Решение № 5468 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7124/2012 г.

Решение № 5468 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7124/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция "Земеделие" Търговище против решение № 16 от 06.04.2012 г., постановено по адм. дело № 9/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Търговище. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АС - Търговище е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-04-03 от 09.01.2012 г., издадена от директора на ОД "Земеделие" - Търговище. С последната, на основание чл. 107, ал. 2 във вр. с чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Донко Тодоров Донков на длъжност "главен директор" с ранг I младши в Главна дирекция "Аграрно развитие". ОД "Земеделие" - Търговище. Прието е от първоинстанционния съд, че атестационният формуляр на служителя не е оформен надлежно, липсват мотиви за поставените оценки по всеки конкретен показател, както и че същите не се основават на надлежно установени факти. Посочено е, че направената оценка е незаконосъобразна, защото е извършена в нарушение на чл. 25 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (отм.), поради което е постановил процесното решение за отмяна на заповедта. Недоволен от решението, директорът на ОД "Земеделие" го обжалва. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Моли отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата срещу заповедта. Ответната страна - Донко Тодоров Донков счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АС - Търговище фактическа обстановка. Безспорно установено по делото е, че Донков е бил атестиран по реда на НУРАСДА за периода 01.12.2010 - 30.11.2011 г. По делото има приложен работен план, формуляр от междинната среща, проведена между оценявания и оценяващия ръководител, както и формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността. След заключителната среща на Донков е поставена оценка три по всеки отделен критерий, като общата оценка за периода на атестиране е 5 - "Неприемливо изпълнение". При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Служебното правоотношение с Донков е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. При съдебния контрол за законосъобразност съдът е установил дали при издаването на заповедта са били налице предвидените в цитираната разпоредба материалноправни предпоставки, а именно, държавният служител да е получил възможно най-ниската обща оценка при атестиране и заповедта да е издадена в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка, и във връзка с това, дали при атестирането е спазена установената в приложимата наредба процедура. Първоинстанционният съд правилно е приел, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са обусловили нейната незаконосъобразност. Настоящият състав споделя изцяло съображенията за липса на изложени мотиви от оценяващия ръководител относно поставените оценки по отделните пунктове във формуляра. Текстовата част и поставените оценки са противоположни на дадената крайна оценка 5, като оценяващият не е посочил, че служителят не притежава определени умения. Крайната оценка се различава и от описанието на изпълнение на длъжността в междинната среща от 13.07.2011 г. При попълване на формуляра са дадени общи и абстрактни формулировки по пунктовете, без конкретни аргументи относно степента на реализация на целите от работния план от страна на атестирания служител и в какво точно се състои неизпълнението или лошото изпълнение на задълженията му по длъжностна характеристика. Поради това правилен е изводът на съда за допуснати нарушения на изискванията на чл. 25 от НУРАСДА (отм.). Изложените мотиви не се основават на надлежно установени факти и дейности, който служителят не е изпълнил, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Поставената оценка на показателите на компетентност не отговаря на изискванията на чл. 19 от НУРАСДА (отм.). В цитираната норма подробно са описани критериите при оценяване на показателите за компетентност, които не са съобразени от оценяващия ръководител и съответно оценката по тези показатели не е извършена съобразно изискванията на закона. Действително съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол, но в правомощията на съда е да осъществява контрол относно спазването на критериите при оценяването, регламентирани в чл. 16 - 21 от НУРАСДА (отм.). В наредбата са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Констатираното нарушение се отразява върху дадената обща оценка, поради което следва, че атестирането е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на НУРАСДА (отм.). Основна цел на системата за атестиране чрез оценка на трудовото изпълнение е да се подобри дейността на съответната администрация чрез ефективно управление на изпълнението на всеки отделен служител по отношение на постигането на целите, изпълнението на задълженията и развиването на личната компетентност, както и да се определят нуждите от развитие на всеки служител и подобряване на професионалната му компетентност. Следователно изложеният коментар на оценяващия ръководител при поставяне на общата оценка противоречи на целите на атестирането, което е довело и до противоречие на оспорената заповед с целта на закона. Съдът е анализирал подробно критериите, използвани от оценяващия ръководител, вкл. мотивирането им при поставянето на оценки, които в повечето случаи са 3, означаващи "наличие на значими, свързани със съответната компетентност неточности или непълноти в знанията и уменията, необходими за успешното изпълнение на длъжността и/или недостатъчно добро използване на наличните знания и умения". Изводът за абстрактна и обща, неконкретно мотивирана оценка, при която не са посочени въз основа на кои обективно установими факти и обстоятелства са поставени оценките по отделните показатели, е правилен и обоснован, видно от кратките мотиви към оценките. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед на изложеното оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение