Решение № 13865 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7862/2009 г.

Решение № 13865 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7862/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Рангел Димитров Мущуков, от с. Скутаре, област-Пловдив, против Решение № 209/25.02.2009 г. постановено по адм. дело № 781/2009 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-18-36/06.03.08г. на Изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Скутаре, Община Марица, област-Пловдив, в частта й, касаеща площта и границите на ПИ № 502.505, като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата да бъде уважена Ответниците - физически лица не се явяват и не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът - кмета на община-Марица, не взима становище по касационната жалба. Ответникът - Изпълнителния директор на АГКК-гр. София, също не изразява такова становище. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на касатора против Заповед № РД-18-36/06.03.08 г. на изпълнителния директор на АГКК-София, за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Скутаре, Община Марица, в частта й относно площта и границите на ПИ № 502.505, като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че границите на ПИ 502.505 в обжалваната кадастрална карта са заснети въз основа на имотните му и регулационни граници по действащия кадастрален и регулационен план на с. Скутаре, от 1985 г., като между тях е налице съвпадение. За да обоснове този си извод, съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР, респ. на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, които позволяват установяването на границите на поземлените имоти да става на база данни, съдържащи се в кадастралните и регулационни планове и карти, одобрени по реда отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ. Поради това и независимо че е установил наличието на грешка между тази граница и материализираната на място имотна граница със съседния имот № 502.998, съдът е дал предимство на данните по влезлия в сила ЗРП от 1985 г. Не е кредитирал заключението на вещото лице Йорданова, което установява наличието на разлики в площта и границите на заснетия в кадастралната карта имот 502.505, с площта и границите му на място, материализирани с трайна ограда. Така постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. От данните по делото и от заключенията на двете вещи лица, които не са били оспорени от страните, е установено, че при одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Скутаре, Община Марица, в частта им за границата между ПИ № 502.505 и съседния му ПИ № 502.998, не са спазени изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Установено е, че на място тази граница е материализирана с ограда, която не съответства на имотната и регулационна граница на УПИ ХХIV-505 в кв. 51 по плана на с. Скутаре от 1985 г., както и на имотната граница по обжалвания кадастрален план. Поради това са налице и разминавания в площта на заснетия ПИ № 502.505, с площта му по представения нот. акт за собственост № 107/1974 г. и с площта му, измерена от вещото лице Йорданова на място. Освен това е изяснено, че ЗРП от 1985 г. не е прилаган до влизане в сила на ЗУТ, а и след това, в срока по § 6 от ПР на ЗУТ. При тези данни изводите на съда за съответствие на заповедта с материалния закон са незаконосъобразни. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от цитираната по-горе Наредба № 3/2005 г. указва, че границите на поземлените имоти се установяват приоритетно: т. 1 - от означеното по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки; т. 2 - от съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени по реда на т. 1; т. 3 - от кадастралните планове, одобрени по отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ и по реда на § 40 ПЗР на ЗКИР и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; т. 4 - от регулационните планове по ЗТСУ за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани; и т. 5 - от карти, планове и др. документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и др. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР включва проверка доколко цитираната разпоредба и тази на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР са спазени. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, а ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, както е в случая и доколкото същите съответстват на действителните права на собствениците, съгласно титула им за собственост, а ако и такива граници липсват - да се ползва действащия кадастрален или регулационен план, създаден по реда на ЗТСУ (отм.). В случая този ред за определяне на границите на ПИ № 502.505, собственост на касатора, не е бил спазен. АГКК незаконосъобразно е определила тези граници по влезлия в сила кадастрален и регулационен план на с. Скутаре от 1985 г., при наличието на категорични данни за неприложена дворищна регулация, вместо по материализираните на място граници на имота, вкл. и със съседния ПИ № 502.998. Налице е съществено нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР и на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 2/2005 г., допуснато от административния орган при одобряване на кадастралната карта и регистър относно процесния имот, което неправилно не е констатирано от съда. Това прави обжалваното решение незаконосъобразно, поради което доводите в касационната жалба за отмяната му се явяват основателни. Като резултат от отмяната му и с оглед на изложеното по-горе, се дължи постановяване на друго решение, с което бъде отменена заповедта на ИД на АГКК-София, в обжалваната й част, като незаконосъобразна и преписката бъде върната обратно на административния орган за преработване в тази част, в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени по-горе. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение