Решение № 2512 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15565/2014 г.

Решение № 2512 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15565/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП против Решение № 6388 от 27.10.2014 г. на Административен съд - София град по адм. дело № 3599 по описа за 2014 г. на същия съд, с което по жалба на ЕТ "Сийка Янева - Сия", в несъстоятелност, е отменен Ревизионен акт № 01-1300356/04.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта, в която е потвърден с Решение № 215/03.02.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - София, в частта на установените задължения по ЗДДС за месец 10.2010 г. и за месец 12.2010 г., включващи главница и съответните лихви. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни доводи за неправилност на извода на съда за материална незаконосъобразност на РА. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде потвърден. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Сийка Янева - Сия", чрез адв. Михайлова, оспорва жалбата и моли съдът да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: С РА в процесната му част за месец 10.2010 г. и месец 12.2010 г. са определени допълнителни задължения по ЗДДС поради констатации, че към фактура № 0100000116/15.0.2008 г. и фактура № 1700000083/18.09.2008 г., издадени от "Евролийз Ауто финанс" ЕООД с получател ревизираното лице (РЛ) - ЕТ "Сийка Янева - Сия", доставчикът "Евролийз Ауто финанс" ЕООД е издал данъчни кредитни известия със съответно № 0100007568/26.10.2010 г. и № 17000002219/30.12.2010 г., които получателят не отразил в дневници за покупки и така не коригирал ползвания вече данъчен кредит по фактурите. Въпросните констатации се основават на извършена проверка в Информационната система на НАП, където е установено издаването на тези кредитни известия. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че договорите за финансов лизинг, по които са издадени фактурите, а към тях кредитните известия не са с клауза за придобиване на актива и не са такива по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, поради което при тяхното разваляне или прекратяване, не е приложима нормата на чл. 115, ал. 6, съгласно която при прекратяване или разваляне на договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС доставчикът издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и сумата, която задържа въз основа на договора, без данъка по този закон, поради което е приел, че липсва основание за издаване на кредитни известия с посочените номера от лизингодателя. Отделно от това е приел, че по делото няма убедителни доказателства за разваляне или прекратяване на договора за лизинг, тъй като изпратената от "Евролийз Ауто финанс" ЕООД до ЕТ "Сийка Янева - Сия" нотариална покана не е връчена, а и договора не е прекратен на основание Общите условия към договора. Наред с това е приел, че след като е безспорно установено по делото, че кредитните известия не са получени от ревизираното лице, то за него не е възникнало задължение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС да коригира размера на ползвания данъчен кредит чрез отразяването на кредитното известие в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период, а извършената корекция с ревизионния акт на декларирания резултат за данъчния период е в нарушение на чл. 78, ал. 1, чл. 115, ал. 1 и ал. 6 и чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, на което основание обжалвания ревизионен акт в оспорената му част е отменен. Решението е правилно. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че констатациите на РА в обжалваната част не се ползват с презумпция за истинност и тежест на органите по приходите е доказването в случая на основанието за издаване на кредитните известия от страна на доставчика и получаването им от страна на РЛ, съответно забавеното плащане на изискуеми публични задължения, за да възникне задължение за лихва. По делото е безспорно установено, че по фактура № 1700000083/18.09.2008 г. с доставчик "Евролийз Ауто финанс" ЕООД и получател ЕТ "Сийка Янева - Сия", доставчикът е издал кредитно известие № 17000002219/30.12.2010 г. с основание прекратяване на договор за финансов лизинг № 17006751/001. Също така е безспорно установено, че по фактура № 0100000116/15.0.2008 г. с доставчик "Евролийз Ауто финанс" ЕООД и получател ЕТ "Сийка Янева - Сия", доставчикът е издал кредитно известие № № 0100007568/26.10.2010 г. с основание главница по договор за финансов лизинг № 01000134/001. Правилно съдът е установил, че с договор за лизинг № 17006751/001 от 18.09.2008 г., лизингодателят "Евролийз Ауто финанс" ЕООД се е задължил да предостави на лизингополучателят ЕТ "Сийка Янева - Сия" за ползване лек автомобил "Мерцедес S 500" с предаване на актива, но без опция за придобиване, а с договор за финансов лизинг № 01000134/001 от 15.10.2008 г., лизингодателят "Евролийз Ауто финанс" ЕООД се е задължил да придобие и предостави на лизингополучателят ЕТ "Сийка Янева - Сия" в сроковете и условията на Общите условия по договора шест автомобила, подробно индивидуализирани, с опция за придобиване. Правилно съдът е приел, че в случая и по двата договора за лизинг не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката, поради което не е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС (в приложимата редакция ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.), съгласно която за доставка на стока за целите на този закон се смята фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката, като тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката. След като не е налице договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, правилно съдът е приел, че не е налице основание по чл. 115, ал. 6 от ЗДДС, за издаване на кредитно известие при прекратяване или разваляне на такъв договор. Отделно от това, правилно съдът е приел за установено, че в случая не е доказано прекратяване на договорите за лизинг, тъй като изпратената нотариална покана за прекратяване на договорите от "Евролийз Ауто финанс" ЕООД, не е получена от ЕТ "Сийка Янева - Сия", а такъв извод за прекратяване или разваляне на договорите за лизинг не следва и от Общите условия към тях. Наред с изложеното, правилно съдът е приел за установено, че издадените от доставчика "Евролийз Ауто финанс" ЕООД кредитни известия № 17000002219/30.12.2010 г. и № 0100007568/26.10.2010 г. не са получени от получателя ЕТ "Сийка Янева - Сия". Липсата на доказателства за получаването на кредитните известия от РЛ, правилно е прието от решаващия съд за пречка за прилагане на нормата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС, съгласно която регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. При правилно разпределение на доказателствената тежест и преценка на доказателствата, АС - София град е достигнал до правилни и обосновани правни изводи, че след като издадените от доставчика "Евролийз Ауто финанс" ЕООД кредитни известия са без основание и не са получени от ревизираното лице ЕТ "Сийка Янева - Сия", то не е налице основание по чл. 78 от ЗДДС за коригиране на ползвания данъчен кредит по фактурите, по които са издадени кредитни известия от доставчика. С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че при правилно приложение на материалния закон, АС - София град е отменил РА, в частта на установените задължения по ЗДДС за месец 10.2010 г. и за месец 12.2010 г., включващи главница и съответните лихви. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото, а след като такива не се претендират от ответника по касационната жалба, то не следва и да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,