Решение № 16811 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1166/2013 г.

Решение № 16811 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1166/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветанка Любомирова Цветкова от гр. София срещу решение № 6947 от 14.12.2012 г., по адм. д. № 9627/2012 г. по описа на Административния съд - София - град. С решението е отхвърлена жалбата на касаторката срещу заповед № РД-09-177 от 22.08.2012 г. на кмета на Столична община (СО), Район "Връбница", с която е прекратено наемно правоотношение за общинско жилище, предмет на заповедта, с Цветанка Любомирова Цветкова и домакинството й. Ответната страна - кметът на СО - Район "Връбница", в депозиран писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото първоинстанционното решение е законосъобразно. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна. Административният съд е установил, че жалбоподателката е настанена в общинско жилище, находящо се в гр. София, ж. к. "Връх Манчо", бл. 3, вх. Ж, ет. 7, ап. 154 със заповед № ЖН-04-Ц-01 от 19.01.1993 г. на началник Служба на жилищно настаняване при ТОА "Връбница", въз основа на която е подписан договор за наем. По късно между кмета на СО - Район "Връбница" и жалбоподателката са подписвани договори за наем за същия имот по Закона за общинската собственост (ЗОС) - договор за наем от 04.06.1997 г., договор за наем на общински жилищен имот по ЗОС от 12.12.2001 г., анекс към договор за наем на общински жилищен имот по ЗОС от 24.01.2005 г. и анекс към договор за наем на общински жилищен имот по ЗОС от 10.09.2008 г. Договорите и анексите към тях касаят един и същи предмет - отдаване под наем на апартамент - ап. № 154, ет. 7, вх. Ж, бл. 3 в ж. к. "Връх Манчо" гр. София. Видно от текста на последния приложен анекс от 2008 г., месечната наемна цена на отдавания под наем жилищен имот е 88.33 лв., платими до 15 число за всеки текущ месец . По делото е приложена и приета като доказателство обобщена справка - доклад от гл. експерт отдел "ОСКТ" при СО - район "Връбница", съгласно която: за отдаденото под наем жилище - частна общинска собственост, наемателката има задължения за наем и консумативни разходи както следва: наем за времето от месец май 2012 г. до месец август 2012 г. в размер на 283.30 лева, незаплатени консумативи за вода в размер на 4 799,29 лева и незаплатени консумативи към ЧЕЗ в размер на 3946,45 лева. По делото са приложено и прието като доказателство и писмо с изх. № ЖН - 9400 - 57/4 от 07.06.2012 г., с което на наемателката е даден 7-дневен срок за погасяване на задълженията, като същата е уведомена, че при неизпълнение на задълженията, ще започне процедура по прекратяване на наемните отношения. Наемателката не е изпълнила задълженията си, поради което е издадена процесната заповед № РД - 09 - 177 от 22.08.2012 г. на кмета на СО - район "Връбница". Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед № РД-09-177 от 22.08.2012 г. на кмета на СО - район "Връбница", е законосъобразна. Представените по делото писмени доказателства, които не са оспорени от жалбоподателката, установяват неплащането на наема или консумативите за повече от три месеца, което съставлява основание за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗОС. Настоящата съдебна инстанция след проверка на касационните основания по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че решението на Административен съд - София - град е неправилно. Оспорваната заповед е издадена на основание чл. 46, ал. 2 ЗОС, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС. От фактическа страна е изяснено, че домакинството на касаторката не е заплатило наемната цена и/или консумативните разходи за период по - дълъг от три месеца. Настоящия съдебен състав намира, че заповедта е издадена на валидно правно основание, но не е съобразена с разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (наричана за краткост Конвенцията), която е подписана, ратифицирана и обнародвана от Република България, поради което по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право и има примат при противоречие с норма от националното право. Член 8 от Конвенцията защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Видно от самия чл. е, че регламентираните в ал. 1 права не са абсолютни и те могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките в ал. 2, а именно - ограничението да е предвидено в закона, да е небоходимо в едно демократично общество и да преследва една от изброените цели. Член 8 от Конвенцията съдържа материалноправни разпоредби, които следва да се съобразяват от съда при преценката му относното материалноправната законосъобразност на процесната заповедта за прекратявана на наемното правоотношение. С обжалваната заповед е осъществена намеса в правото на касаторката на личен и семеен живот, и в правото й да ползва необезпокоявана жилището си. Независимо, че жилището, обитавано от нея не е нейна собственост, обстоятелството, че тя пребивава и живее там от 1993 г., т. е в продължение на 20 години го прави "нейно" жилище по смисъла на чл. 8 от Конвенцията. По делото е установено, че касаторката се е споразумяла с "ЧЕЗ Електро България" АД. Представен е споразумителен протокол между нея и дружеството за начина на погасяването на задълженията й. Представени са разписки от които е видно, че касаторката е заплатила на "ЧЕЗ Електро България" АД част от задълженията си. До днешна дата е заплатила и част от дължимия наем. Представена е фактура № 0000010689 от 11.01.2013 г от която е видно, че е заплатила частичен наем за м. ноември 2012 г. в размер на 86.29 лв. и наем за м. декември 2012 г. в размер на 88.33 лв. Представено е експертно решение № 2202 от зас. № 143 от 24.10.2012 г., с което се доказва, че касаторката има степен на увреждане 80 % т. н. р. По делото е приложено разпореждане № 5211036819 на НОИ за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на касаторката в размер на 152.25 лв. Настоящата съдебна инстанция, намира, че представените документи са от значение за социалното положение на касаторката. Видно от мотивите на заповедта е, че защитимите с нея интереси са икономически, тези на общината и на две търговски дружества. Макар и намесата на общината да има своето основание в закона, тъй като подобна мярка е предвидена в ЗОС и преследва законна цел - защита на правата на другите, то тази намеса се преценява от настоящия състав като непропорционална. Преследваната от общината цел - да охрани икономическия си интерес и събере вземането си, както и икономическия интерес на двете дружества, би могла да се постигне и по друг не толкова драстичен за касаторката ред, а не като я лиши от жилището, в което живее и по този начин я остави без подслон. Касаторката е заплатила част от задълженията си и е предприела мерки за поетапното им изплащане. Решението на първоинстанционния съд не е съобразен с Конвенцията и следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд - трето отделение,