Решение № 3061 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12146/2017 г.

Решение № 3061 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12146/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - В., чрез процесуалния си представител адв. С., срещу решение № 1265 от 10.07.2017 г., постановено по адм. дело № 250/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменена Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ на територията на община В., приета с решение № 1270-10 (26)/13,14.12.2013 г. на Общински съвет - В., в частта на разпоредбите на чл. 3, чл. 6, ал. 4, чл. 18, чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 21, ал. 2, чл. 23, чл. 35, ал. 2, чл. 45, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 46, чл. 47, ал. 2, т. 3, чл. 48, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 51, ал. 2, чл. 55, чл. 63, т. 5 и т. 7, чл. 65 и чл. 66. Излагат се доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че Наредбата е приета при спазване на изискванията на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 75 - 79 АПК, както и в съответствие с материалноправните норми от по-висок ранг. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на жалбата против оспорените текстове от нея. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - "Е. - П. с." ООД, чрез процесуалния си представител адв. Д., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение са отменени оспорените с жалбата на "Е. - П. с." ООД конкретни разпоредби от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ (Наредбата), приета с решение № 1270-10 (26)/13,14.12.2013 г. на Общински съвет В., касаещи поставяне на преместваеми обекти в частни недвижими имоти. За да постанови този резултат, съдът е приел, че подзаконовият нормативен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на необходимия кворум и мнозинство, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Този извод е мотивиран с неспазване на въведеното с чл. 26, ал. 2 ЗНА задължение за публикуване на проекта за Наредба и мотивите към нея на интернет страницата на община В.. Съдът е изложил съображения и за допуснати нарушения по чл. 31, чл. 32 и чл. 33 от Правилника за организацията и дейността на общински съвет - В.. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Незаконосъобразно и необосновано съдът е приел, че при издаване на процесната наредба са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото са събрани релевантните за спора доказателства, които са обсъдени подробно, но от тях са изведени неправилни правни изводи. Оспорената пред административния съд Наредба е приета на основание чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Според чл. 8 ЗНА и чл. 76, ал. 3 АПК общинските съвети могат да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). В ал. 2 на цитираната разпоредба е предвидено, че за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че непровеждането на процедурата по чл. 75 - 78 във вр. с чл. 80 АПК, предвиждащ субсидиарно приложение на ЗНА за неуредените въпроси, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В чл. 26, ал. 2 (в относимата редакция) ЗНА е въведено задължение преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. След изпълнението на това изискване, проектът се внася за приемане от компетентния орган, който съгласно чл. 77 АПК следва да обсъди приложените към него становища, предложения и възражения. В случая неправилно съдът е приел, че не е доказано публикуването на проекта за наредбата и мотивите към него на интернет страницата на О. В., както и че не е дадена възможност на обществеността да участва в процедурата по консултации. За установяването на този факт е представено писмо от директора на дирекция "Информационно и административно обслужване" при община В.. Същото е официален свидетелстващ документ. Издадено е от длъжностно лице, което е удостоверило факти от кръга на неговата дейност. Писмото не е оспорено по предвидения в закона ред, поради което неправилно съдът е приел, че не е годно доказателство, установяващо извършената публикация и изпълнението на законовото изискване по чл. 26, ал. 2 ЗНА. Останалите, приети от административния съд нарушения на Правилника за организацията и дейността на общински съвет - В. не са допуснати, но дори и да се приеме обратното, то те са несъществени, тъй като не биха повлияли на крайния резултат и на волеизявлението на издателя на акта. В съдебната практика за "съществено" нарушение на съдопроизводствените правила се определя това нарушение, което предвид степента на въздействие върху волеизявлението на административния орган би довело до постановяване на различен правен резултат в случай, че не е допуснато. Такива при вземане на решението на общински съвет - В. за приемане на наредбата не се констатират. В протоколите на съвместните заседания на двете комисии, определени от председателя на общинския съвет, е посочено, че се обсъждат два варианта на проекта за наредба, като под втори вариант се има предвид не нов проект, а нанесените корекции в резултат на настъпили законодателни промени след обявяването му на интернет страницата на община В., както и след съобразяване с направени предложения от районните кметове и администрации. Представителите на адвокатското дружество, изготвило проекта за наредба, са участвали в заседанията на комисиите в качеството им на експерти, а не на вносител по смисъла на чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на общински съвет - В.. Като такъв следва да се приеме председателят на общинския съвет, до когото е адресирано писмото на адвокатското дружество, на което е възложено изработването на проекта за наредба по силата на сключен договор. Изводът на съда за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 77 АПК също е незаконосъобразен и необоснован. Видно от протокола на проведеното заседание на 13.12.2013 г. на общинския съвет е обсъден предложеният проект на подзаконовия нормативен акт и след направените разисквания наредбата е подложена на гласуване. В нея е посочено законовото основание, на което е приета, поради което не е налице нарушение на изискването на чл. 75, ал. 4 АПК. В мотивите на обжалвания съдебен акт не са изложени съображения относно материалната законосъобразност на оспорените разпоредби на Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ на територията на община В.. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липса на мотиви относно твърдените нарушения, предвиждащи допълнителни изисквания и условия за поставянето на преместваеми обекти в частни имоти, които не са предвидени в ЗУТ. Липсата на мотиви по съществото на спора препятства проверката относно приложението на материалния закон, като решаването му от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението, както и определението, с което е изменено в частта за разноските, да бъдат отменени и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат. По тези искания на страните първоинстанционният съд следва да се произнесе при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,