Решение № 295 от 11.1.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Началник отдел Оперативни дейности Варна, Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП срещу решение 4 от 11.02.2022 г. постановено по адм.д.703 по описа на Административен съд гр. Русе за 2021 г. С атакуваното решение по жалба на Колев Ауто ЕООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ 180-ФК от 10.11.2021 г. издадена от административния орган. Касаторът твърди, че изводите на първоинстнационният съд са необосновани. Възразява срещу приетото в мотивите на съдебния акт, че определеният максимален срок от 30 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок не се обоснова и не е съобразен с целите предвидени в чл.22 ЗАНН. Според твърденията в касационната жалба липсата на фискално устройство в търговския обект, в който безспорно се извършват услуги, които се заплащат в брой е най-тежкото нарушение на фискалната дисциплина. Не следва да се приема, като основателно възражението на дружеството, че по голяма част от услугите са заплащани по банков път. Неоснователно първоинстанционния съд е посочил в мотивите на съдебния акт, че не е доказано по делото, че за да приведе дейността си в съответствие с нормативните изисквания, на търговеца е необходимо да му бъде наложена принудителна мярка в максимален размер. Дори към момента на подаване на касационната жалба дружеството не е изпълнило законоустановеното задължение и не е регистрирало и въвело в експлоатация фискално устройство. Ето защо правилно е определен срокът на ПАМ и не са налице основания за нейната отмяна. Моли, решението да бъде отменено, като в полза на данъчната администрация бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и заплатената държавна такса в размер на 70 лв. Ответникът Колев Ауто ЕООД представляван от Р. Колев-управител, чрез адв. Радев оспорва касационната жалба и намира, че е неоснователна. Не са налице сочените в жалбата на Началник отдел Оперативни дейности Варна касационни основания за отмяна на постановеното решение. Съдебният акт е правилен, като при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Наложената принудителна административна мярка за максималния предвиден в закона срок от 30 дни е несъразмерна на извършеното нарушение и противоречи на установения в чл.6 АПК принцип. Стойността на извършената покупка не може да бъде основание за определяне продължителността на срока на ПАМ. Моли решението да бъде оставено в сила, като претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за основателна. Обжалвания съдебен акт е неправилен, тъй като са налице част от релевираните касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Допуснато е нарушение на материалния закон, тъй като съдът установявайки правилно релевантните факти е направил изводите си в разрез с нормата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК във връзка с чл.186, ал.1, б. б ЗДДС. Необосновано е прието, че липсват мотиви относно продължителността на срока на наложената ПАМ. Убедително са доказани фактите които обосновават наличието на материално-правните предпоставки за налагане на ПАМ запечатване на обект. Предлага обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед 180-ФК/10.11.2021 г. издадена от Началник отдел Оперативни дейности Варна , дирекция Оперативни дейности при ГД Фискален контрол на ЦУ на НАП. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд гр. Русе е била заповед 180-ФК/10.11.2021 г. издадена от Началник отдел Оперативни дейности Варна , дирекция Оперативни дейности при ГД Фискален контрол на ЦУ на НАП, с която на Колев ауто ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект автосервиз находящ се в гр. Русе, ул. Изгрев, стопанисван от дружеството и е забранен достъпът до него за срок от 30 дни. При извършената проверка относно законосъобразността на административния акт е прието, че е издаден от компетентен орган в изискуемата писмена форма. Заповедта съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 АПК, като са посочени фактически и правни основания за издаването й. Ясно е описано какво е нарушението извършено от търговеца и за какво му е наложена ПАМ - извършване на търговска дейност без да има регистрирано в компетентната ТД на НАП фискално устройство с изградена дистанционна мобилна връзка с НАП за отчитане на регистрираните продажби и получените суми в брой. Според първоинстанционният съд са спазени процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед. Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред - съставен е протокол за проверка и в него са посочени документите, които са проверени, както и събраните доказателства от проверяващите. За безспорно между страните е прието, че към датата на проверката 09.11.2021 г. в търговския обект не е налично фискално устройство според изискванията на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Правилно според решаващият състав констатираното при проверката е квалифицирано като нарушение на нормативните изисквания за отчитане на продажбите и основание за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1,т.1, б. б ЗДДС. Посочено е в мотивите на съдебното решение, че за налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно установената по надлежен ред и от надлежен орган липса на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство, което в случая е налице. Въпреки безспорното установяване на нарушението, съдът е намерил за основателни възраженията на търговеца относно определения срок на действие на мярката - 30 дни. Мотивите на органа за налагане на максималния срок предвиден в нормата са свързани единствено със стойността на покупката. Всички останали негови съображения са общи и бланкети и не касаят конкретния случай. При налагане на ПАМ, органът не е съобразил приложените доказателства от които е видно, че търговеца преимуществено работи по договор и плащанията се осъществяват по банков път. Не са посочени данни които да обосновават извод, че поведението на търговеца в стопанисвания от него обект е насочено трайно срещу установената фискална дисциплина, както и че организацията в обекта няма за цел неспазване на данъчното законодателство. Не е доказано и обстоятелството, че за да приведе дейността си в съответствие с нормативните изисквания е необходимо именно налагане на ПАМ за максимално предвидения в закона срок. По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че определеният максимален срок от 30 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок не е обоснован и не е съобразен с целите предвидени в чл.22 ЗАНН за налагане на ПАМ. Определянето на срока е правомощие, предоставено на органа в условията на оперативна самостоятелност и незаконосъобразното му упражняване в контекста на принципа на съразмерност, прогласен с чл.6 АПК, пряко рефлектира върху унищожаемостта на оспорвания акт. Обжалваното решение е правилно постановено. По делото няма спор между страните по фактите. Установено е извършването на нарушение. Налице основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС за налагане на ПАМ, тъй като дружеството е осъществявало търговска дейност, приело е плащане в брой без наличието на фискално устройство, което да отчита този вид плащания на предоставяните услуги. При постановяването й административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен при установено нарушение, да издаде заповед за принудителна административна мярка, както е сторено и в процесния случай. Спорният въпрос е относно съразмерността на наложената принудителна мярка, която се прилага от административния орган при условията на оперативната самостоятелност. Това го задължава да изложи мотиви относно този срок, като се има предвид, че законодателят в чл. 186, ал. 1 ЗДДС е определил максимална продължителност до 30 дни. Определянето на срока за прилагане на ПАМ за всеки конкретен случай следва да е обосновано. Органът дължи излагане на конкретни и ясни мотиви, свързани с констатираното нарушение. Мотиви следва да бъдат подробни и поради обстоятелството, че в конкретния случай е наложена ПАМ за максималния срок предвиден в закона. Органът е длъжен да изложи съответните мотиви защо определя един или друг срок, което липсва в отменената заповед. Бланкетните мотиви не означава изпълнение на изискването на чл. 169 АПК, поради което не излагането на конкретни мотиви представлява порок на административния акт, който е основание да бъде отменен. Не отговаря на истината твърдението от касатора, че в процесната заповед подробно са изложени мотиви относно срока. Както вече се посочи, тези мотиви са бланкетни, а не конкретни и относими към установеното нарушение, поради което оплакванията в касационната жалба са неоснователни. При извършената проверка на съдебния акт не се констатира и наличие на противоречия в мотивите на обжалваното решение, както твърди касаторът. От една страна АС гр. Русе е приел, че плащането само по банков път не е доказано безспорно и е налице допуснато нарушение от търговеца. От друга страна, като пропуск на административния орган при мотивиране на ПАМ относно определяне на нейния срок е прието, че необсъждането на приложените договори за извършване на ремонтни услуги по договор и безкасово плащане е нарушение на административно производствените правила. Обстоятелството, че е налице нарушение не може да бъде опровергано от приложените договори, тъй като е достатъчно да бъде извършено дори едно плащане в брой и е осъществено нарушение на задължението по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тези договори обаче имат значение при определяне на срока за който се налага мярката, а са били игнорирани изцяло. Административният орган е следвало да съобрази наличието на договорите и твърденията, че обичайно плащането за предоставяне на ремонтни услуги се извършва по банков път. Задължението му е било да ги обсъди, като изложи мотиви дали ги възприема като доказателства и цени ли ги при определяне срока на ПАМ. Едва в касационната жалба са изложени мотиви защо административния орган не цени наличните абонаментни договори като доказателство за начина на плащане. Това обстоятелство обаче не може да санира липсата на такива мотиви в заповедта. В административния акт, с който се прилага мярката относно срока единственото конкретно посочване на обстоятелство пряко свързано с Колев ауто ЕООД е стойността на нерегистрираната продажба. Всички други мотиви относно грубото нарушаване на фискалната дисциплина, създадената организация в обекта за неотчитане на продажбите, системното неспазване на данъчното законодателство са общо формулирани и могат да бъдат отнесени към всеки един търговец при констатиране на нарушение извършено от него. Излагането на общи мотиви не обосновава в конкретния случай налагането на ПАМ за максималния срок предвиден в чл.186, ал.1 ЗДДС. По така изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски. Такива се дължат на ответника по касация в размер 750 лв., съгласно приложени доказателства за заплащането им. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на осмо отделение