Решение № 8844 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14578/2011 г.

Решение № 8844 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14578/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Столична община, ул. "Московска" № 33, чрез процесуалния представител Е. Боянска - главен юрисконсулт в Дирекция "Инвестиционно отчуждаване" към Направление "Инвестиции и строителство", съдебен адрес: гр. София, пл. "Славейков" 6, ет. 4, срещу решение от 11.08.2011 г. по адм. дело № 1400/2008 г. по описа на СГС (Софийски градски съд), Административно отделение, III "В" състав. Касационният жалбоподател изразява недоволство от решението, с което съдът е отменил мълчалив отказ на Кмета на Столична община по заявление № ДИ-94-87/21.05.1998 г., с искане за отмяна на отчуждаването на недвижим имот с пл. № 7 /стар/, идентичен с част от имот пл. № 271, м. "III-та индустриална зона - НПЗ Орион" и е отменил отчуждаването, извършено с протокол от 15.04.1955 г. по рег. преписка № 64/1955 г. на СГНС - ДРНС в конкретно посочени три части с площи 3 663 кв. м, 137 кв. м и 2 115 кв. м по скицата на вещото лице. Счита, че така постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 2 от ЗВСНОИ и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като моли да бъде отменено. От ответниците Снежана Светославова Стамболийска, Милена Александрова Стамболийска, Барбара Александрова Стамболийска-Рьослер, Мария Асенова Стамболийска, Милена Асенова Стамболийска и Никола Николов Чалашканов, чрез пълномощника им адв. Елвира Танчева е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Ответниците - Димитър Добрев Добрев, Георги Асенов Саръиванов, Асен Георгиев Саръиванов и Иван Георгиев Саръиванов, не вземат отношение по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и е неоснователна. От заключението на вещото лице (което не е оспорено от страните) е видно, че мероприятието, за което е отчужден имотът /за ДИП "Стройматметиз"/, не е осъществено. Не е осъществено и последващото мероприятие до 21.02.1992 г. От изложеното следва, че недвижимият имот подлежи на възстановяване в поисканата от жалбоподателя част. Доводите в касационната жалба са неоснователни, поради което решението на съда като правилно следва да остане в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение от 11.08.2011 г. по адм. дело № 1400/2008 г., в производство по реда на чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС във връзка с чл. 33 - чл. 45 от ЗАП (отм.) по аргумент на § 4, ал. 2 и § 142 от ПЗР на АПК, Софийски градски съд, Административно отделение, III "В" състав ОТМЕНЯ като незаконосъобразен мълчалив отказ на Кмета на Столична община да се произнесе по заявление с вх. № ДИ-94-87/21.05.1998 г., на Снежана Светославова Стамболийска, Милена Александрова Стамболийска, Барбара Александрова Стамболийска-Рьослер, Мария Асенова Стамболийска-Кожухарова, Милена Асенова Стамболийска, Димитър Добрев Добрев, Никола Николов Чалашканов, Георги Асенов Саръиванов, Асен Георгиев Саръиванов и Иван Георгиев Саръиванов с искане за отмяна на отчуждаването на част от недвижим имот с пл. № 7 /стар/, идентичен с част от имот с пл. № 271, заснет и нанесен в к. л. № 218 от кадастрален план на м. "III-та индустриална зона Орион", 1957 г., идентичен с имоти с пл. № 287 и 783, парцел II, кв. 8 от рег. план на м. "НПЗ Орион - III-та индустриална зона", одобрен със заповед № РД-50-09-483А/23.10.1984 г. С втори диспозитив съдът ОТМЕНЯ отчуждаването, извършено с протокол от 15.04.1955 г. по рег. пр. № 64/1955 г. на СГНС - ДРНС на гореописания имот в частта относно площ от 3663 кв. м, попадаща в УПИ I-287, в частта относно площ от 137 кв. м, попадаща в УПИ II и в частта относно площ от 2115 кв. м, по конкретно посочени букви по скицата към заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, която скица е неразделна част от решението. С трети диспозитив съдът ОСЪЖДА ответника - Кмета на Столична община да заплати на жалбоподателите Снежана Светославова Стамболийска, Милена Александрова Стамболийска, Барбара Александрова Стамболийска-Рьослер, Мария Асенова Стамболийска-Кожухарова и Милена Асенова Стамболийска, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) сумата от 210 лева, представляваща направени разноски по делото. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателите притежават активно материалноправна легитимация да претендират отмяна на отчуждаването на недвижими имоти по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС като наследници на бивш собственик на отчужден незастроен недвижим имот и че са налице условията на чл. 2 от закона. По конкретно, мероприятието, за което е бил отчужден имота - за нуждите на ДТП "Стройматметиз", не е реализирано - върху частта от имота, предмет на заявлението няма данни да е започнало фактическо строителство нито към 25.02.1992 г., нито в по-късен момент. От друга страна липсват данни за законност на постройките /преместваеми/ изградени върху процесния недвижим имот. Затова е приел, че обжалваният мълчалив отказ е незаконосъобразен и че следва да бъде отменен за обща площ от 5915 кв. м, индивидуализирана съобразно скицата на вещото лице. При този изход на правния спор и предвид изричната претенция от страна на жалбоподателите е присъдил и направените разноски. Така постановеното съдебно решение се явява неправилно. При преценката си за допустимостта на образуваното пред него съдебно производство съдът не е обърнал внимание на един релевантен за изхода на спора факт, а именно - че "имотът е заявен на първа реституционна сесия през 1992 г.". По делото има данни, че за част от имот пл. № 271 с площ от около 8 140 кв. метра в кв. 1 - стар /нов кв. 8/ в местност НПЗ "ОРИОН" в гр. София е било отменено отчуждаването със заповед № РД-43-198/11.12.1996 г. на Кмета на Столична община и съответно със заповед № РД-57-233/17.11.1997 г. на Областния управител на Област София е бил отписан от актовите книги Акт за държавна собственост № 3620/07.05.1987 г. - РНС "Люлин" /№ 2323 - район "Връбница" в частта му относно част от имот пл. № 271 от около 8 140 кв. м от кв. 1 стар /нов кв. 8/, местност НПЗ "Орион" в гр. София. В мотивите на заповедта е посочено, че отмяната на отчуждаването се прави по искане на собствениците - налице са условията на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, за неусвоената част на имота от ДТП "Топливо", приемник на ДИП "Стройматметиз", съгласно заповед № 320/1955 г. на Министерството на вътрешната търговия. Отмяната на отчуждаването е направена по искане вх. № 1194р-20-17/ 29.07.1994 г. /ДИ-94-00-376 от 24.08.1992 г./ на наследниците на Григор Иванов Бояджиев, а именно: Милка Иванова Саръиванова, Димитър Добрев Добрев, Григор Цветанов Бояджиев, Никола Станков Чалашканов, Магдалена Станкова Чалашканова, Иван Христов Пачников и Петър Христов Томов (Пачников след поправката на явна фактическа грешка в името със заповед № РД-43-62/11.07.1997 г.), както и на наследниците на Александър Стоименов Стамболийски, а именно: Милка Иванова Саръиванова, Димитър Добрев Добрев, Милена Асенова Стамболийска, Мария Асенова Кожухарова, Снежана Светославова Стамболийска, Милена Александрова Стамболийска и Барбара Александрова Рьослер. Съгласно чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС), обн., ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г., искането за отмяна на отчуждаването се прави в 6-месечен срок от влизането на закона в сила. С § 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗОСОИ (обн. в ДВ, бр. 107 от 18 ноември 1997 г.), преклузивният срок по чл. 4 се възстановява и започва да тече от влизането на закона в сила. С това изменение се дава възможност за първи път да се иска отмяна на отчуждаване, извършено по нормативни актове, включени в § 3, с който се допълва чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Правоимащи са също и тези лица или техните наследници, които са пропуснали да предявят исканията си за отмяна на отчуждаването по старата редакция на закона независимо по каква причина. Тоест, правото за подаване на искане за отмяна на отчуждаване не трябва вече да е реализирано с предходна молба по първоначално предвидения в чл. 4 от посочения реституционен закон 6-месечен срок, защото повторно искане от едни и същи лица и за едни и същи имоти е недопустимо. Съобразно Решение № 4 от 11.03.1998 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по конст. дело № 16/1997 г. (ДВ, бр. 30/1998 г.), възстановяването на срока е необходимо, за да се приложи разпоредбата на § 3 от ПРЗ на ЗОСОИ, с която се дава възможност за първи път да се иска отмяна на отчуждаването, извършено по нормативни актове, необхванати от първоначалната редакция на чл. 1, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, така че правоимащите по тази нова реституция не биха могли да упражнят правото си на отмяна на отчуждаването без възстановяване на 6-месечния срок. Следователно за да е допустимо подаването на заявление във възстановения срок следва това право да се упражнява за първи път, тоест предоставената от закона възможност да не е вече използвана и изчерпана чрез подаване на предходно заявление за същия недвижим имот. Изложеното налага обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да изиска първоначалното заявление на лицата - наследници на Григор Иванов Бояджиев и на Александър Стоименов Стамболийски, да провери дали се касае за едни и същи лица и имоти и да прецени ако е заявен целият имот, а само за една част от него е отменено отчуждаването, каква е съдбата на другата част от имота и в тази връзка кметът на общината бил ли е длъжен да се произнесе по повторно искане за тази част от имота, за която не е било отменено отчуждаването. Следва да се има предвид, че мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК се формира само при непроизнасяне в срок от страна на компетентен административен орган и то по такова искане, по което се дължи произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,