Решение № 3060 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6244/2012 г.

Решение № 3060 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6244/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по подадена касационна жалба от Борислав Русков Богданов от гр. Хасково против решение № 59 от 03.04.2012 г., постановено по адм. дело № 467 по описа за 2011 г. на Административния съд - Хасково. В жалбата се навеждат оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на МВР - Хасково, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Т. Найденов, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски по делото. Ответната страна Съдебноизпълнителна служба при Районния съд - Хасково, не е взела отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 203-207 от АПК с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предявен е бил иск от Борислав Богданов от Хасково за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. като пропуснати ползи, които ищецът твърди, че са в причинна връзка с наложената му принудителна административна мярка (ПАМ) за ненапускане на територията на страната със заповед № 03009474 от 12.11.2003 г. на директора на ОДП - Хасково, по направено искане от съдебния изпълнител - гр. Хасково. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил иска като неоснователен. Съображенията за това са, че не е била установена причинна връзка между наложената ПАМ и твърдените от ищеца пропуснати ползи. В мотивите съдът е посочил, че не са били представени доказателства ищецът да е бил регистриран като безработен и търсещ работа, както и че на същия била осигурена работа в чужбина. Допълнително е посочена и липсата на причинна връзка между нарушеното здравословно състояние на ищеца и отменения административен акт. С оглед на така приетото е бил отхвърлен искът за пропуснати ползи. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. То е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи за липса на незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответната страна по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК и че не са били налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест, с която разполага по закон, и не е установил, че действително е била налице причинна връзка между отменената заповед на директора на ОДП за наложена ПАМ и пропуснатите от него ползи, изразяващи се в невъзможност да започне работа в чужбина. Това е така, защото не са представени (не се представят такива и с касационната жалба) каквито и да било доказателства за това той да е бил регистриран като безработен, да е търсел работа, както и да е имал осигурена работа в чужбина по съответния ред - в този смисъл писмо изх. № ПУ-01-361 от 02.02.2012 г. на Регионалната служба по заетостта, Дирекция "Бюро по труда" - Хасково, и писмо изх. № ВХК-485 от 07.02.2012 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив. По делото не е била установена причинна връзка между установеното по делото здравословно състояние на касатора и отменената заповед на директора на ОДП - Хасково. Представянето на епикризи, томографски изследвания и друга медицинска документация установява какво е здравословното състояние на лицето, но в тези документи не се съдържат изводи, че констатираните заболявания са последица от издадения и впоследствие отменен административен акт. Посочените обстоятелства са достатъчни, за да бъде установена липсата на посочените по-горе предпоставки за уважаване на предявен иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд - трето отделение,