Решение № 4138 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14156/2009 г.

Решение № 4138 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14156/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Самарджиев - Илия Самарджиев" ЕООД против Решение от 17.06.09 г. по адм. д. 181/04 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 464/19.09.03 г., издаден от данъчен инспектор - ръководител на екип в Териториална данъчна дирекция - гр. София, потвърден в с Решение № 2280/08.12.03. на Регионален данъчен директор - гр. София. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и нарушение на съществени съдопроизводствени правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска за отмяна на обжалваното решение и ДРА. Подробни съображения в подкрепа на исканията си излага в касационната жалба и писмена защита. Не претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява много подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното Решение 17.06.09 г. по адм. д. 181/04 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата на "Самарджиев - Илия Самарджиев" ЕООД против ДРА № 464/19.09.03 г. на ТДД- София, потвърден в с Решение № 2280/08.12.03. на РДД - гр. София, с който за данъчен период 01.03.03 г. - 31.03.03 г. му е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 5614,50 лв. по данъчни фактури № 989/28.03.03 г. и 992/31.03.03 г., издадени от "Кетиан Мотор" ЕООД. СГС е приел, че ДРА е законосъобразен данъчен акт и не са събрани доказателства, че спорните фактурите не отразяват реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Съдът е обосновал изводите си за неоснователност на жалбата, независимо от констатираното плащане по "ДДС-сметка". Според мотивите на решаващия съд плащането по "ДДС-сметка" има правно значение за неприлагането на разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС, която е едно от основанията за отказ да бъде признато правото на данъчен кредит, но за възникване на право на данъчен кредит е необходимо издадените данъчни фактури да отразяват реални облагаеми доставки. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Основният спорен въпрос по делото е относно наличието на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС в полза на "Самарджиев - Илия Самарджиев" ЕООД. Доводите в касационната жалба, че това обстоятелство е без правно значение и с въвеждането на изискването за наличие на реалност на фактурираните доставки СГС е "дописал" закона не съответстват на материалноправните норми, съдебната практика и същността на данъка върху добавената стойност. Освен формалните предпоставки на закона (чл. 64 от ЗДДС (отм.) за възникване на право на данъчен кредит, липсата на някоя от хипотезите на чл. 65 от ЗДДС (отм.) за отказ да бъде признато това право, абсолютна предпоставка за съществуването на право на данъчен кредит е то да бъде упражнено по повод осъществена реална облагаема доставка. Тази предпоставка произтича от разпоредбата на чл. 63 от ЗДДС и от механизма на данъка върху добавената стойност, който предполага осъществяване на облагаеми доставки. Плащането на данъка по "ДДС-сметка" определя отпадане на формалното изискване по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) и прилагане на хипотезите на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.), но не е достатъчно условие за признаване на право на данъчен кредит по фактура, за която не е доказано, че отразява реална облагаема доставка. Настоящата касационна инстанция намира, че изложените от градския съд мотиви по отношение наличието на реални доставки са в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че СГС е допуснал нарушение на процесуалния закон при преценка на доказателствата по делото. Съдът е обсъдил всички доказателства, включително заключението на вещото лице Зорница Иванова, от което не се установява реалност на доставката на варов разтвор, услуга с кран, фадрома, дизелов компресор и наем на скеле. Законосъобразно СГС е отхвърлил жалбата на "Самарджиев - Илия Самарджиев" ЕООД против ДРА в частта, с която не му е признато право на данъчен кредит в размер на 5614,50 лева по фактурите, издадени от "Кетиан Мотор" ЕООД. Няма спор, че и прекия доставчик е намерени при извършената насрещна проверка, от която се установява, че фактурираните дейности са "превъзложени" на друг доставчик "Мега 93" ЕООД, който не е намерен на адреса и не е представил документи, от които да се доказва, че са извършени облагаеми доставки с получател касационния жалбоподател. Нито в ревизионното производство, нито в административната или съдебната фаза на обжалване на ДРА, не са представени доказателства, че "Мега 93" ЕООД разполага с възможност да достави варов разтвор, притежава кран, фадрома, дизелов компресор и скеле. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че тези обстоятелства се доказват от заключенията на вещото лице, които анализират само счетоводното отразяване на фактурите и начисляването на данъка по тях, но не установяват наличие техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. Допълнително представените писмени доказателства в съдебно заседание на 10.03.10 г. също не доказват нито едно от тези обстоятелства, а само установяват договорени и извършени от "Самарджиев - Илия Самарджиев" ЕООД строително-ремонтни работи, за които не е установено, че са използвани резултатите от спорните фактури. В съответствие с констатациите в ДРА и доказателствата, които ги подкрепят СГС е мотивирал, че данъчните органи законосъобразно са отказали да признаят право на данъчен кредит за доставки, за които не е установено, че са осъществени. При правилно установена фактическа обстановка СГС е постановил законосъобразно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде посочено, че в конкретния случай съдът подробно е обсъдил всички доказателства по делото и е приел за пряко доказано обстоятелството, че фактурите не отразяват реални доставки, като не се е позовал и на приложимата разпоредба на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.). Касационната инстанция не намира наличие на допуснати от СГС нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са се отразили върху правилността на обжалваното съдебно решение. Не е налице нарушение и на принципите на европейското право, на които се позовава касационния жалбоподател, защото в конкретния случай не е налице отказ на право на данъчен кредит поради "виновни" действия на негов доставчик, а поради липса на реалност на доставките по фактурите, на които данъчният субект "Самарджиев - Илия Самарджиев" ЕООД, за да претендира право на данъчен кредит. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не е бил представляван от юрисконсулт в открито съдебно заседание на касационната инстанция, за което с оглед изхода на спора и юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано. По изложените съображения Върховният административен съд, първо - А отделение