Решение № 10061 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3840/2020 г.

Решение № 10061 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3840/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" –Велико Търново при ЦУ на НАП и от "Винпром Бяла 2002" ЕООД, чрез адв. Иванов, срещу решение № 464 от 3.12.2019 г., допълнено с решение № 50 от 4.02.2020 г., постановени по адм. дело № 469/2019 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С обжалвания съдебен акт, по жалба на "Винпром Бяла 2002" ЕООД, Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № П-04000419062205-004-001/24.04.2019 г. на ТД на НАП - В. Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение № 88/12.07.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново част е отменен в частта, в която е извършено прихващане между суми за възстановяване и задължение за лихви в размер на 26 148, ЗЗ лв. върху "имуществена санкция" в размер на 20 000 лв. по Наказателно постановление № 18/1801903/20.09.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Русе и приет за законосъобразен в останалата обжалвана от дружеството част, с която е отказано ефективно възстановяване на сума в размер на 66 123, 67 лв. и е извършено прихващане между сума за възстановяване в размер на 293 541, 83 лв. и други публични задължения на "Винпром Бяла 2002" ЕООД /общо претендирани суми в размер на 359 665, 50 лв. /. Дирекция "ОДОП" – В. Търново при ЦУ на НАП обжалва допълнително постановеното решение № 50 от 4.02.2020 г. по адм. дело № 469/2019 г. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Излага съображения, че прихванатата сума, която представлява задължение за лихви върху имуществена санкция, подлежи на разглеждане по линия на касационния контрол, а не по реда на допълване на съдебното решение. Иска се отмяната на решението в обжалваната част. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и размерът на внесената по делото държавна такса. Ответникът по касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" –Велико Търново - "Винпром Бяла 2002" ЕООД, в дадения ход по същество на делото, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. "Винпром Бяла 2002" ЕООД обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу горепосочения АПВ. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил направеното възражение за изтекла давност. Твърди, че по делото не се съдържат данни, че публичните задължения са надлежно приобщени с постановление или разпореждане на публичен изпълнител към изпълнителното дело. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Велико Търново в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което да отмени изцяло оспорения АПВ. Претендира разноски за две инстанции съобразно представен списък. Ответникът по касационната жалба на "Винпром Бяла 2002" ЕООД – директор на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрк. Ушилова в писмен отговор оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество – неоснователни. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Предмет на проверка пред Административен съд – Велико Търново е бил Акт за прихващане и възстановяване № П-04000419062205-004-001/24.04.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново след извършена проверка във връзка с подадено от "Винпром Бяла 2002" ЕООД искане за прехващане или възстановяване. В искането е посочена като претендирана за възстановяване сума от 1 242 605, 17 лв., представляваща сума от 774 794, 95 лв., извършени преводи за погасяване на задълженията на "Винпром Бяла 2002" ЕООД по РА № 18900886/27.12.2011 г. и ревизионен акт за поправка на РА № 1214292/24.04.2012 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, както и сума от 467 910, 22 лв., представляваща законната лихва върху претендираните суми, изчислена до 31.03.2019 г. С обжалвания АПВ на "Винпром Бяла 2002" ЕООД е определена за възстановяване сума в размер на 1 135 979, 75 лв., от която сумата от 705 842, 80 лв. представлява недължимо платени или прихванати суми за погасяване на задълженията по РА № 18900886/27.12.2011 г. и РА № 1214292/24.04.2012 г. на ТД на НАП - Варна и сума от 430 136, 95 лв., представляваща законни лихви върху подлежащата на възстановяване сума. С част от посочената сума от 705 842, 80 лв. /такава в размер на 313 541, 83 лв./ са били извършени прихващания с други изискуеми задължения на дружеството. Актът е обжалван по административен ред в частта, в която не е определена за възстановяване сума от 66 123, 67 лв., като част от подлежащите на ефективно възстановяване според "Винпром Бяла 2002" ЕООД средства, платени за погасяване на задълженията по посочените два РА, както и в частта, досежно извършеното прихващане между публични задължения на дружеството и сума в размер на 313 541, 83 лв. В решението на директор на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново, с което е потвърден обжалваният АПВ е посочено, че претендираната сума от 66 123, 67 лв., не подлежи на ефективно възстановяване, тъй като част от нея /в размер на 49 088, 16 лв. / е отнесена за погасяване на задължения по РА № 18900886/27.12.2011 г. и РА за поправка на РА № 1214292/24.04.2012 г. на ТД на НАП - Варна, които не са били отменени след обжалване на актовете, а друга част /в размер на 17 035, 51 лв. / е отнесена за погасяване на други изискуеми публични задължения. Посочено е, че прихващането със сумата от 313 541, 83 лв. е направено съгласно правилата на чл. 128 ДОПК. С решение № 464 от 3.12.2019 г. административният съд е приел за необосновано от фактическа страна възражението на "Винпром Бяла 2002" ЕООД за наличие на суми, подлежащи на възстановяване в размер на 66 123, 67 лв. Отбелязал е, че извън посоченото по отношение на погасените задължения по частично отменените ревизионни актове, с част от посочената сума е извършено прихващане за погасяване на други изискуеми задължения - напр. корпоративен данък за данъчен период 2008 г., задължения по ЗДДФЛ. Изложил е мотиви, че наличието на тези задължения и най-вече техният размер се оспорва, но няма опора в събраните по делото доказателства твърдението, че тези задължения са били погасени чрез плащане или прихващане. Допълнително съдът се е мотивирал, че техният изпълнителен титул не е акт на орган на приходите, а подадени декларации от "Винпром Бяла 2002" ЕООД, както и на заключението на допусната ССчЕ. Съставът на административен съд – Велико Търново е приел за основателно направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на сумата от 20 000 лв., представляваща наложена "имуществена санкция" по Наказателно постановление № 18/1801903/20.09.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Русе. В тази част делото като преписка е върнато на ТД на НАП - В. Търново за издаване на нов акт, при спазване на дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. С решение № 50 от 4.02.2020 г. е допълнено горепосоченото решение № 464 от 3.12.2019 г., постановено по адм. дело № 469/2019 г. Съдът е счел, че в мотивите на решение № 464 от 3.12.2019 г. е прието, че в обжалвания акт незаконосъобразно е извършено прихващане по отношение на сумата от 20 000 лв., представляваща "имуществена санкция" по наказателно постановление № 18/1801903/20.09.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Русе. Посочил е, че видно от събраните по делото доказателства по отношение на задължението за имуществената санкция са били начислени лихви в размер на 26 148, ЗЗ лв., посочени в диспозитива на обжалвания АПВ, което обстоятелство не е отчетено от съда, т. е. отменил е акта само по отношение на главницата, но не и по отношение на лихвите, начислени върху тази главница. Така, с постановеното допълнително решение, административният съд е допълнил решението в частта за отмяна на обжалвания АПВ и връщането на преписката на ТД на НАП за издаване на нов акт и в частта по отношение на извършеното прихващане с начислените лихви върху сумата от 20 000 лв., представляваща "имуществена санкция" по наказателно постановление № 18/1801903/20.09.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Русе, или сума в размер на 26 148, ЗЗ лв. Видно от съдържанието на касационната жалба на директор на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново, решението на Административен съд – Велико Търново се оспорва именно в частта, с която е постановено допълване на отменителния диспозитив. Настоящият касационен състав намира за неоснователно твърдението на този касационен жалбоподател, че първоинстанционният съд, с постановяване на допълнителното си решение № 50 от 4.02.2020 г. по адм. дело № 469/2019 г., недопустимо е изменил изложените вече мотиви и дипозитив в постановеното от него решение № 464 от 3.12.2019 г. по адм. дело № 469/2019 г. Съдът обосновано е приел, като се е позовал на разпоредбата на чл. 176, ал. 1 АПК, че лихвите като акцесорно задължение се дължат само тогава, когато е дължима и главницата и след като в процесния случай по отношение на основното задължение е установена недължимост, то такава не е налице и по отношение на лихвите. Твърденията на касатора за неправилност на решението, предвид факта, че първото решение подлежи на касационен контрол са неотносими към предмета на спора, доколкото същите нямат връзка с допълнителното решение, а с решение № 464 от 3.12.2019 г. по адм. дело № 469/2019 г., което подлежи на самостоятелно обжалване. По отношение на касационния жалбоподател "Винпром Бяла 2002" ЕООД: Решението на Административен съд – Велико Търново е правилно и в тази част. Касационните доводи на "Винпром Бяла 2002" ЕООД са неоснователни. С процесния АПВ е отказано възстановяване на сума в размер на 66 123, 67 лв., представляваща недължимо платени задължения по отменен ревизионен акт и относно извършеното прихващане в размер на 293 541, 83 лв. Настоящият касационен състав намира, че отказът за възстановяване на процесната сума се явява законосъобразен, както правилно е приел решаващият състав на първоинстанционния съд. По делото безспорно е установено, че претендираната сума от 66 123, 67 лв. не подлежи на възстановяване, тъй като с част от нея е извършено погасяване на задължения по РА № 18900886/27.12.2011 г. и РА за поправка на РА № 1214292/24.04.2012 г. на ТД на НАП – Варна, които не са били отменени след обжалване на актовете, а друга част /в размер на 17 035, 51 лв. / е отнесена за погасяване на други изискуеми публични задължения, което е констатирано и от приетата и неоспорена ССчЕ. Видно от заключението на вещото лице, общата рекапитулация на задълженията на "Винпром Бяла 2002" ЕООД по образуваното ИД № 4120001486/2012 г. по описа на ТД на НАП - В. Търново /главници и лихви/ е в размер на 313 541, 82 лв. и текущи задължения към датата на издаване на обжалвания АПВ от 0, 01 лв. или общо задължения в размер на 313 541, 83 лв. Така посочената сума съвпада с размера на прихванатите задължения с обжалвания акт. Следователно, правилно съдът е счел, че няма налични други суми, в рамките на претендираните от "Винпром Бяла 2002" ЕООД, които да подлежат на ефективно възстановяване и да са отнесени за погасяване на платени или прихванати вече задължения. Касационният довод за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията в оспорваната част също е неоснователен. За да е налице несъбираема сума, е необходимо претенцията на ревизираното лице да е отхвърлена по надлежния съдебен ред или да е изтекла давността за плащането и, като тези хипотези в случая не са налице. Пред настоящата касационна инстанция не се представят нови доказателства от касатора, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и съответно да обосновават отмяна на съдебно решение в оспорената част. По тези съображения, настоящият състав намира, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК за отмяна на обжалваното решение и то следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото директора на Дирекция "ОДОП" –Велико Търново при ЦУ на НАП има право да му бъдат присъдени направени по делото разноски в размер на 1338, 44 лв., а "Винпром Бяла 2002" ЕООД – 632, 06 лв., поради което такива се присъждат по компенсация в полза на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново в размер на 706, 38 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,