Решение № 13717 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8982/2017 г.

Решение № 13717 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8982/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Учебен център, ЕИК *********, гр. С., срещу решение № 845/31.05.2017 г., постановено по адм. д. 395/2016 г. на Административен съд – Б., в частта му, с която е потвърден Акт за установяване на публично държавно вземане № 52/04.09.2014 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" /БДБЗР/ до сумата от 14758, 88 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа доводи, че решението е постановено в противоречие със Закона за водите (ЗВ), тъй като не е определено ясно кое е задълженото лице за заплащане на таксата за водоползване. Излага и твърдения за неправилно изчисление на размера на таксата. Моли за присъждане на направените разноски по делото и пред двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството е второ по ред касационно, след като с Решение № 7712/27.06.2016 г. на Върховния административен съд, Трето отделение по адм. дело 3217/2015 г. е отменено решение № 64 от 19.01.2015 г., постановено по адм. д. № 719/2014 по описа на Административен съд Б., с което е бил отменен АУПДВ № 52/04.09.2014 г., поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, състоящо се в неуведомяване за започване на административното производство, липса на покана за доброволно изпълнение, неяснота относно адресата на акта, липса на съществени реквизити на акта, немотивираност. При отмяна на това решение, касационната инстанция при първото разглеждане е дала указания да се формират изводи относно това кой е титуляр на разрешителното, извършвана ли е услугата по него и от кого и налице ли е правоприемство, настъпило в хода на ползване на услугата, както и дали юридическото лице е било адресат на разрешителното за водовземане, предоставена ли е била услугата, в какъв обем и какви са дължимите суми за нея. В първоинстанционното производство при второто разглеждане е прието за установено, че с разрешително за водовземане № 41510097/04.07.2007 г., със срок на действия до 04.07.2013 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" на "Център за отдих и обучение – Национален детски екологичен комплекс" с. К., с ЕИК ************* е предоставено право на ползване на воден обект за питейно-битови цели - порови води в кватернер Радомир – Б., срещу годишна такса в размер, определен съгласно Тарифа за таксите за правото на водовземане и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. за ползваните водни количества. Кореспонденцията по повод издаденото разрешително, включително приложените по делото писмо изх. №КД-03-114/31.01.2014 г., с което е дадено предписание да се отремонтира и монтира измервателно устройство за измерване на ползваните водни обеми и писмо изх. №КД-03-408/03.04.2014 г., в което е посочено, че дължимата сума е неправилно изчислена и за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. е в размер на 12 233, 98 лв, е изпращана до посочения в разрешителното за водовземане ползвател. Административен съд Б. е приел, че касаторът Учебен център с ЕИК ********* е самостоятелно юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и представлява държавно обслужващо звено по смисъла на чл. 33 а, ал. 1, т. 4 от Закона за народната просвета /ЗНП, отм., / към Министерство на образованието и науката (МОН), учредено със Заповед № РД-14-43/19.05.2005 г. на Министъра на образованието и науката. С. З. № РД-14-158/24.11.2010 г. на Министъра на образованието и науката, центърът е преобразуван и е променено наименованието му – от Център за отдих и обучение на Учебен център, като ЕИК се запазва. Не е спорно, че през 2005 г. на центъра е предоставен за безвъзмездно управление и стопанисване държавен имот – Национален детски екологичен комплекс с. К., община П., представляващ УПИ І по действащия план на селото. Видно от Правилника за устройството, организацията и дейността на Учебен център, структурата му включва централно управление – С. и бази за обучение и подготовка на ученици с изявени дарби за участие в национални и международни олимпиади, които не са юридически лица и сред които е и База "Национален детски екологичен комплекс" с. К.. При служебна справка съдът е установил, че "Учебен център – Национален детски екологичен комплекс" с. К. има самостоятелна регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ и съответно самостоятелен БУЛСТАТ № *************. Административното производство е започнало с изпращане на уведомление за това до началник База на "Център за отдих и обучение – НДЕК" – с. К., като с уведомлението на същия адресат е изпратена и покана за доброволно изпълнение, на основание чл. 195 б, ал. 2, т. 3 от Закона за водите. Няма спор, че както поканата, така и уведомлението, са получени от него. Акт за установяване на публично държавно вземане № 52/04.09.2014 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" е с адресат "Учебен център – Национален детски екологичен комплекс", с. К.. Актът е съобщен на началника "Център за отдих и обучение – национален детски екологичен комплекс". Жалбата до първоинстанционния съд е подадена от Учебен център, който е и страна в съдебното производство. В хода на процеса ответникът е издал Заповед за поправка на очевидна фактическа грешка № РД-05-497/09.11.2016 г., съгласно която в диспозитива и навсякъде в текста на АУПДВ № 52/04.09.2014 г. следва вместо "Учебен център- Национален детски екологичен комплекс", да се чете "Център за отдих и обучение – Национален детски екологичен комплекс", ЕИК *************. Тази заповед е отменена, по жалба на "Учебен център" ЕИК *********, с влязло в сила Решение от 13.03.2017 г. по адм. дело 769/2016 г. на Административен съд Б.. От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, приобщена към доказателствения материал, се установява, че за периода 2012 г. дължимата сума за право на ползване на воден обект е в размер на 10 533, 53 лв., а за 2013 г. е в размер на 12 233, 98 лв. или общо 22 767, 51 лв. Вещото лице сочи, че на 06.06.2014 г. е внесена сума в размер на 1 000 лв., на 24.09.2014 г. е внесена сума в размер на 1000 лв. и на 13.10.2014 г. е внесена сума в размер на 6 008, 63 лв., поради което задължението към 31.10.2014 г. е в размер на 14 758, 88 лв. При така изяснените факти, съдът е счел жалбата за допустима и частично основателна. Приел е, че за държавата е възникнало вземане от неплатени такси за водоползване по цитираното по-горе разрешително, поради което АУПДВ е правилно издаден по основание. Изменен е обаче размерът на дължимото вземане, като съдът се е позовал на установеното от експертизата плащане на сумата от 7008, 63 лв. Поради това съдът е изменил АУПДВ за сумата над 14 758, 88 лв. Постановеното решение е правилно. Не се установяват пороци, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Съдът е събрал относимите към спора доказателства и при изяснена фактическа обстановка е формирал съответстващи на нея и на материалния закон изводи. Разрешително за водовземане № 41510097/04.07.2007 г. е издадено на "Център за отдих и обучение – Национален детски екологичен комплекс", който е регионално поделение /база/ на Учебен център. АУПДВ е издаден на "Учебен център – Национален детски екологичен комплекс" с. К.. Няма спор, че Национален детски екологичен комплекс е поделение в структурата на Учебен център, който от своя страна е юридическо лице. Всички съобщения, покани, уведомления в административното производство са изпращани на и са получавани от началника на комплекса, поради което и предвид структурната обвързаност, разгледана по-горе, възраженията на касатора, че не е бил уведомен за започване на административното производство и не му е връчена покана за доброволно изпълнение са неоснователни. Установено е, че от базата в с. К. е ползвана вода на определената стойност, следователно за нея се дължи такса. Съгласно § 9 ПЗР от Закона за водите, независимо дали използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в закона, по съответните тарифи. Касаторът е разпоредител с бюджетни средства и юридическо лице, поради което той е задълженото лице за заплащането на таксата за вода, потребена в регионалната база в с. К.. Поради това и АУПДВ е издаден именно на Учебен център. Ако се приеме, че касаторът не е задължено лице по акта, то тогава жалбата му би била недопустима. Оспорването обаче се приема за допустимо, именно защото Учебен център е длъжникът по публичното държавно вземане. Обстоятелството, че поделението има самостоятелна регистрация по БУЛСТАТ не го превръща в субект по административното правоотношение. Задължено лице за заплащане на таксата е ползвателят на водите. Ползването е осъществено за целите на базата Национален детски екологичен комплекс – с. К., която, както се посочи, е в структурата на касатора-юридическо лице. Правилно съдът е приел за неоснователно възражението за недължимост на таксите, поради това, че ползването на водите е извършено по време, в което базата е била предоставена за нужди на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет. Ползвателят на водите и съответно задълженото за заплащане на таксите за водоползване лице не се променят поради посоченото обстоятелство, още повече, че независимо от възникналите облигационни правоотношения, правомощието за стопанисване и управление на базата като държавен имот е възложено на Учебен център. Таксите, размерът на които е определен с оспорения АУПДВ, са такива по чл. 194, ал. 1, т. 2 б. "б. " от ЗВ за осъществено ползване на воден обект с цел водовземане на порови води. Таксите за водовземане представляват публични държавни вземания, тъй като с оглед характера им са нормативно установени вземания в полза на Държавата. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за държавни и общински такси, установени по основание със закон. Основанията за дължимите такси са регламентирани със Закон за водите/ЗВ/. Разпоредбите на чл. 194 от ЗВ установяват заплащането на такси за водовземане, когато се осъществява на основание издадени разрешителни. Таксите за водоползване по основание са установени със закон, а начинът им на изчисляване е определен в подзаконов нормативен акт. По въпроса за размера на таксата е изслушана експертиза, чието заключение не е оспорено в първоинстанционното производство. Поради това възражения във връзка с това заключение, включително във връзка с начина на изчисление на таксата не могат да бъдат въвеждани като касационни доводи. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,