Решение № 1144 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5536/2007 г.

Решение № 1144 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5536/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К като пълномощник на А. Б. П. срещу решение № 1* от 28.06.2007 г. по гр. д. № 1888/06 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответниците по касация О. П. и държавата, представлявана от министъра на р. развитие и благоустройството, не вземат становище по касационната жалба. Третите лица- помагачи С. И. А., Е. В. Б. и Р. В. Ж. чрез своя пълномощник адв. Зв. З. в писмено възражение изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания и становищата на страните, намира: Обжалваното въззивно решение е постановено при повторното разглеждане на делото от въззивния съд. С него е оставено в сила решение № 57 от 23.02.2004 г. на Пловдивския районен съд, постановено по гр. д. № 6058/01 г., с което са отхвърлени предявените от А. Б. П. против държавата чрез МРРБ и О. П. искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението от страна на първия ответник на площта от 4.396 дка, ползувани като път и означени като кад. № 0* а от страна на втория- на площ от 1.201 кв. м., без самостоятелен кадастрален номер, ползувана за обръщало, двете представляващи части от имот № 0* целият с площ от 9.176 кв. м., в землището на с. Б. поле, О. Р., Пловдивска област, както и предявените при условията на евентуалност искове за предаване на владението върху площта от 4.396 дка срещу О. П. и на площта от 1.201 дка срещу държавата. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищецът А не се легитимира като собственик на имот № 0* по договор за покупко- продажба, обективиран в нот. акт № 23, нот. дело № 10930/98 г., тъй като праводателят му Б. П. не е придобил собствеността върху този имот по силата на договора за замяна от 04.08.1998 г., сключен с министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Становище на съда е, че този договор е нищожен и не е произвел вещноправно действие, тъй като министърът се е разпоредил с терен, който не е част от ДПФ. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. При постановяването му са спазени задължителните указания по прилагане на материалния закон, дадени с отменителното решение по гр. д. № 1470/05 г. на ВКС, IV "а" г. о. От изслушаните по делото съдебно- технически експертизи е установено, че 4. 237 дка от имот № 0* са заети от път III клас, а 1.201 дка от обръщало. Същите са част от обект - транспортен възел "Р", реконструкция на К. шосе. От представените по делото писмени доказателства се установява, че трасето на обект "Р" е определено през 1986 г., като същото попада в южната индустриална зона на гр. П. и засяга 19.2 дка обработваема земя, стопанисвана от НПСК " Г. Д. " гр. П.. Извършени са предвидените в ЗООЗП, ППЗООП и Наредба № 1 за определяне, съгласуване и утвърждаване на трасета и терени за линейни обекти процедури по промяна на предназначението на земеделската земя. От заключението на в. л. Кривошапкова се установява, че изграждането на транспортен възел "Р" е започнало през 1986 г. с построяването на надлез над жп линията. При така установените факти по делото въззивният съд е направил обоснован извод, че имота, предмет на договора за замяна не притежава характеристиките на земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ и следователно не се обхваща от държавния поземлен фонд, поради което министърът на земеделието и горите не е могъл валидно да се разпорежда с него при условията на чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ. С промяната на предназначението и отреждането му за неземеделски нужди - път от републиканската пътната мрежа, теренът е изгубил качеството си на земеделска земя. Обстоятелството, че частта от него, попадаща в процесния имот и обръщалото са изградени след 1999 г., не може да обоснове извод, че промененото предназначение на земята е отпаднало при условията на чл. 19, ал. 2 ЗООЗП и същата отново е придобила статут на обработваема земя в какъвто смисъл са изложените в касационната жалба доводи. Изграждането им не може да се разглежда изолирано, а като част от един единен обект транспортен възел "Р", чието изграждане е започнало още през 1986 г. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на релевираните с касационните жалби нарушения на съществени процесуални правила и на материалния закон следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът