Решение № 11814 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3376/2009 г.

Решение № 11814 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3376/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Елиза Георгиева Димитрова от гр. София срещу решение № 1145/29.12.2008 г. по адм. дело № 1653/2008 г. на Административен съд София-град. В жалбата са развити съображения за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба областния управител на Област - София, чрез процесуален представител юрисконсулт Т. Ангелов прави искане за оставяне на същата без уважение и в представена писмена защита претендира разноски. Заинтересованата страна - Директор на "МТОСО" към МВР чрез процесуален представител - юрисконсултът юрк. Йовчева счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение, Административен съд София -град е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД-15-010/11.02.2008 г. на областния управител на Област с административен център гр. София, с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е разпоредено по отношение на касатора да бъде иззето държан от него без правно основание имот, частна държавна собственост, представляващ апартамент находящ се в гр. София, район Подуяне, кв. Хаджи Димитър, бл. 95, вх. А, ет. 7. Развити са доводи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона пълномощия и при съобразяване с целта на закона - чл. 80, ал. 1 ЗДС. Така постановеното решение е правилно. От доказателствата по делото е видно наличието на кумулативните изисквания на правната норма, при които областният управител може да реализира правомощията си по чл. 80 от ЗДС за изземване на държавен имот - частна държавна собственост, ползван от жалбоподателя без правно основание. Областният управител е издал обжалваната заповед на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС. В това производство този административен орган действа при условията на обвързана компетентност - когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за последния възниква задължение да издаде заповед за изземване. След като са били налице: акт за частна държавна собственост № 06114/27.09.2006 г., отправено предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение, поради многократно забавян плащанията за наем и консумативи и поради това че тя като наемател на ведомствено жилище от фонда на МВР не е служител в съответното ведомство, а от друга страна и срока на договора за наем е изтекъл, то явно е била налице хипотезата на чл. 80, ал. 1 ЗДС за издаване на обжалваната заповед. Като се изхожда и от обстоятелството, че касаторът нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство е представил доказателства за правното основание, на което държи имота или такива, които да оборят акта за държавна собственост, то явно издадената заповед за изземване е законосъобразна. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което поизложените съображения следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в настоящата му фаза, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид искането на процесуалния представител на ответника по касацията - областния управител за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, Елиза Георгиева Димитрова от гр. София следва да бъде осъдена да заплати на административния орган сумата от 150 (сто и петдесет) лева. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,