Решение № 14794 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6210/2020 г.

Решение № 14794 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6210/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, подадена чрез юрисконсулт Минкова, против решение № 293 от 19.02.2020 г., постановено по адм. д. № 1189/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград. С жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени са твърдения за нарушение на материалния закон и немотивираност на съдебния акт. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна – Т. Кондратюк, в съдебно заседание лично и чрез адв. Савова оспорва касационната жалба и моли решението, като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на Т. Кондратюк, решение № 5643 от 18.09.2019 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ, й е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че сред доказателствата в административната преписка е Доклад за състоянието на правата на човека в [държава] от 16 май до 15 август 2018 г. от Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека на английски език, като докладът не е придружен с превод на български език. Според съда, този доклад изобщо не е обсъждан от Председателя на ДАБ, видно от съдържанието на процесния административен акт. Съдът е посочил, че ако административният орган си беше дал труда да преведе този доклад на една от най-престижните международни институции, то тогава резултатът от неговото решение би бил друг. От приетия Доклад на Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека в [държава] от 16.05.2018 г. се установява, че хората, живеещи на територията на "Донецката и Луганската народни републики", остават подчинени на решенията на паралелни структури за "правораздаване" и са без никакво правно средство за правна защита, а са оставени на произвола на тези структури. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд - Благоевград е неправилно, тъй като неправилно са тълкувани и приложени относимите правни норми. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че при издаването на административното решение са нарушени административнопроизводствените правила. От представените по делото доказателства безспорно е установено, че по подадената от Т. Кондратюк молба за закрила се е развило административно производство по ЗУБ, по което са извършени всички дължими се по закон действия. Следва да се посочи, че независимо от това дали в [държава] е налице или не негативно отношение към лица от руски произход, в процесния случай вероятността чужденката да бъде подложена на преследване при завръщане в страната й на произход, е само хипотетична. Отделно от горното, видно от проведените с Т. Кондратюк интервюта, тя е дошла на територията на Република България легално с виза, установено е, че е [вероизповедание] и че е омъжена за А. Науменко-[гражданство]. Съответно, видно от проведените интервюта тя е напуснала сама, по свой избор, страната си на произход, за да се омъжи за [гражданство] Науменко, който има статут на постоянно пребиваващ в Република България. Установено е още, че чуждата гражданка е изложила причините за напускането на страната си, а именно общото положение в страната и водените военни действия, религиозни и политически проблеми с властите в [държава], както и трудности с ползването на руския език. Допълва, че принадлежащите към православната църква биват залавяни и бити. Чуждата гражданка твърди още, че в момента руският език е свален като официален и с новата реформа и забрана на руския език това бил проблем за нея и дъщеря й. Правилно административният орган е приел, че от изложените от Т. Кондратюк причини за напускане на страната си по произход не се установява същата да е била лично преследвана в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение – чл. 8 от ЗУБ. Тя е заявила, че не е имала никакви проблеми с украинските власти, а причините, поради които не желае да се завърне в родината си, са свързани както с твърденията за военни действия, водени в града, където е живяла, така и с опасението й за евентуално лошо отношение към нея поради сключения брак с [гражданство]. Правилно в решението на ДАБ е прието, че спрямо Т. Кондратюк не е осъществено преследване от страна на държавата или организации, още повече, че тя сама е посочила, че към нея не са били отправяни заплахи. Обстоятелството, че е напуснала [държава] по легален път показва, че чужденката не е имала никакви проблеми с държавните власти и те нямат неблагоприятно отношение към нея. Следователно, към момента на напускане на страната си по произход, спрямо чужденката не се доказва да се е осъществявало преследване под каквато и да било форма. В този смисъл основателен е изводът на ДАБ, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставянето на бежански статут на Т. Кондратюк. Твърденията на молителката, че към настоящия момент би имала проблеми в страната си, тъй като е [вероизповедание], както и че е рускоговоряща правилно са приети от административния орган за неоснователни. Видно от приложените по делото справки вх. № МД-450/02.08.2019 година и МД-469/20.08.2019 година на дирекция "Международна дейност" на ДАБ е, че Конституцията на [държава] защитава свободата на религията и предвижда разделяне на църквата и държавата. По закон целта на вътрешната религиозна политика е да насърчи създаването на толерантно общество и да осигури свободата на съвестта и религията. В този смисъл, Т. Кондратюк не би имала проблеми с религията си в страната си по произход. На следващо място, правилно административния орган е приел, че Кондратюк не би имала проблеми с общуването си на руски език. Видно от горепосочените справки, Върховната рада /украинският парламент/ е приела Закон за езика на 25.04.2019 година. Той задължава държавните служители от законодателната, изпълнителната и съдебната власт да говорят официалния език пори изпълнение на служебните си задължения. Този закон не се прилага за частните комуникации, бизнес сферата или ползването на езици на националните малцинства. Тези и други езици се използват свободно в културния живот на националните малцинства. Ето защо, правилно Председателя на ДАБ е приел, че заявеното от чуждата гражданка твърдение, че руският език е официално забранен в страната й не може да се приеме за достоверно. На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя в случаите, когато чужденецът е напуснал или е принуден да остане извън държавата по произход, поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт, също така и когато в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказания или екзекуция, изтезания или нечовешко отношение или тежки лични заплахи срещу живота и личността му. Настоящата инстанция счита, че към настоящия момент в [държава] липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила или от юрисдикциите на държава-членка, пред която се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В тази връзка, касационната инстанция приема, че съгласно приложените по делото актуални справки вх. № МД-450/2.08.2019 година и МД-469/20.08.2019 година на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, административният орган правилно е приел, че обстановката в [държава] и в частност Лисичанск е мирна и стабилна. Не се установява спрямо кандидатката да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено поради присъствието си на територията на страната си тя би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, още повече, че в родното й място няма въоръжен конфликт. Следователно, на територията на [държава] съществуват сигурни зони, в които молителката да се установи и да живее необезпокоявано. Този извод напълно следва да бъде споделен. Нормата на чл. 9, ал. 5 ЗУБ предвижда, че хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Отделно от това, следва да се има предвид и възможността Т. Кондратюк да живее в Руската федерация поради факта, че има сключен брак с [гражданство] и самата тя е рускоговоряща. В заключение следва да се посочи, че обстоятелството, че Т. Кондратюк е омъжена за [гражданство] – А. Науменко, който има статут на постоянно пребиваващ в Република България, не е основание за предоставяне на статут по ЗУБ. Това обстоятелство може да се вземе предвид от съответните органи при евентуално производство по ЗЧРБ за получаване на някое от предвидените в този закон основания за постоянно пребиваване в България. Анализът на събраните по делото доказателства установява, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ по отношение на Т. Кондратюк. Предвид тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а жалбата на Т. Кондратюк, против решение № 5643/18.09.2019 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ, й е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,