Решение № 14435 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9331/2017 г.

ВАСIV отделение28.11.2017 г.докладчик Аделина Ковачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 854 от 27.07.2017 г. по преписка № КЗК-573/2017 г. на Комисия за защита на конкуренцията. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 14435 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9331/2017 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК във връзка с чл. 216, ал. 1 ЗОП. Образувано е по касационна жалба, подадена от ДЗЗД "Чех груп" със съдружници "Ч.-Й. Н." ООД и "Финанс груп 2013" против решение № 854 от 27.07.2017 г. по преписка № КЗК-573/2017 г. на Комисия за защита на конкуренцията. С него е оставена без уважение, като неоснователна жалбата му против решение № 10743 от 16.05.2017 г. на директора на Медицински институт на МВР за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка. От обстоятелствената част на касационната жалба могат да се изведат доводи за несъответствие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Комисия за защита на конкуренцията не взема отношение по касационната жалба. Възложителят - директор на Медицински институт на МВР изразява чрез процесуалния си представител писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че органът по преразглеждане е изложил подробни мотиви относно липсата на закононарушения при откриване на процедурата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 216, ал. 1 ЗОП и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред КЗК е образувано по жалба, подадена от ДЗЗД "Чех груп" против решение № 10743 от 16.05.2017 г. на директора на Медицински институт на МВР. С него е открита процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на хранителни продукти на едро за обезпечаване нуждите на института в град С. и филиалите му в град Б., Х. и В. Възраженията на жалбоподателя са в шест направления: Първото е за незаконосъобразно въведено изискване към участниците да са сертифицирани по стандарт EN ISO 22000:2005 при положение, че разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 10 и 11 допуска включването, като задължително условие, само прилагането на системи за управление на качеството и/или за опазване на околната среда. Второто и третото са за въвеждане на дискриминационни условия при определяне на критериите за подбор. Четвъртото е за противоречиво посочване на срока за плащане в образеца на техническо предложение - 60 дни, а в проекта на договор - 30 дни. Петото е за нарушения на правилото на чл. 49, ал. 2 ЗОП при определяне типа на брашното по позиция № 58 и типа на маслините по позиция № 107 от техническата спецификация. Последното възражение е във връзка с критериите за оценяване. Възложителят в становището си е опровергал всеки един от доводите на жалбоподателя. Подробно е аргументирал връзката и взаимодействието между стандарта за управление на качеството и изискуемия в конкретния случай стандарт за управление безопасността на храните. Противоречието между техническото предложение и проекта на договор досежно срока за плащане е обяснил с допусната техническа грешка и се е позовал на специално дадени за случая разяснения до всички заинтересовани лица. Посочил е, че не е допуснал нарушение и на правилото на чл. 49, ал. 2 от закона, тъй като по отношение на хляба "Добруджа" изрично е посочил еквивалент. За маслините е уточнил, че конкретно за този продукт цифрите 91-100 не показват големина, а съдържание на маслини в един килограм, което е известно за доставчиците на артикула. Те имат възможност да избират в целия диапазон между 91 и 100 броя маслини на килограм. Комисията е събрала възлагателната преписка, посочила е приетите за установени факти, относими за анализ и произнасяне по въведените от гражданското дружество възражения и въз основа на тях е направила правните си изводи. Изискването за сертифициране на участниците по стандарта за управление безопасността на храните е мотивирала със специалния характер на предмета на поръчката, като се е позовала и на формирана практика именно във връзка с прилагане на процесния стандарт. Допуснатото разминаване в броя на дните за плащане е отчела, като техническа грешка, която е игнорирана чрез предоставеното разяснение. Приела е липса на нарушение по чл. 49, ал. 2 от закона за позиции № 58 и 107, тъй като при хляба "Добруджа" е включено понятието еквивалентно при техническата документация на производителя, а при маслините всеки участник има възможност да предложи продукта в диапазона между 91 и 100. Изложила е съображения за неоснователност и на останалите възражения. Направила е извод за законосъобразност на решението на възложителя и е оставила без уважение подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон се повтарят част от възраженията пред КЗК. Отново се твърди нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 10 и 11 с изискването участниците да са сертифицирани по стандарт EN ISO 22000:2005. Доводите са неоснователни. Цитираните две точки от закона имат предвид общи стандарти, относими към всеки един предмет, за който са от значение управлението на качеството, достъпът на хора с увреждания и опазването на околната среда. В същото време ал. 3 на чл. 63 дава възможност при сложни поръчки или такива със специално предназначение, възможностите на участниците за осигуряване на качеството да бъдат предмет на отделна проверка от възложителя. Понятието "специално предназначение" не е легално дефинирано в закона и подлежи на изследване във всеки конкретен случай. Така например практиката вече е приела за такъв доставката на храни за специализирани болници, детски заведание и социален патронаж - решение № 3911 от 29.03.2017 г. по адм. дело № 704/2017 г. и решение № 5656 от 5.05.2017 г. по адм. дело № 3851/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Медицинският институт на МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ, научно-преподавателски и научно-приложен институт за осъществяване на дейността по здравеопазването в МВР. С решение на Министерския съвет е определен за университетска болница за срока на акредитационната му оценка. Видно от интернет сайта на института първата дейност, която осъществяват клиниките и отделенията от лечебните заведения за болнична помощ на ведомството е диагностика, стационарно лечение и рехабилитация на болни от съответната област на медицинската наука. Храктерът на ведомството, представлявано от възложителя - болница и характерът на предмета на доставката, хранителни продукти, пряко относими към човешкото здраве, обосновават правото на възложителя да поиска от участниците да докажат прилагането на система за управление на безопасността им, наред с прилагането на система за управление на качеството. В случая предметът на поръчката попада в обхвата на Закона за храните - чл. 1, ал. 3 от него. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 задължава търговците на храни да внедряват, прилагат и поддържат система за управление на безопасността на храните или система за анализ на опасностите в критични контролни точки. Понятието "система за управление на безопасността на храните" е легално дефинирано в § 1, т. 56 от ДР на ЗХ и включва съответствие на изискванията на БДС ISO 22 000. Стандартът е приложим за всички организации, които произвеждат или търгуват с храни и които желаят да внедрят системи, гарантиращи постоянно предоставяне на безопасни продукти. При наличието на специалната уредба на предмета на доставката, оспореното изискване на възложителя по никакъв начин не противоречи на правилата, предвидени в ЗОП за установяване техническите способности на участниците в процедурата. Неоснователна е касационната жалба и относно възражението за противоречие в конкурсната документация по отношение максимално допустимия срок за заплащане на всяка доставка. В изготвеното на 13.06.2017 г. разяснение от възложителя, публикувано на профила на купувача, всички заинтересовани лица са уведомени за допуснатата техническа грешка при изписването на срока от 60 дни в т. 7 на Приложение № 2 - образеца на техническо предложение. Ясно и недвусмислено е фиксиран посоченият в проекта на договор срок от 30 дни. Отстраняването на техническата грешка не е довело до ограничаване или накърняване правата на заинтересованите лица, тъй като крайният срок за получаване на офертите съгласно т. IV. 2.2) е 20.06.2017 г. Ето защо всеки потенциален участник е имал обекивната възможност да съобрази разяснението при изготвяне и подаване на офертата. Възраженията в касационната жалба за допуснати нарушения на забраната по чл. 49, ал. 2 от закона с определянето на тип относно продуктите по позиция 58 и 107 от техническата спецификация са не само необосновани, но изцяло са извън контекста на съдържащото се в нея описание на двете храни. Така по отношение на хляба "Добруджа" е споменат тип брашно, а не тип хляб. Типът брашно се обуславя от различното пепелно съдържание - процентът пепел, който остава след изпичане на брашното. Той се представя, като код, имащ различни цифрови стойности в различните държави. В България брашното тип "Добруджа" се обозначава с код 700. Това обяснява изписването на кода в техническата спецификация. В същото време в описанието изричо е уточнено, че се изисква хляб "Добруджа" или екивалентен, като по този начин е спазено изискването на цитираната законова норма. Що се касае до маслините, то дори най-обикновен преглед на информацията в интернет сочи, че конретно по отношение на този продукт, размерът се означава не с милиметри/сантиметри, а с номер. Той показва броят на маслините в един килограм. Фактът, че в техническата документация този брой (91-100) не е характеризиран с думата "брой", а с думата "тип" не променя същността на понятието, което не попада в обхвата на понятието "тип", употребено в чл. 49, ал. 2 ЗОП. Отделен е въпросът, че с посочване на диапазона 91-100 се предоставя възможност за избор за всеки участник. По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Решението на КЗК е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1