Решение № 4211 от 22.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4096/2024 г.

Производство по чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 314, ал. 7 и чл. 323 ЗСВ. Образувано е по жалба на С. З., съдия в Районен съд Плевен срещу решение по т. 2 от протокол 10 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 12.03.2024г., с което е потвърдено наложеното на жалбоподателката от административния ръководител председател на Районен съд Плевен, със заповед РД-03-137/03.07.2023г., дисциплинарно наказание "забележка", по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Ответникът по жалбата, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт Арсов изразява становище за неоснователност на същата. Заинтересованата страна, административен ръководител на Районен съд Плевен изразява становище за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на оспорения акт съгласно чл. 168 АПК е неоснователна. По делото е установено, че със заповед РД-03-137/03.07.2023г., административният ръководител председателят на Районен съд Плевен е наложил на С. З., съдия в Районен съд Плевен дисциплинарно наказание "забележка", по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ, за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за съдебната власт бездействия, довели до неоправдано забавяне на производството по гр. дело 128/2023г. по описа на Районен съд Плевен и действия, довели до неоправдано забавяне на производството по гр. дело 6223/2022 г. по описа на Районен съд Плевен. Фактическите констатации за забавянето на гр. дело 128/2023 г. на ПлРС са свързани с непроизнасянето от съдия З. в срок, като делото е образувано на 09.01.2023г., а насрочено на 16.01.2023г. По това дело без да има конкретно искане за незабавна защита, съдията издала Заповед за незабавна защита 7дни след изтичане на срока по чл.18, ал.1 от ЗЗДН. По гр.д. 6223/2022г. нарушението е за произнасяне 40 дни след направено искане за незабавна защита, като първоначално по делото лицето не подало искане за издаване на заповед за незабавна защита, но в съдебно заседание на 06.02.2023г. е направило искане такова искане. В хода на дисциплинарната процедура е отчетена натовареността на съдия З., като дисциплинарнонаказващият орган е направил сравнение на количествения показател брой дела, разглеждани от нея с останалите съдии от районния съд и не установил различие в условията, при които работи съдията. Не са установени данни за обективна невъзможност на съдията да изпълни служебните си задължения. При потвърждаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание горестоящият дисциплинарнонаказващ орган е спазил административнопроизводствените правила и е изложил мотиви, съдържащи се в доклада на Комисията за "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет" към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. В проведения дебат в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е бил обсъден важния въпрос за съответствието на наложеното наказание с оглед тежестта на извършеното нарушение. Направен е извод, че за допуснатото просрочие по две граждански дела с особен статут за осигуряване на защита, наказанието "забележка" е съответстващо на принципа за съразмерност. , Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите на дисциплинарнонаказващия орган. За да потвърди оспорената заповед РД-03-137/03.07.2023г. издадена от административния ръководител председател на Районен съд Плевен, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е приела фактическия състав на нарушението като проявени действия и бездействие от страна на магистрата при изпълнение на служебните си задължения по образуване, движение и произнасяне в производства по ЗЗДН, относно срокове за издаване на заповеди за незабавна защита на лице. Както Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, така и административния ръководител на Районен съд Плевен са диференцирали точно периода на бездействие, посочвайки че той е по едното гр.дело 7 дни, а по другото гр.д. 40 дни, при положение, че законът в разпоредбата на чл.18 от ЗЗДН изисква заповед за незабавна защита да бъде издадена в срок до 24 часа от получаването на молбата, като Заповедта за незабавна защита подлежи на незабавно изпълнение. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Не е спорен и е изяснен факта, че тези действия са извършени от привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат и правилно са квалифициране като дисциплинарно нарушение, доколкото правилността на съдебните актове и извършените процесуални действия по движението на делата са констатирани и при осъществения инстанционния съдебен контрол от окръжен съд Плевен, който по гр.д. 128/2023г. е обезсилил съдебния акт, а по гр.д. 6223/2022г. е отменил съдебния акт на първоинстанционния съд. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. Наличието на последното е обусловено от установено деяние - действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна. Както дисциплинарнонаказващият орган, така и СК на ВСС, възприемайки мотивите му от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на магистрата, са обосновали своя извод, въз основа на правнорелевантните факти за извършено от магистрата нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ. По този начин не е нарушена разпоредбата на чл. 309 ЗСВ, която изисква при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат пред вид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на нарушителя. Следва да се вземе предвид и особеният статут на тези производства, с които се цели незабавна защита на пострадали от домашно насилие лица и бързината в процесуалните действия на съда влияе върху здравето, живота и безопасността на тези лица. Настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение намира, че в случая се установяват посочените елементи на визираните в заповедта на административния ръководител нарушения и наличието на субективния елемент - виновно поведение на наказания магистрат под формата на бездействие. Обсъдени са в хода на дисциплинарното производство причините довели до вмененото на съдия З. нарушения при изпълнение на служебни задължения, като същите са отчетени при избор на наложеното наказание, което е най- лекото сред предвидените такива с нормата на чл. 308 от ЗСВ. По тези съображения настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира оспорените актове за законосъобразни, а жалбата срещу тях за неоснователна, предвид което същата следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора правото на разноски принадлежи на ответните страни, но предвид че същите не са предявили претенции в тази насока, съдът не дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение