Решение № 5969 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1554/2014 г.

Решение № 5969 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1554/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Богдан Методиев Милчев - от гр. София срещу Заповед № К-3929/18.12.2013 г. на Министъра на вътрешните работи, с която като началник на отдел "Пътна полиция" (ПП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) е назначен на длъжност началник на отдел по резерва от неразпределените по структурите щатни бройки на държавни служители. Твърди, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и неговата цел, които счита за особено съществени и като такива водещи до нищожност на акта. Излага подробни съображения за допуснатите нарушения на материалния закон и изискванията за форма на административния акт. Моли съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на обжалваната от него заповед, а алтернативно моли същата да бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото, че жалбоподателят е заемал длъжност началник на отдел ПП при СДВР от 6.07.2012 г. и притежава категория "Б". На 13.12.2013 г. до Министъра на вътрешните работи е постъпило предложение рег. № Я 63580/13.12.2013 г. от ВНД Директор на СДВР Милев да бъде назначен на длъжност началник на отдел по резерва на МВР от неразпределените по структурите щатни бройки за държавни служители, с месторабота и парично доволствие в дирекция "Планиране и управление на бюджета" - МВР. Като причина за това в предложението е посочено, че през последната година е нарушена координацията, взаимодействието и екипния принцип на работа, както и на изпълнението на функционалните задължения, извършвани от служителите в отдел ПП при СДВР по отношение ефективността на контрола по безопасността на движението в столицата, обслужването на гражданите по регистрация на моторните превозни средства и на издаване на свидетелствата за управление на МПС. Поради това и с оглед необходимостта от създаване на условия за повишаване степента на качеството на изпълнение на служебните задължения от служителите и на основание чл. 185, ал. 1 и чл. 191, ал. 1, т. 7 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 155, ал. 1 от ППЗМВР е предложено назначаването на Милчев на новата длъжност. С оспорената заповед на основание чл. 185, т. 1 ЗМВР и предложението, Милчев е назначен на длъжност началник на отдел по резерва на МВР от неразпределените по структурите щатни бройки за държавни служители, с месторабота и парично доволствие в дирекция "Планиране и управление на бюджета" - МВР, като му е определена заплата за категория Б и останалите възнаграждения. Заповедта е връчена на Милчев на 19.12.2013 г., когато същият е подписал акт за встъпване на тази длъжност. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспореният акт е издаден от Министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 185, т. 1 ЗМВР, който е оправомощен да назначава държавните служители от категория Б, каквато има присъдена жалбоподателят. Същият е постановен в предвидената от закона форма - писмена, като съдържа фактическите и правни основания за издаването й. Доколкото мотивите за постановяването на административния акт могат да бъдат изложени в отделен акт, настоящият състав намира, че в случая изискванията за форма са спазени като основанията за постановяване на заповедта са изложени в изготвеното от ВНД директора на СДВР предложение. С изготвянето на последното са спазени и предвидените в чл. 174, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 ППЗМВР административнопроизводствени правила за издаването й. Настоящият състав намира, че заповедта е постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел. От съдържанието на самата заповед без съмнение се установява, че в случая се касае до преназначаване на друга длъжност без конкурс, но конкретното основание за това е посочено в предложението - чл. 191, ал. 1, т. 7 ЗМВР. Съгласно тази разпоредба държавният служител може да бъде назначен на друга длъжност в рамките на притежаваната категория при длъжности с особена отговорност. От анализа на цитираната разпоредбата се установява, че във всички предвидени в десетте точки хипотези се касае до обстоятелства, свързани със заеманата от държавния служител дължност до момента на издаване на заповедта за назначаването без конкурс на друга длъжност. В конкретния случай длъжността, която е заемал Милчев до издаване на обжалваната от него заповед може да бъде приета като такава по смисъла на чл. 191, ал. 1, т. 7 ЗМВР. Липсва легално определение за "длъжности с особена отговорност", но доколкото заеманата от него длъжност е тази на началник на отдел ПП при СДВР - т.е. свързана е с осъществяване на ръководството на отдела, който се занимава с ефективността на контрола по безопастността на движението, както и с издаване на свидетелства за управление на МПС и регистрацията на последните в столицата на страната може да се изведе извод, че тази длъжност е от посочената категория. Същевременно в ЗМВР и ППЗМВР не са предвидени други специални условия за назначаване на държавните служители без конкурс в тези случаи, при което настоящият състав намира, че при постановяване на заповедта са били налице предпоставките на чл. 191, ал. 1, т. 7 ЗМВР, посочен като основание за назначаването в изготвеното предложение до министъра на вътрешните работи, при което са изпълнени и законовите изисквания за издаването на обжалваната заповед. Допълнителен аргумент за това са и изложените в предложението мотиви за нуждата от подобряване на качеството на изпълнение на служебните задължения от служителите в отдела. Ето защо настоящият състав намира, че обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел. Предвид така установеното съдът намира, че жалбата на Милчев следва да бъде отхвърлена като неоснователна - при извършената изцяло проверка за законосъобразност на акта не се установи наличие на което и да от отменителните основания по чл. 146 АПК. При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на МВР деловодни разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение