Решение № 6988 от 12.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г С Комерс ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, срещу Решение 3691/08.06.2021 г. на Административен съд София-град по административно дело 12397/2020 г., с което е отменено Решение 92/22.08.2019 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е отменено решение от 24.03.2017 г. по опозиция, вх. 1309281/28.08.2015 г., срещу регистрацията на марка, вх. 136523 DMV Ltd., комбинирана, върната е преписката за ново произнасяне и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Касационният жалбоподател Г С Комерс ООД навежда доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, че съдът не е допуснал съдебно-маркова експертиза, а спорът пряко се отнася до сравняване на марки и стоки и е от компетентността на такава експертиза. Обосновава неправилност на съдебното решение като сочи, че пред съда не са представени нови доказателства и изводът на съда е необоснован и субективен. Счита, че съдът не е съобразил, че сходството между марките се изследва в тяхната цялост, а той се е съсредоточил анализа си изцяло върху словния елемент и това е довело до неправилни изводи. Обосновава, че конкуриращите се марки са изцяло концептуално и визуално отличими в каквато и да било пазарна ситуация. Счита, че не е налице фонетичното сходство между марките, тъй като при кратките думи или знаци, началната буква е от значение за цялостната фонетична различност, а графичното сходство между О и D не е достатъчно да преодолее фонетичната разлика. Счита още, че съдът не е обърнал достатъчно внимание на фигуративният елемент, а той допринася значително за отличителността на марката. Обосновава, че различните букви в началото на всеки знак са от визуално и очевидно различно естество и това, заедно с разликата в цветовете и цялостния състав на оспорения знак, е достатъчно, да се разсее вероятността от объркване. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата, подадена от ОМВ Акциенгезелшаф срещу Решение 92/22.08.2019 г. на председателя на Патентно ведомство. Касаторът се представлява, в съдебно заседание, от адв. Л. Андреева. Ответникът Председателят на Патентно ведомство се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Георгиева, която заявява че поддържа касационната жалба и счита съдебното решение за неправилно и не съответно на закона. Иска същото да бъде отменено, а по същество да се потвърди решението на Председателя на Патентно ведомство. Претендира пресъждането на разноски за юрисконсултство възнаграждение. Ответникът - ОМВ Акциенгезелшафт, Австрия намира касационната жалба за неоснователна по съображения подробно изложени в писмен отговор. Излага подробни аргументи, защо формалните различния между двете марки не могат да обосноват извод за липсва на сходство и намират изводите за съда за правилни и съответни на събраните по делото доказателства и закона. Иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и съобразено със закона. Прави искане за пресъждане на направените в производството разноски. В съдебно заседание се представлява от адв. В. Томов. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административното производство е започнало със заявка за регистрация на марка с вх. 136523 DMV Ltd., комбинирана, за стоки и услуги в класове 35 и 39 на МКСУ, подадена от ГС Комерс ООД. На 28.08.2015 г. в резултат на уведомление, изпратено от Патентно ведомство (ПВ), от името на ОМВ Акциенгезелшафт, Австрия, е постъпила опозиция срещу заявената регистрация. В опозицията е изложено, че дружеството е притежател на по-ранна марка на Европейския съюз 221598 OMV, фигуративна, регистрирана на 21.03.2000 г., със срок на закрила до 08.09.2027 г. за стоки и услуги в класове 1, 2, 3, 4, 6, 7, 11, 17, 19, 36, 37, 39, 40 и 42 на МКСУ. Изложени са доводи, че и при двете марки отличителността идва от словния елемент, което в допълнение към сходството в предлаганите стоки и услуги обуславя идентичност и сходство на марките, които могат да доведат до вероятност за объркване у потребителите, включваща възможност за свързване с по-ранната марка. Сочи се, че марката OMV се ползва с повишена отличителност и известност към релевантния период и използването на новозаявената марка, поради високата степен на сходство между двете, би довело до неоснователно облагодетелстване от отличителния характер и известността на по-ранната марка. С решение от 24.03.2017 г. на състав по опозиции към Патентно ведомство, опозицията е счетена за основателна и опозиционният състав постановява пълен отказ за регистрация на заявената марка на територията на Република България. В хода на производството пред опозиционния състав страните са си разменили становища, които са били обсъдени и взети предвид. За да постанови решението си, съставът на първо място е разгледал представените по искане за доказване на реално използване на по-ранната марка документи и е преценил, че е налице реално използване за стоките и услугите в класове 1, 4, 19, 37, 39 и 40. На следващо място е приел, че услугите, на които се основава опозицията и опонентът е доказал реално използване са за класове 37 и 39, а услугите срещу които е подадена опозицията са за класове 35 и 39. Опозиционният състав след подробен анализ е заключил, че по отношение на услугите от клас 35 няма сходство с противопоставените такива от класова 37 и 39 на опонента, тъй като услугите имат различно естество и предназначение тези от клас 35 са свързани с реклама, бизнес управление и сделки, а тези от класове 37 и 39 на опонента с добив и изграждане на съоръжения, транспорт и съхранение на нефт, природен газ и продукти, получени от тях. Различни са съответно крайните потребители и каналите за разпространение. За част от услугите от клас 39 между конкуриращите се марки съществува идентичност или сходство като се отчита, че те се отнасят като част към цяло, имат общо предназначение и могат да се допълват и предоставят от едни и същи търговци, за останалите услуги на заявената за регистрация марка, свързани с болничен транспорт, водоразпръскване, доставка на стоки и цветя, електроразпределение, материално или електронно съхранение на данни или документи, организиране на екскурзии, отдаване под наем на автомобили и други конкретно изброени от опозиционния състав, не са открити сходства с услугите на опонента. Опозиционният състав обосновава наличието на визуално сходство, на фонетично сходство като отчита разликите, но счита че те не са достатъчно да преодолеят значително близкия ритъм при произнасяне на двете марки. Счита, че не подлежат на смислово сравняване тъй като знаците са фантазийни означения, а допълнението към заявената марка Ltd. няма потенциала да придаде ново и различно значение на доминиращия словен елемент от марката. Обосновава, че има вероятност от объркване на потребителите по отношение на някои стоки и услуги, за които подадената позиция на основание чл. 12, ал.1, т.2 ЗМГО (отм.) и е основателна за тях. По отношение на чл. 12, ал.3 ЗМГО (отм.) опозицията също е основателна спрямо всички заявени услуги от класове 35 и 39. Срещу решението на опозиционния състав е подадена жалба от Г С Комерс ООД от 07.07.2017г. В нея са изложени аргументи, че ОМВ Акциенгезелшафт, не е доказал реално използване на стоките и услугите, за които е регистрирана марката. Счита, че фигуративният елемент в състава на заявената марка, както и нейният цвят и шрифт, имат отличителен характер. В становища по жалбата ОМВ Акциенгезелшаф излага повторно аргументите си от опозицията. Производството пред административния орган приключва с издаване на обжалваното Решение 92/22.08.2019 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е отменено решението на опозиционния състав. Относно опозицията по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ДВ бр. 98 от 13.12.2019 г.), органът приема, че марка 221598 OMV е използвана реално в релевантния 5 - годишен период по отношение на стоките и услугите, за които е регистрирана и че има сходство между продуктите на марките, но не и идентичност и сходство между самите марки. Счита, че не са налице и предпоставки за приложението на чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.) отново поради липса на сходство между марките. На база на така установените факти, съдът приема от правна страна, че решението е издадено от компетентния административен орган, съгласно чл.45, ал.4 ЗМГО (отм.), в установената форма и при спазване на специалните административнопроизводствените правила по ЗМГО (отм.) - надлежно са разменени книжата между молителя и притежателя на марката, изразените от тях възражения и становища са обсъдени от административния орган. След анализ на разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.), решаващият съд обосновава, че двете марки безспорно не са идентични, но имат висока степен на визуално сходство, средно фонетично сходство, нямат смислово сходство, но общото впечатление е за сходство във висока степен. Относно вероятността от объркване съдът приема, че по-ранната марка се ползва с повишена отличителност и много висока разпознаваемост сред потребителите на горива и бензиностанции, придобити поради дългото използване на територията на България и Европейския съюз и това може да доведе до объркване, неправилна представа у потребителите, че стоките се предлагат от икономически свързани лица, както и до несправедливо облагодетелстване от известността на по-ранната марка при заявената такава. Предвид изложеното, съдът е приел, че са налице предпоставките за приложението и на чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.), която разпоредбата дава засилена защита на марките, ползващи се с известност, каквато несъмнено е "OMV". При сравнително тълкуване на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.) и посочената норма, съдът е установил, че при наличие на сходство между марките, независимо дали стоките/услугите са идентични и по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България, дори и да не съществува вероятност от объркване на потребителите, не се регистрира заявената марка. Използването без основание на знака може да доведе до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на по-ранната марка. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първият довод по касационната жалба е за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила свързано с недопускането на съдебно-маркова експертиза. Действително Г С Комерс ООД, чрез процесуалния си представител адв. Л. Андреева, прави искане за допускане на съдебно-маркова експертиза с въпроси, посочени в нарочна писмена молба от 02.06.2021 г., представена в съдебното заседание. Съдът след вземане на становище по искането от други страни се произнася с протоколно определение като отхвърля искането. Няма спор, че съгласно чл. 195, ал.1 ГПК във вр. чл. 144 АПК вещото лице е допустимо доказателствено средство, когато на съда са му необходими специални знания из областта на науката, изкуствата, занаятите и други, с които не разполага и те са необходими за изясняване на възникналите по делото въпроси. Следователно, за да прецени необходимостта от назначаване на вещо лице следва да се изходи въпросите, които са му поставени, преценени през призмата на правното основание на спора. В случая спора се свежда до правилното приложение на чл. 12, ал.1, т.2 и ал. 3 ЗМГО (отм.). Необходимо е да се установи по чл. 12, ал.1, т.2 ЗМГО (отм.): 1.) идентичност или сходство на заявената с по-ранната марка; 2.) идентичност или сходство на стоките на двете марки; 3.) при установената идентичност или сходство налице ли е вероятност от объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Трите елемента следва да са налице кумулативно като са възможни различни съчетания между идентичност и сходство на стоките и марките, както и различна степен на сходство. При чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.) се изисква: 1.) наличие на идентичност или сходство на марките, 2.) независимо от идентичността на стоките и услугите, 3.) известност на по-ранната марка на територията на Република България и 4.) несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от известността на по-ранната марка или увреда от използването на заявената марка. Поставените въпроси към вещото лице са насочени именно към установяване на идентичност или сходство на марките (като по-ранната марка е посочена с грешен номер) и вероятността от объркване, преценено през потребителското внимание и въздействието на цветовете. Проверката за идентичност или сходство на стоките и услугите се извършва на основата на представените от страните доказателства и на базата на добре известни факти факти, които е вероятно да са известни на всеки или които могат да бъдат научени от общодостъпни източници (решение от 3 юли 2013, Cytochroma, Т-106/12, EU:T:2013:340, т. 51. Това следва и от разпоредбата на чл. 38г, ал. 8 ЗМГО (отм.), който определя обхвата на доказателствата, въз основа на които съставът по опозиция се произнася, и който обхват е ограничен до представените от страните доказателства. Следователно, за проверката за правилност на извода на органа за наличие или липса на идентичност/сходство на стоките съдът по принцип не би следвало да се нуждае от специални знания. Доколкото поставените въпроси от една страна се отнасят до правни понятия, а друга са свързани с преценка на психологически институти (вниманието и възприятията на отделния човек и група от хора) и използваните цветове в изображенията на марки, то няма отделен специалист, който са разполага със специални знания, както от областта на психологията, изобразителното изкуство и специфичността на марките. Тук следва да се отчита и обстоятелството, че идентичността или сходството и вероятността от объркване се преценява от гледна точна на средния потребител (за съответния вид стоки/услуги), каквито най-често се явяват и самите съдии. Последното потвърждава извода, че по принцип не са необходими специални знания за преценка на фактите и доказателствата относно приложението чл. 12, ал.1, т.2 и ал. 3 ЗМГО (отм.). Понятието вероятност от объркване на потребителя е правно, тъй като определянето на относимите фактори за установяване на вероятността от объркване, както и дали те са налице, е правен въпрос. Разбира се, по отношение на сравняването на знаците понякога съдът, с оглед на вида на знаците и тяхната специфика, може да се нуждае от специални знания относно конкретно определени критерии за преценка, но сравняваните, в случая, знаци не се отличават със значителна сложност и специфика, които да обосноват и оправдаят назначаването на вещо лице. Налага се извод, че доводът на касатора, че отхвърлянето на искането му за назначаване на съдебно-маркова експертиза е неправилно, е неоснователен. За отговора на поставените на вещото лице въпроси на съда не са необходими специални знания, а поставените му задачи са част от правораздавателната дейност на съда. Фактически, това е силогизмът, който съдът следва да реши съотнасяйки установените по делото факти към правилата, които установяват елементите на фактическия състав на опозицията по чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 3 ЗМГО (отм.). В случая, поставените към вещото лице въпроси в голямата си част са насочени към правни изводи, което е задължение на съда. Следователно правилно е определението, с което съдът е отхвърлил искането на настоящия касатор за допускането на съдебно-маркова експертиза с конкретните задачи, поставени в молбата от 02.06.2021 г. и с него съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилен е изводът, че марка на Европейския съюз 221598 OMV е използвана реално по смисъла на чл. 19, ал. 2 ЗМГО (отм.), в релевантния период 29.05.2010 г. 29.05.2015 г., по отношение на стоките и услугите, за които е регистрирана. Правилен е и изводът относно наличието на идентичност и сходство на стоките и услугите на конкуриращите се марките в конфликт (част от услугите от клас 39), както и по отношение на факта, че други конкретно изброени услуги в оспореното решението от клас 39 е налице различие. Няма спор между страните, че услугите от клас 35 на заявената марка са различни от противопоставените такива от класове 37 и 39, за които по-ранната марка е регистрирана и ползвана. Основният спор между страните е във връзка със сравнението на марките и наличието на сходство между тях. Съгласно чл. 38б, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.), притежателят на по-ранна марка, по смисъла на чл. 12, ал. 2 и 3, може на основание чл. 12, ал. 1 да подаде опозиция срещу регистрацията на марка, заявена по реда на закона. Разпоредбата на чл. 12, ал.1, т. 2 ЗМГО (отм.) предвижда, че при подадена опозиция съгласно чл. 38б, не се регистрира марка, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Съгласно чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.), не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Процесната заявена за регистрация марка е DMV Ltd., комбинирана, с вх. 136523 от 08.04.2015 г., за услуги в класове 35 и 39 на МКСУ. Заявката за регистрация съдържа претенция за защитени цветове: червен и изображение. По-ранната противопоставена марка на ЕС с рег. 221598, OMV, фигуративна, заявена на 08.09.1997 г., регистрирана на 21.03.2000 г., със срок на закрила до 08.09.2027 г., за стоки и услуги в класове: 1, 2, 3, 4, 6, 7, 11, 17, 19, 36, 37, 39, 40 и 42, като с опозицията са противопоставени стоки и услуги от класове 1, 4, 37 и 39 и представлява съчетание от словен елемент в нестандартен шрифт. Съгласно т. 2.2.4 от Методическите указания за прилагане на чл. 12 от Закона за марките и географските означения (МУ), при сравнение на фигуративна с комбинирана марка се преценява въздействието на образния елемент в състава на комбинираната марка. Преценката на въздействието на образния и словния елемент се прави за всеки отделен случай, отчитайки впечатлението от марката като цяло. Цялостната преценка на сравняваните марки трябва да се основава на цялостното впечатление, което създават, като се съобразят по-специално техните отличителни и доминиращи компоненти. В съответствие с т. 2.2.1 МУ, под отличителен елемент се разбира този елемент в състава на марките, който в най-голяма степен служи за осъществяване на основната функция на марката да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на други лица. Доминиращ елемент е този, който благодарение на графичното си представяне обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителите. Доминиращият елемент не винаги е отличителен, както и обратното. Общата оценка на сходството на марките се базира на факта, че потребителите нямат навика да анализират марката в детайли, защото обичайно се фокусират върху отличителните и доминиращи елементи по-лесно, отколкото върху останалите елементи на марката. При сравнение на марките в цялост, от значение е степента на сходство между тях, а не дали могат да бъдат разграничени една от друга, като винаги следва да се отчита влиянието на доминиращите и отличителни елементи в състава им. Съгласно т. 2 от Насоките за проверка в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) на марки на общността, част В Възражение, раздел 2 Идентичност и вероятност от объркване, глава 5 Доминиращ характер (Насоките, редакция 01.02.2015 г., към датата на подаване на опозицията), практиката на Службата е да ограничава понятието за доминиращ елемент до визуалното въздействие на елементите на знака, т.е. да използва понятието изключително като означаващо визуално изпъкващ. При комбинирани знаци (знаци, състоящи се от повече от един елемент, например словен и фигуративен елемент, словни знаци от няколко части) общото правило изисква сравняване на тези знаци в тяхната цялост, отчитайки предимно създаваното цялостно впечатление. Средният потребител обикновено възприема дадена марка като цяло и не анализира отделните елементи от нея (решение от 12 юни 2007, C-334/05 P, Limoncello, т. 35). В допълнение към това отличителният характер на съвпадащите/общите елементи има решаваща роля за констатирането на сходство между знаците като част от цялостната преценка за вероятността от объркване. Поранната марка се състои само от словен елемент, представен в шрифт с ниска степен на стилизация, поради което няма доминиращ елемент в състава й, а отличителен е словният елемент OMV, както правилно приемат съдът и административният орган. Заявената за регистрация марка съдържа словен елемент DMV Ltd. и фигуративен елемент с неправилна форма и червен цвят, можещ да се оприличи флаг. Правилен е изводът, че доминиращ е словният елемент DMV, който е представен с масивни удебелени букви и заема значителна площ в композицията. Допълващият елемент Ltd. е решен в малък шрифт и не привлича внимание, поради което не може да се направи извод, че допринася за отличителността на марката. Словният елемент DMV елемент е визуално изпъкващ и придава в голяма степен отличителността на марката, докато фигуративният елемент не може да бъде запомнен поради високата степен на стилизация, която е довела невъзможност изображението да се свърже с конкретен обект, който да бъде запомнен. Следователно правилен е изводът, че словният елемент има по-силно въздействие върху потребителя, отколкото фигуративният. Изводът се потвърждава и от практиката, която заключава, че потребителите не са склонни да анализират знаците и по-лесно назовават въпросните знаци чрез техните словни елементи, отколкото описвайки техните фигуративни елементи (решение от 14/07/2005, T-312/03, Selenium-Ace, точка 37; решение от 19/12/2011 R 0233/2011-4, Best Tone, точка 24; решение от 13/12/2011 R 0053/2011-5, Jumbo, точка 59). Отличителният характер на поранната марка е един от факторите, който следва да се отчита при преценката за вероятност от объркване. Колкото е повисока степента на отличителност на по-ранната марка, толкова поголяма ще бъде вероятността за объркване (решение от 11 ноември 1992 г., С-251/95, Sabel, точка 24). Споделят се и изводите на съда относно повисока степента на отличителност на по-ранната марка, придобита предимно чрез широко използване, че това повишава степента от объркване на потребителя, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни. С оглед посоченото неоснователен е доводът на касатора, че съдът е съсредоточил анализа си за сходство между марките върху словния елемент в тях. Споделят се изводите, че словният елемент в заявената за регистрация марка е доминиращ и отличителен, а в по-ранната - отличителен и това налага анализа да се съсредоточи върху тях. Правилен е изводът на съда, че конкуриращите се марки не са идентични. Правилно съдът при анализа си за сходство е оценил следните фактори: фонетично, визуално и смислово сходство. Споделя се изводът на съда, че визуалното сходство е високо поради изключително близкото графично изобразяване на първите букви на марките съответно O и D и идентичността на останалите букви MV. Допълнението към заявената за регистрация марка Ltd. предвид по малкия шрифт и липсата на собствена отличителност няма потенциална да намали степента на сходство. Правилен е и изводът, че степента на фонетично сходство е средна, тъй като наличието на разлика в първите срички не води до значителна промяна в цялостното звучене предвид идентичността в останалите срички от основния словен елемент съответно OMV и DMV. Изводът не се променя от наличието на допълнението към заявената за регистрация марка Ltd., което най-често ще бъда изпуснато/забравено при произнасяне от средния потребител. Правилен е изводът, както на съда, така и на административния орган, че между марките няма смислово сходство или идентичност. Налага се краен извод, че при наличието на визуално сходство във висока степен, фонетично сходство в средна степен и липса на смислово сходство, то общото впечатление от марките също следва да бъде определено високо, докакъвто извод правилно е достигнал и първоинстанционният съд. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, относно дължината на знаците и вероятността на объркване, като същите са подробни, съответни на представените доказателства, закона и наложилата се практика, поради което настоящия съд не счита за нужно да ги преповтаря (чл. 221, ал.2, изр. последно АПК). С оглед изложеното, съдът правилно е приел, че са налице забраните на чл.12, ал.1, т.2 ЗМГО (отм.) и е отменил оспорения административен акт в тази му част. Съгласно чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.), не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Според чл. 50а, ал. 2, т. 2 ЗМГО (отм.) признаването на марка за общоизвестна е допустимо да се извърши в рамките на производство по опозиция срещу заявена марка или в производство по заличаване на регистрирана марка. В случая по отношение на част от услугите от клас 39 на заявената за регистрация марка и тези същия клас, за които опонентът е доказал реално използване (конкретно изброени в оспорения административен акт), липсва сходство. При установената високата степен на сходство между марките и високата степен на известност на поранната марка, е налице вероятност за възползване от отличителния характер и известността на по-ранната марка по смисъла на чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.). С оглед изложеното, съдът правилно е приел, че са налице забраните на чл.12, ал.3 ЗМГО (отм.) и е отменил оспорвания административен акт, и в тази му част. Налага се извод, че доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни, а съдебното решение като правилно, съответно на закона и представените доказателства следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника - ОМВ Акциенгезелшафт, Австрия за присъждане на разноски е основателно, но към представения писмен отговор по касационната жалба не са представени доказателства за реално направени разноски пред касационната инстанция. Доказателства, ведно със списък на разноските, не са представени и в съдебното заседание от 01.03.2022 г., поради което такива не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение