Решение № 12242 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5388/2014 г.

Решение № 12242 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5388/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на " Голдън Бъг" ЕООД, представлявано от адв. Руйков, надлежно упълномощен, против решение № 205/14.02.14 г. по адм. д. № 1506/13 г. по описа на Административен съд-Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, кмет на община Несебър в представена по делото писмена защита излага доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество констатира: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № 428/23.05.13 г., с която на основание чл. 225а, ал. 3 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Несебър е наредил премахване на незаконен строеж "Сграда с неправилна форма" със ЗП 60 кв. м. паянтова конструкция, извършен в общински имот с идентификатор 61056.86.21 по ККР на с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургас. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. Съдът е приел, че съобщаването на съставения в процедурата констативен акт и на заповедта по реда на § 4, ал. 2, предл. 2 ДРЗУТ не сочи на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, че липсата на разрешение за строеж е безспорна, както и че строежът не е търпим в условията на § 16, ал. 2 и ал. 3 ПРЗУТ, тъй като в законния срок не е деклариран пред одобряващите органи. Касационните доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. Обстоятелствата относно местоположението в имот с идентификатор 61056.86.21, общинска собственост-пасище, характеристиката на сградата и липсата на разрешение за строеж са безспорни. Тези обстоятелства са изложени в съставения по преписката констативен акт, в обстоятелствената част на издадената въз основа на този акт заповед, обсъдени са и в мотивите на обжалваното решение. Твърдението за издаване на заповедта при съществено нарушение на административнопроизводствените правила обосновано е прието за неоснователно. Съобщаването на констативния акт и на заповедта по реда на § 4, ал. 2, предл. 2 ДРЗУТ не е препятствало защитата на адресата, който видно от данните по преписката е подал възражение срещу констативния акт и в срок жалба срещу процесната заповед по реда на чл. 215, ал. 4 ЗУТ, с което успешно е реализирал правото си на защита. В съдебното производство по оспорване законосъобразността на административния акт релевантните факти -извършване на строежа в земеделска земя без промяна на предназначението и без разрешение за строеж са безспорно установени, предвид което различните квалификации на строежа като незаконен, възприети в констативния акт и в заповедта не сочат на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обосноваващо извод за незаконосъобразността й на основание по по чл. 146, т. 3 АПК. Обосновани и в съответствие с материалния закон са и изводите относно липсата на условия строежът да бъде определен като търпим по § 16 ПРЗУТ. Безспорно установен е периодът на извършване на строежа, предвид което търпимостта му в условията на § 16, ал. 1 ПРЗУТ не може да бъде обсъждана. Данните по делото сочат, че изискването по ал. 2 и ал. 3 от цитираната норма за деклариране на незаконния строеж пред одобряващия орган не е спазено. Разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ определя като търпими строежите, изградени до 31.03.2001 г., които макар извършени без строителни книжа, са били допустими по разпоредбите, действали по време на извършването им или по действащите разпоредби съгласно този закон. Преценката за "допустимост по разпоредбите" включва съответствието на строежите с всички нормативни изисквания и е по-широка по обхват от тази за съответствието "с правилата и нормативите" които касаят техническото изпълнение на строежа. Ето защо, разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ не изключва приложението на § 16 ПРЗУТ, а се явява нейно допълнение като въвежда четвърти период за обяваване търпимост на строежите, вкл. тези, извършени без строителни книжа до 31.03.2001 г. и не може да се счита по-благоприятна относно материалноправните условия, на които трябва да отговарят строежите, за да бъдат определени като търпими. Наличието на висящо производство по § 127, ал. 2 ПЗРЗИДЗУТ не е било основание за спиране на първоинстанционното производство, тъй като от една страна законосъобразността на административния акт се преценява към датата на издаването му, а от друга- евентуално издадения акт за узаконяване следва да бъде обсъден в производството по принудително изпълнение на влязлата в сила заповед, издадена на основание чл. 225а, ал. 3 ЗУТ. Предвид горното обжалваното решение като постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение