФ Земеделие, на който акт е основано решението, чиято отмяна се иска. Прави се искане за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Допълнителни аргументи развива в молба-становище на процесуалния представител адв. Георгиева. Претендира присъждане на разноски. Евентуално, прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответната страна Директор на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрск. С. Хаджииванова, във възражение излага аргументи за неоснователност на молбата за отмяна и претендира за отхвърлянето й. Претендира за присъждане на разноски съгласно представен списък на разноски. Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Правното основание, на което се позовават молителите, е чл. 239, т. 3 от АПК, в частност предл. трето. Съгласно този текст, на отмяна подлежи съдебен акт, основан на акт на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. За да е налице посоченото отменително основание е необходимо, с влязло в сила съдебно решение и с обратна сила да е отменен акт на държавно учреждение, който е бил преюдициален за спора, така че решението, чиято отмяна се иска да е основано изцяло на този акт. Тази отмяна следва да е настъпила след влизането в сила на акта, чиято отмяна се иска. Представените по делото доказателства не попадат в хипотезите на цитирания нормативен текст. Решението, чиято отмяна се иска не е основано на впоследствие отменения акт на държавно учреждение АУПДВ 26/04/1/0/02497/3/01/04/1 на изп. Директор на ДФ Земеделие, както се твърди от искателя. С решението на АС Хасково, постановено в производство по чл.197,ал.2 ДОПК, е отхвърлена жалба на Г. Георгиев срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки / ПНОМ/ изх. [рег. номер]-022-0039807/08.06.2021г. на главен публичен изпълнител в дирекция Събиране при ТД на НАП Пловдив, относно наложен запор на два леки автомобила. Решението, чиято отмяна се иска, не е основано на така посочения АУПДВ, а на придаденото му по силата на закона чл.27,ал.8 ЗПЗП предварително изпълнение преди влизането му в сила, което от своя страна е обосновало необходимостта от обезпечаване на вземанията чрез издаване на ПНОМ. Твърдяната от искателя връзка с АУПДВ не е пряка, а опосредствена, което предполага, че не е налице твърдяното основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по смисъла на чл.239,т.3 АПК. С оглед изложеното искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. На основание чл. 249 вр. с чл.143,ал.3 АПК и чл.37 Закона за правната помощ и чл.24 Наредба за заплащането на правната помощ в тежест на молителя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за ответната страна в минимален размер от 100лв. Водим от горното и основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,