Решение № 7271 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9543/2010 г.

ВАСV отделение26.05.2011 г.докладчик т Соня Янкулова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 1930 от 14.06.2010 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 465/2010 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7271 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9543/2010 г., V о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" срещу решение № 1930 от 14.06.2010 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 465/2010 г. С обжалваното решение съдът отменил негова заповед № 802 от 15.12.2009 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на Димитър Димитров Чолаков за длъжността директор на регионална дирекция "Автомобилна администрация" - София. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът, в нарушение на закона приел, че не е налице съкращаване на длъжността. Не отчел, че с акт на Министерския съвет са създадени нови структурни единици в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", а съществуващите са премахнати. Неправилен счита извода на съда, че функциите на длъжността началник на областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" възпроизвеждат основните функции на длъжността директор на регионална дирекция "Автомобилна администрация". Съдът не отчел, че извършените промени са структурни и функционални, че новосъздадените отдели в дирекция "Контролна дейност - ДАИ" не са правоприемници на регионалните дирекции, както и че функциите на директор на регионалната дирекция "Автомобилна администрация" и на началник отдел в дирекция "Контролна дейност - ДАИ" са най-малкото различни като длъжностно ниво. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Димитър Димитров Чолаков, счита жалбата за неоснователна. Твърди, че доводите на касатора не намират основание в доказателствата по делото и в закона. Сочи, че промяната в наименованието и мястото на съответната структура в административната йерархия не води до създаването на структура, различна по естеството на осъществяваните функции и нормативно регламентираните правомощия. Счита, че от доказателствата по делото е безспорно пълното съвпадение на основните области на дейност, основните задължения, служебни функции и отговорности за длъжността директор на регионална дирекция "Автомобилна администрация" - гр. София, и началник областен отдел в дирекция "Контролна дейност - ДАИ". Твърди, че разполагането на длъжността в йерархичната структура на администрацията и спрямо останалите йерархични нива в системата на администрацията, не е разграничителен критерии по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. Елица Велкова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил фактите по делото и направил правилен и обоснован извод, че е осъществено фиктивно съкращаване на длъжността. Налице е пълно съвпадение между двете длъжности, а твърдяната липса на правоприемство е неоснователна, доколкото самото прокламиране на разглежданата реорганизацията е била отхвърлено след детайлно сравнение. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че със заповед № 1286 от 10.07.2006 г. Димитър Чолаков бил назначен на длъжността директор на регионална дирекция "Автомобилна администрация" - гр. София. Приел, че на 13.09.2009 г. му била връчена длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност. Приел, че със заповед № 802 от 15.12.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), служебното правоотношение на Чолаков било прекратено. Основание за прекратяването е Постановление № 294 от 8.12.2009 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, с което е прието изменение на Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и новото длъжностно щатно разписание в сила от 19.12.2009 г. Въз основа на така установеното съдът приел от правна страна, след анализ на функциите на длъжността, заемана от Чолаков, и новосъздадената длъжност - началник на областен отдел "Контролна дейност - ДАИ", че е налице пълна идентичност на системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностните характеристики. Приел, че установените разлики във функциите са несъществени, имат организационен характер и представляват част от установените функции на новата длъжност. Съдът приел, че променената йерархична подчиненост на длъжността е ирелевантна за приложимостта на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Въз основа на това и в съответствие с непроменения брой на длъжностите - 27, направил извод, че не е налице реално съкращаване на длъжността на Чолаков, поради което приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я отменил. Тези изводи на съда са правилни. По делото няма спор за факти. Съдът правилно установил фактическата обстановка, касаторът не я оспорва и настоящата инстанция я възприема изцяло. Спорът е досежно правната квалификация на установените факти и техните правни последици. За да бъде реализирано законосъобразно визираното в чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. правомощие на органа по назначаването е необходимо да е установено по безспорен начин, че е налице съкращаване на съответната длъжност. Длъжността, като щатно обособена функция на администрацията, носител на определени права и задължения, е реално съкратена както, когато е намален щатният й брой в структурата на съответната администрация, така и когато са променени значително обема и съдържанието на правата и задълженията й. За законосъобразността на съкращението не е необходимо тези две предпоставки да съществуват кумулативно. От доказателствата по делото е безспорно, че в организационната структура, в която е бил ответникът по касационната жалба - изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", са извършени, по надлежния ред, устройствени промени. В резултат на тези промени длъжността на Чолаков, като щатно обособена единица, е съкратена. С оглед на това правилно съдът извършил съпоставка на длъжността, която Чолаков заемал, и тази, създадена с устройствената промяна. Сравнението извършил на базата на посочения в чл. 2, ал. 1 на Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията комплекс от елементи, индивидуализиращи съответната длъжност. Прецизният анализ на всяко едно от правомощията на двете длъжности, извършен от съда, установява съвпадение в обема права и задължения, характеризираща всяка от длъжностите в своята същност. Неоснователно - неподкрепено с конкретни доказателства, е твърдението на касатора, че не е налице припокриване на функциите на двете длъжности. Единственият му довод в подкрепа на това твърдение, е свързан със задълженията, които директорът на регионалната дирекция има като ръководител на самостоятелна структурна единица, и на задълженията, които началникът на отдела има като ръководител на структура, част от дирекция. Тази разлика, както правилно посочва в мотивите си съдът, не е съществена и не води до промяна на характера на длъжността, тъй като дали в самостоятелна структура или в рамките на дирекция ръководителят на единицата има едни и същи материалноправни компетентности, които формират същността на длъжността. Именно липсата на реална разлика във функциите на двете длъжности води до липса и на доводи в тази насока в касационната жалба. Аргументите на касатора почиват изцяло на твърдението, че новата длъжност е в създадена нова организационна структура на агенцията - дирекция "Контролна дейност - ДАИ", като твърди, че не е налице преобразуване на съществуващите регионални дирекции и статута на същите е променен. Следва ясно да се разграничат структурните промени, които компетентният орган прави и които са изцяло въпрос на целесъобразност, предоставена му с цел най-ефективно и ефикасно осъществяването на съответната държавна функция, и съдържанието на отделната длъжност, като основна форма на обособяване на тази държавна функция, конкретизирана в съответния обем компетентности. Структурните промени сами по себе си могат и да не доведат до промяна на съдържанието на съответната длъжност. Къде в структурата органът ще позицира съответния комплекс от права и задължения, който характеризира длъжността, е въпрос на целесъобразност, но това не води автоматично до промяна съдържанието на тези обособени функции и дейности. Необходимо е, за да е релевантно за съкращаването по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., да е променен обемът от задължения, които органът възлага на съответната длъжност. С оглед на това доводите на касатора досежно въздействието на структурната промяна на характера на длъжността са неоснователни. В този контекст, неоснователен е и доводът досежно промененото длъжностно ниво на новата длъжност с оглед системата на Единния длъжностен класификатор. Мястото на съответната длъжност в класификатора показва ролята и значението, което съответния административен орган определя на съвкупността от права и задължения, обективирани в конкретната длъжност, но то само по себе си не влияе автоматично на обема на тези права и задължения. То безспорно показва вида на функциите по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Закона за администрацията (в случая и двете длъжности са ръководни), но не води до автоматичен извод за съществена разлика в длъжностите. Не случайно мястото на длъжността в системата на Единния класификатор не е елемент от характеризиращите длъжността белези, визирани в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за приложение на Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Тъй като фактически длъжността на ответника по касационната жалба реално не съществува в новото длъжностно разписание то правило съдът приел като косвено доказателство за идентичност на длъжностите директор на регионална дирекция и началник на областен отдел факта, че щатният брой на новата длъжност е еднакъв с този на предишната - 27. Еднаквите по вид компетентности се осъществяват в рамките на един и същ териториален обхват. С оглед на изложеното, правилен е изводът на съда, че не е налице реално съкращаване на длъжността на ответника по касационната жалба, т. е заповедта е издадена, без да са налице законовите предпоставки за постановяването й. Релевираните от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2