Решение № 17344 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1857/2013 г.

Решение № 17344 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1857/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане (АСП), чрез процесуалния му представител - юрк. Лазарова, против решение № 6744 от 10.12.2012 г., постановено по адм. дело № 5531/2012 г. на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба са развити оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С оглед на това се иска отмяната на първоинстанционното решение. Ответната страна - Сдружение с нестопанска цел "Център за неправителствените организации в Разград", чрез процесуалния си представител адв. Кашъмов оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество НЕОСНОВАТЕЛНА. Жалбата е подадена, срещу подлежащо на касационен контрол валидно и допустимо решение. С обжалваното решение състав на Административен съд - София-град (АССГ) е отменил по жалба на сдружение с нестопанска цел "Център на неправителствени организации в Разград", представлявано от Георги Тодоров, решение № 63-187/22.05.2012 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане за частичен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по т. 1, т. 2 и т. 3 от заявление № 63-187/07.05.2012 г. Изпратил е преписката на изпълнителния директор на АСП за ново произнасяне по заявлението при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на първоинстанционното решение. За да постанови решението си, административният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Производството пред административния орган е започнало по заявление на Сдружение с нестопанска цел "Център на неправителствените организации в Разград", с искане за предоставяне на достъп до обществена информация, отнасяща се до главния счетоводител на Регионална дирекция за социално подпомагане Разград - Айтен Ахмедова. С декларация, последната е заявила, че не желае да бъдат предоставяни личните й данни на трети лица. С решение от 22.05.2012 г. изпълнителния директор на АСП е предоставил частичен достъп до обществена информация. С писмо от същата дата, изпълнителният директор на АСП е уведомил сдружението, чрез законния му представител Георги Милков, че г-жа Ахмедова е главен счетоводител в Регионална дирекция за социално подпомагане, гр. Разград от 2005 г., предоставил е утвърдена за длъжността длъжностна характеристика. Уведомил е сдружението, че декларациите по ЗПУКИ на г-жа Ахмедова са публикувани на електронната страница на АСП в регистъра на декларациите по чл. 12, т. 1 и т. 2 под номер 2747, заявителят е уведомен и за това, г-жа Ахмедова отговаря на минималните изисквания за заемане на длъжността главен счетоводител, съгласно ЕКДА, преминала е курс по международни счетоводни стандарти и има богат професионален опит, свързан с функциите на длъжността. Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд, обсъдени са всички събрани по делото доказателства, като фактическите изводи на съда са основани на събраните по делото доказателства, респ. същите се явяват обосновани. Оплакването за необоснованост на първоинстанционния акт се явява неоснователно. От една страна не се сочи, кои доказателства съдът е оценил превратно или е игнорирал и кои от фактическите му изводи не са подкрепени с доказателства. От касационната жалба е видно, че касаторът поддържа наличието на фактическа обстановка, каквато и съдът е установил. С оглед на това следва да се приеме, че оплакването за необоснованост се поддържа само формално, а всъщност се оспорват правните изводи на съда. Поради това настоящият съдебен състав отхвърли като неоснователно, оплакването за необоснованост на първоинстанционното решение. При така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция прави следните правни изводи: Законосъобразно първоинстанционният съд е приел от правна страна, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен административен орган. Настоящата инстанция споделя съображенията на административния съд, че отказът не е надлежно мотивиран. От съдържанието на писмото, изпратено до сдружението се установява, че в същото не се съдържат мотиви. Установява се, че искането по т. 4 от заявлението е било удовлетворено с административния акт, поради което същото не е било предмет на съдебен контрол. От доказателствата по делото се установява, че и искането по т. 1 от заявлението не е било удовлетворено - заявителят е поискал длъжностната характеристика длъжностната характеристика конкретно на Айтен Ахмедова. Правилни са изводите в оспореното решение, че постановеният от административния орган отказ, по т. 2 и т. 3 от заявлението е в противоречие с материалния закон. Заявителят е поискал да му бъде предоставен достъп до декларациите на главния счетоводител по чл. 12 от ЗПУКИ (т. 2 от заявлението). Административният орган е отговорил, че същите са качени на сайта на агенцията. Такива обаче липсват. Качен е само списък с лицата, които са подали декларации, но самите декларации липсват. Поради това, същите следва да бъдат предоставени на заявителя. Административният акт е незаконосъобразен и в частта му, в която не е предоставена информацията по т. 3 от заявлението (има ли висше образование главния счетоводител, каква е образователно-квалификационната му степен, каква специалност е завършил, в кое учебно заведение и коя година се е дипломирал). Държавният орган се е мотивирал, че се касае за лични данни, които не следва да се предоставят, поради несъгласието на счетоводителя. Административният орган е бил длъжен да даде исканата информация и ако в нея се съдържат лични данни, то е следвало да заличи същите и да предостави информацията. Като не е сторил това, административният орган е нарушил материалния закон, поради което правилно актът е отменен в тази му част. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Страните не са претендирали разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение