Решение № 8003 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6944/2018 г.

Решение № 8003 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6944/2018 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Д. Г. срещу решение № 1476 от 07.03.2018 г. по адм. д. № 7113/2017 г. на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу Отказ рег. № 225 р -8530/26.05.2017 г. на началник на 01 РУ – СДВР за издаване на разрешение за продължаване на срока на късо огнестрелно оръжие. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не е обсъдил доводите за липса на мотиви за фактически основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а допълнил фактическата обстановка с нови факти. Неправилно съдът приел, че административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Подаденото заявление с вх. № 13200-521 на 27.02.2017 г. е в изпълнение на дадено на жалбоподателя указание от служител на служба К.- 01 ПУ-СДВР само за подмяна на стара с нова бланка на валидното такова до 21.10.2017 г., а не е заявление по чл. 87 ЗОВППИ за подновяване на срока на разрешението, който изтича на 21.10.2017 г. Административният орган, два месеца след подаването на заявлението, уведомил заявителя с писмо № 225 р. -6019/12.04.2017 г., за започнала процедура за отказ за продължаване на срока на исканото разрешение по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, като на основание чл. 34, ал. 3 от АПК, дал в 7-дневен срок възможност за депозиране в деловодството на 01 РУ-СДВР в писмен вид на възражения, искания и/или доказателства. Жалбоподателят подал възражение № 132100. 948/27.04.2017 г., в което изяснил повода за подаване на заявлението от 27.02.2017 г. и направил искане, ако няма законово изискване за задължителна подмяна на стари с нови образци на разрешения по отношение на заварени случаи с валидни разрешения и ако няма задължение за подаване на заявление за преиздаване на издаденото му вече разрешение, валидно до 21.10.2017 г. в съответствие с нов образец, да бъде преустановена, неоснователно започналата процедура за отказ, да му бъде възстановена внесената сума, както и да му бъдат върнати, приложените към това заявление документи. Административният орган не разгледал представените писмени доказателства за наличие на реална необходимост от носене и употреба на огнестрелно оръжие: постановление за спиране на наказателно производство-2014 г.; писмо на началник РУ-МВР, гр. Т.- 2014 г.; писмо на директор ОД МВР-П.- 2012 г.; протокол за полицейска проверка; искане № 274/2017 г. до началника на РСПБЗН-Т. и удостоверение peг. № Т4/2017 г. на началника на РСПБЗН-Т. и др. Административният орган не изложил съображения и мотиви относно предоставените му писмени доказателства, защо не приема за обоснована причина фактите и обстоятелствата, съдържащи се в предоставените му от доверителя ми писмени доказателства, удостоверяващи и обосноваващи необходимостта от носене на оръжие за защита на живота и личната му неприкосновеност, вкл. такива доказващи заплахи за живота и имуществото му, случили се през 2012, 2013, 2014 и 2017 г. и представляващи тази част от доказателствата, които е имал възможност да обезпечи за краткия 7 дневен срок, по чл. 34, ал. 3 АПК. Представени са писмени доказателства, удостоверяващи палеж, извършен през 2017 г. Съдът възпроизвел цитати от две докладни записки от 22.03.2017 г. и 10.05.2017 г., като не се е запознал със съдържанието им и не е обсъдил писмени доказателства, изготвени от същия орган докладна записка от 20.09.2009 г., служебна бележка рег. № И-111465/14.11.2012 г. на НСлС; Докладна записка от 12.12.2012 г. и др., които оборват, възприетите от съда твърдения. Не е установено, че е отпаднала основателната причина за издаване на разрешение за носене на оръжие за издаденото разрешение през 2012 г. Отказът е издаден в нарушение на чл. 83, ал. 5 от закона при липса на мотиви за издаването му. Органът е бил повлиян от информация за наличие на основание за отказ по чл. 58, ал. 1, т. 2 от закона. Процесуалният представител на ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 18.04.2018 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 03.04.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е установил, че с докладна записка от 22.03.2017 г. е докладвано на началника на 01 РУ – СДВР, че на основание чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ, е извършена проверка, от която се установило, че Д. Г. е приложил изискуемите документи по ЗОБВВПИ От извършената проверка в информационните масиви на МВР е установено, че за лицето има информация, за регистрация през 1998 г. по чл. 323, ал. 1 от НК на 01 РУ- СДВР за самоуправство/прекратено/ и през 2010 г. по чл. 325, ал. 1 от НК на 05 РУ- СДВР за хулиганство. С писмо от 13.04.2017 г., заявителят е уведомен, че спрямо него започва процедура по издаване на отказ за издаване на разрешение. Жалбоподателят се възползвал от правото си на възражение на 27.04.2017 г., в което е посочил, че неведнъж е получавал заплахи на работното си място в склад на "Бул лес трейдинг" ООД. Задълженията му включвали и пренасяне на оборота на фирмата. Чести били и посегателствата върху собствеността му, която включвала едрогабаритни индустриални машини на висока стойност, за които случаи бил сезирал органите на реда. Представил и постановление за спиране на наказателно производство водено срещу неизвестен извършител където е потърпевш, което няма връзка с полицейската регистрация на Гигов, а имено заподозрян за грабеж по чл. 198 от НК, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и извършител, чл. 325, ал. 1 НК - хулиганство, нанасяне на удари, изложено в докладна записка от 10.05.2017 г. Направил извод, че необходимост от самоотбрана не е доказана. Относно твърдяната служебна необходимост от ползване на оръжието, обстоятелството, че задълженията на жалбоподателя включват и пренасяне на оборота на фирмата, не обосновават непосредствена и пряка необходимост, а и не са сред основанията за издаване или подновяване на разрешение за носене и употреба на оръжие за самоотбрана. Решението е правилно. Действително заявлението за продължаване на срока за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е подадено осем месеца преди изтичане на срока на разрешението издадено през 2012 г., което е за срок от 5, но са неотносими доводите, че жалбоподателят така е посъветван от служител на К.. Д. и подадено и преди едномесечния срок от изтичане на предишното разрешение, заявлението е за продължаване на срока за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. В хипотезата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението, а при подаване на заявление за подновяване на срока за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие отново се извършва проверка на необходимостта за самоотбрана. При всяко подновяване на разрешението за носене на оръжие се доказва отново необходимостта от самоотбрана. В случая, органът е указал на касатора, с писмо № 225 р-6019/12.04.2017 г., че не обосновава основателна причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, и е дал възможност на жалбоподателя да представи доказателства в административното производство. Мотивите в обжалвания пред съда отказ са бланкетни, но административният орган е взел предвид рапортите въз основа на които издал отказ за продължаване на срока на разрешителното. В акта административният орган е посочил, че е разгледал представените документи и тези от допълнителните проверки извършени от служители на 01 РУ СДВР. С докладна записка от 10.05.2017 г. началника на 01 РУ е информиран за полученото на 27.04.2017 г. възражение на жалбоподателя, в която е посочено, че представено постановление за спиране на наказателно производство водено срещу неизвестен извършител, по което е потърпевш, което няма връзкас полицейската регистрация на лицето, а имено заподозрян за грабеж по чл. 198 от НК, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и извършител, чл. 325, ал. 1 НК - хулиганство, нанасяне на удари. Представеното пред административния орган постановлението за спиране на наказателно производство от 2014 г. е за отнемане на акумулаторна батерия от мотокар, не е във връзка застрашаване на живота на жалбоподателя. Във възражението пред органа е направено твърдение, а пред съда е представено удостоверение от 18.10.2017 г. издадено на "Икад" ООД гр. Т. за възникнал пожар на 22.03.2017 г., твърдение на жалбоподателя е, че е умишлен палеж. Данните за полицейска регистрация на жалбоподателя са били налице и при издаване на разрешението за носене на оръжие през 2012 г., поради което не е това основанието на което е отказано издаване на разрешение за носене на оръжие, а е прието, че липсва необходимост от лична самоохрана. Ако е необходима охрана за дейността му в търговското дружество, което притежава, това е различно от необходимостта за лична самоотбрана. Жалбоподателят е посочил пред административиня орган, че оръжието му е необходимо във връзка с работата му в склад на "Бул лес трейдинг" ООД и пренасяне на оборота на дружеството. Необходимостта от носене на оръжие за служебни цели, е различна от необходимостта за лична самоотбрана и е друго основание за издаване на разрешение за носене на оръжие при други предпоставки предвидени в закона. Доказателствата са обсъдени от административния съд, който правилно е приел, че административният акт е законосъобразен. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение