Решение № 13852 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 266/2016 г.

Решение № 13852 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 266/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу решението от 20.11.2015 г. по адм. дело № 77/2015 г., с което е осъдена да заплати на С. Н. Н. обезщетение, общо в размер на 100 лева, за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора - Б. при конвоирането му на 17.10.2014 г. и на 03.11.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата 50 лева, считано от 17.10.2014 г, . и върху сумата 50 лева, считано от 03.11.2014 г. до окончателното им изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Срещу решението, "...в неуважената част на исковата претенция за разликата над 50 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева за присъденото обезщетение за претърпените вреди на 17.10.2014 г. и в неуважената част на исковата претенция за разликата над 50 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева за присъденото обезщетение за претърпени вреди на 3.11.2014 г." е подадена касационна жалба и от С. Н. Н. Направени са оплаквания за неправилност на решението в посочената част поради нарушение на материалния закон при определяне на размера на обезщетението и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат изцяло исковите претенции. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно в осъдителната част и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК. Касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е допустима и основателна. Производството пред административния съд е било образувано по исковата молба на С. Н. Н. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с които са предявени два иска по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева по всеки от исковете, за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изтезание, мъчения, жестоко и нечовешко отношение, унижение на човешкото достойнство, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора - Б. при конвоирането му на 17.10.2014 г. и на 03.11.2014 г. до Районен съд - В., когато е бил настанен в постоянно заключена килия, при засилен надзор и охрана в зона с повишена сигурност и при лоши битови условия от 06.15 часа до 13.30 часа. Ищецът е поискал и присъждане на законната лихва върху сумата от 5000 лева, считано от 17.10.2014 г. и върху сумата от 5000 лава, считано от 03.11.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Административният съд е установил, че С. Н. Н. изтърпява наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Б. в условията на строг режим. На 17.10.2014 г. и на 3.11.2014 г. лишеният от свобода бил конвоиран етапно за участие в съдебни заседания по наказателно общ характер дело № 1185/2014 г. по описа на на Районния съд-В.. На тези дати С. Н. прекарал в помещенията за престой преди конвоиране на З.-Б. от 6,20 часа до 13.30 часа, когато е бил предаден на служители на Областно звено "Охрана" - П.. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът приел, че престоят на С. Н. в продължение на около 7 часа в помещенията за конвоиране е в нарушение на Инструкцията за особеностите на поста при вътрешно конвоиране, утвърдена от началника на З.-Б., според която осъдените лица следва да бъдат извеждани за конвоиране след 8,30 часа, освен ако не се налага друго. Цялата подготовка по конвоирането, включваща проверка на багажа, личен обиск, медицински преглед на всички, предвидени за делегация, конвоиране до столовата за вземане на суха храна, отнемала не повече от 45 минути, поради което не се налагало ищецът да престои в помещението с такава продължителност. С действията си служителите на администрацията нарушили разпоредбата на чл. 53, т. 2 от Правилника на прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, според която лишените от свобода се настаняват в помещения, които се заключват през нощта. Стаята, в която престоял С. Н. се заключвала през деня и била с лоши битови и хигиенни условия. В нея липсвали отопление и нормални условия за почивка и хранене. Тя се намирала в обособена буферна зона, на отделен етаж, и била отделена с метална решетка от зоната за повишена сигурност, където изтърпяват наказания лица с доживотни присъди и се намират наказателните килии и килиите за изолация. Лишеният от свобода изпитал гняв и яд, че бил поставен в такива неблагоприятни условия необосновано дълго време и изразил отношението си вербално към присъстващите служители на администрацията и писмено до началника на затвора. Унизено било човешкото му достойнство, което следвало да се квалифицира като подлагане на изтезание, мъчение, жестоко и нечовешко отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, поради което ищецът следвало да бъде обезщетен за понесените неимуществени вреди. Като отчел продължителността на престоя, характера и интензивността на вредите, административният съд определил обезщетение в размер на 50 лева за всека от посочените в исковата молба дати, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2014 г., съответно от 3.11.2014 г., до окончателното изплащане на обезщетението. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречи на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, които са им причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Административният съд неправилно е приел, че по делото са установени незаконосъобразни действия на длъжностни лица. Съдът не е взел предвид, че действията, свързани с вътрешното конвоиране на лишени от свобода, не се уреждат от нормативен, а от вътрешнослужебен акт. Инструкцията за особеностите на поста при вътрешно конвоиране, както е видно и от наименованието й, има за цел създаването на вътрешен ред относно организацията на конвойната дейност и определянето на свързаните с тази дейност задължения на длъжностните лица, така че от този акт не биха могли да произтичат права за лишените от свобода, които трябва да бъдат съблюдавани от администрацията на затвора. Съдът неточно се е позовал и на чл. 53, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Разпоредбата не е приложима, тъй като регламентира условията, при които се изпълнява наказанието "лишаване от свобода" при строг режим, а спорните по делото обстоятелства са свързани с организацията на временното пребиваване на лишените от свобода в помещенията за престой преди конвоиране. Незаконосъобразна е преценката на първоинстанционния съд, че престоят на С. Н. в помещенията в течение на няколко часа унизило човешкото му достойнство и представлявало изтезание, мъчение, жестоко и нечовешко отношение. По делото липсват каквито и да е доказателства, че спрямо ищеца е действано преднамерено и че вследствие на пребиваването си в тези помещения той понесъл неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Разпитаният по делото свидетел разказал, че практиката на конвоиране е една и съща по отношение на всички лица. В нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК съдът е изградил убеждението си без оглед на конкретните обстоятелства и събраните по делото доказателства. Извеждането на лишения от свобода от общото помещение и настаняването му в помещение, в което да изчака да бъде предаден на служителите на съдебната охрана, не би могло да се характеризира като нечовешко и унизително отнасяне. Дори условията в помещението, в което лишеният от свобода е трайно настанен за изтърпяване на наказанието си, да са по-добри от тези в помещението за престой преди конвоиране, става дума за кратък период от време. При тази продължителност на престоя не биха могли да настъпят неблагоприятни последици за ищеца в такава степен, че да надхвърлят обичайните, които характеризират средата, в която се изтърпява наказанието "лишаване от свобода", и да окажат значимо въздействие върху неговата психика. Поради това решението на административния съд следва да се отмени като неправилно. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените от С. Н. искове в частта за присъждане на обезщетение,, общо в размер на 100 лева, за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора - Б. при конвоирането му на 17.10.2014 г. и на 03.11.2014 г., ведно със законната лихва: върху сумата от 50 лева, считано от 17.10.2014 г, . и върху сумата от 50 лева, считано от 03.11.2014 г. до окончателното им изплащане. Касационната инстанция не би могла да се произнесе по същество и за отхвърлянето на исковете за разликата над уважения до пълния предявен размер от 5000 лева за всеки от исковете. Като е уважил частично предявените искове, административният съд е пропуснал да се произнесе в мотивите и диспозитива на решението за отхвърлянето на разликата над уважения до пълния предявен размер на исковете. Непълнотата в произнасянето на съда е порок на съдебното решение, който обаче не би могъл да бъде отстранен по реда на касационното обжалване. По тази причина подадената от С. Н. касационна жалба по отношение на отхвърлената част от предявените от него искове, каквато част липсва в съдебния акт, е недопустима следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на делото С. Н. следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 200 лева съобразно фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд