Решение № 898 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9737/2011 г.

Решение № 898 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9737/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Корадо груп" ООД моли да бъде отменено решение № 1041/14.06.2011 г. по адм. д. № 1231/2010 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 1300900519/26.01.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и писмена защита. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-Пловдив по съображения в писмено възражение и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 1300900519/26.01.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 3 836,82 лв. за м. 8.2004 г., допълнително е начислен ДДС 6 211,86 лв., не е признато намаление на ДДС 66 752,65 лв. за м. 11.2008 г. и м. 1.2009 г. по издадени кредитни известия, начислени са лихви 14 222,64 лв., определен е корпоративен данък за 2004 г. 3029,57 лв. и за 2005 г. 3079,23 лв. с лихви и са определени лихви върху авансови вноски за 2006 г. 57,52 лв. В мотивите си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. В съответствие с процесуалните правила съдът е преценил доказателствената стойност на представените в съдебното производство сторно касови бележки при установено неиздаване на сторно касови бележки от кочан през м. 5 и 7.2005 г. по изискванията на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 4/16.02.1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти и обосновано е приел, че представените с жалбата сторно касови бележки са съставени за нуждите на процеса, и нямат достоверна дата. По делото не е установено начисляване на данъка по чл. 55, ал. 5 ЗДДС (отм.) от доставчика "АИК 2004" ЕООД по издадени от него фактури през м. 8.2004 г. за доставка на дрехи като с РА законосъобразно не е признато право на данъчен кредит по тези фактури на ревизираното лице на основание чл. 55, ал. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Позоваването от касатора на практиката на СЕО и СЕС е неотносимо към доставки, фактурирани преди 1.01.2007 г. Обосновано съдът е приел, че не е доказано и осъществяване на доставките по фактурите от м. 8.2004 г. Правилен е изводът на съда за законосъобразно начислен в РА допълнителен ДДС с лихви за внасяне в периода м. 5, 7 - 9 и 11.2005 г. и м. 10.2007 г. поради неотчетени касови продажби в търговски обекти на ревизираното лице, регистрирани от касовите апарати на обектите в дневните отчети. Обосновано съдът е приел, че не е имало пречки за представяне на сторно касовите бележки по време на ревизията и след като се представят едва с жалбата са създадени за нуждите на процеса. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на РА в частта, с която не са признати данъчни кредитни известия от м. 11.2008 г. и м. 1.2009 г., в които не е посочено към коя фактура се отнасят в нарушение на чл. 115, ал. 4 ЗДДС. ДКИ са издадени без никакви доказателства за разваляне на договорите за доставките или за намаление на данъчните основи по фактурите, за които се отнасят, нито е предприето анулиране на фактурите по чл. 116 ЗДДС, ако доставките не са осъществени. Правилно съдът е приел, че представените с жалбата по административен ред справки за издадени фактури и ДКИ към тях, подписани от управителя на ревизираното лице и управителите на двамата получатели по фактурите не съставляват основание за издаване на ДКИ. Вещото лице не е установило връщане на платената цена по фактурите, който факт също подкрепя изводите на съда. В частта по ЗКПО (отм.) съдът е обсъдил подробно констатациите в РА, събраните доказателства и доводите на жалбоподателя и е достигнал до обоснован извод за правилно определени задължения на ревизираното лице в РА за 2004 г. и 2005 г. по ЗКПО (отм.). За 2004 г. в РА е увеличен финансовият резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 20 ЗКПО (отм.) с разходите за подобрения на активи, отчетени като текущи. На основание чл. 23, ал. 3, т. 11 ЗКПО (отм.) е намален финансовия резултат с данъчно признатите амортизации на подобрените активи и е определен дължимият корпоративен данък за годината. Законосъобразно съдът е отхвърлил възражението на касатора предвид § 1, т. 56, б. "г" ЗКПО (отм.) и НСС - 16 - ДМА т. 6.1, според която с разходите, свързани с ДМА, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода. За 2005 г. финансовият резултат е увеличен със стойността на изписани стоки - дрехи на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.), тъй като отписването не е документално обосновано - не са представени първични счетоводни документи, обосноваващи документално операцията. Увеличен е финансовият резултат с 1344,13 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) с положителната разлика между приходи и разходи, неотчетени по реда, определен в нормативните актове. Положителната разлика е определена като са взети предвид неотчетените продажби в търговските обекти на ревизираното лице, изчислена е надценката за 2005 г., по която са продавани стоките, с нея са определени разходите за придобиване на стоките и е определен размерът на положителната разлика по т. 11. Съдът подробно е обсъдил доказателствената стойност на представените с жалбата сторно касови бележки, обсъждани и в частта по ЗДДС (отм.) и обосновано е приел, че не представляват годно доказателство, което да установи незаконосъобразност на РА в тази част. Доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото не е основателен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,