Решение № 12693 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6507/2009 г.

Решение № 12693 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6507/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Авенди" ООД гр. София, представлявано от управителя Димитър Христов, чрез пълномощниците адв. Георги Калинов и адв. Велислав Драмов, против решение № 21/19.03.2009 г., постановено по адм. дело № 565/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Добрич, с което е оставено без разглеждане оспорването на бездействие на ТДД гр. Добрич, изразяващо се в неправомерно задържане на негова стока, и е отхвърлено оспорването на отказа на ТД на НАП гр. Добрич да върне стоката на дружеството, обективиран в писмо с изх. № 7000-1932/14.03.2006 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е приел, че е недопустимо искането на дружеството за прогласяване на нищожност на бездействието на данъчната администрация, изразяващо се в неправомерно задържане на процесната стока след 7.12.2005 г., включително и след искането за връщане на стоката от 22.12.2005 г. до окончателното й връщане. Касаторът счита, че това бездействие представлява индивидуален административен акт според разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 4 АПК. Неправилно съдът е приел, че двете искания на дружеството, които са предмет на оспорването са различни по своята същност, тъй като според касатора и в двата случая е налице отказ, в първия - мълчалив, а във втория - изричен, обективиран в посоченото писмо. Поддържа, че във всички случаи поведението на данъчната администрация представлява индивидуален административен акт, независимо дали ще се определи като мълчалив или изричен отказ, или като бездействие. Затова поддържа, че неправилно съдът е преценявал наличието на основания по чл. 256 - 257 АПК, като в тази връзка твърди, че решението е неясно и необосновано. Счита, че индивидуалният административен акт, изразяващ се в посоченото бездействие е нищожен, поради необоснованост (липса на правно основание) и съществено противоречие със закона (НПК и ЗАНН). Касаторът поддържа също, че е неправилно решението и в частта, с която съдът е отхвърлил оспорването на изричния отказ, обективиран в писмо изх. № 7000-1932/14.03.2006 г., поради това че оспореният акт е нищожен като издаден без правно основание и поради противоречие със закона. Този извод според касатора се налага поради това, че отказът е в противоречие с влязъл в сила акт на съда - определение на Варненския районен съд по НОХД № 4218/2005 г., с което се постановява освобождаване на стоките като веществено доказателство и връщането им на собственика, както и несъответствие с НПК и ЗАНН. Счита, че такова противоречие е достатъчно да обуслови нищожността на един индивидуален административен акт. По съображения в този смисъл касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него постановено друго, с което да бъде прогласена нищожността на оспореното бездействие на ТДД гр. Добрич и на оспорения изричен отказ на ТД на НАП гр. Добрич. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТД на НАП гр. Добрич не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно първоинстанционният съд е преценил, че касаторът е поискал от административния орган връщане на стоки по силата на влязъл в сила съдебен акт и че защитата срещу неизпълнението по това искане е различна от оспорването на неоснователни бездействия на административен акт. Поради това жалбата в тази част правилно е приета за недопустима. Решението е правилно и в частта, с която съдът е отхвърлил оспорването против индивидуалния административен акт, като е приел че същият не е нищожен. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Добрич е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на "Авенди" ООД - гр. София, относно искане за прогласяване на нищожността на бездействието на ТДД гр. Добрич, изразяващо се в неправомерно задържане на негова стока, след влязъл в сила съдебен акт, и е прекратил производството по адм. дело № 565/2008 г. в тази част. Съдът е отхвърлил оспорването на "Авенди" ООД относно искането за прогласяване нищожност на отказа на директора на ТД на НАП гр. Добрич, обективиран в писмо изх. № 7000-1932/14.03.2006 г. За да постанови този акт съдът е приел следното: относно искането за прогласяване на нищожност на бездействието на ТДД гр. Добрич, изразяващо се в невръщане на стоките, собственост на дружеството, съдът е приел, че се касае за търсена защита по реда на чл. 256-257 АПК. Приел е, че не са налице хипотезите на тези норми, тъй като жалбоподателят е претендирал връщане на стоките, което представлява фактическо действие, но това действие органът не е задължен да извърши по силата на закона, а по силата на влязъл в сила съдебен акт. За да е приложим този способ за правна защита, задължението на административния орган трябва да произтича пряко от нормативен акт, без да е необходимо допълнително волеизявление - индивидуален или общ административен акт, съдебно решение, споразумение, а в случая е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е разпоредено връщането на стоките. Защитата срещу неизпълнение на съдебен акт е различна от оспорването на неоснователни бездействия на администрацията, с което съдът е сезиран, поради което жалбата в тази част е недопустима. По тези съображения съдът е оставил без разглеждане жалбата в тази част и е прекратил образуването по нея производство. Относно искането за прогласяване нищожността на отказа на директора на ТД на НАП гр. Добрич, обективиран в писмо изх. № 7000-1932/14.03.2006 г., съдът е приел, че същият представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Поради това че оспорването поради нищожност не е свързано със срок и за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването, съдът е приел, че същото е допустимо, но по същество е неоснователно, тъй като актът не страда от порок, водещ до неговата нищожност - издаден е от компетентен орган и в предвидената форма, мотивиран е и волята на административния орган е ясно изразена. Аргументите, че актът е необоснован и постановен при съществени нарушения на ЗАНН, според съда, са основания за отмяна на акта, но не и за прогласяване на неговата нищожност. Поради това съдът е отхвърлил оспорването в тази част. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: От "Авенди" ООД е подадена искова молба против Националната агенция за приходите за присъждане на обезщетение в размер на 1040830 лв. за претърпени вреди и пропуснати ползи в резултат на нищожни действия, бездействия и актове на данъчната администрация, като е посочена правна квалификация на иска по чл. 1 ЗОДОВ и чл. 203 и сл. АПК. По тази искова молба е образувано адм. дело № 1667/2008 г. по описа на Административен съд София - град. След двукратно оставяне на делото без движение за уточняване на исканията до съда и основанията за това и във връзка с подадените от ищеца уточняващи молби, е постановено определение от 28.07.2008 г., с което съдът е разделил производството по следния начин: искането на "Авенди" ООД за установяване, че към 1.01.2006 г. са били налице нищожни действия и бездействия на данъчната администрация в лицето на НАП, изразяващи се в незаконен отказ за връщане на вещи - собственост на ищеца и неправомерното им задържане, е постановено да продължи да се разглежда по адм. дело № 1667/2008 г.; искането да се установи нищожността на отказите от страна на НАП да върне собствената на ищеца стока след 1.01.2006 г. - да продължи под нов номер, за което да се докладва на председателя на съда за образуване на друго дело. С посоченото определение е постановено също така, на основание чл. 206, ал. 1 АПК, отделяне на предявения иск от "Авенди" ООД да се осъди държавата в лицето на НАП да заплати сумата от 1 040 830 лв., представляващи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, за което е разпоредено делото да се докладва на председателя на съда за образуване на дело под нов номер. С определение № 2285/13.10.2008 г. по адм. дело № 1667/2008 г. съдът на основание чл. 133, ал. 2 АПК е прекратил производството по делото по описа на Административен съд София - град и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд гр. Добрич. По повод на това определение е образувано адм. дело № 565/2008 г. по описа на Административен съд гр. Добрич, по което е постановено решение № 21/19.03.2009 г., което е предмет на настоящото касационно производство. С разпореждане от 26.11.2008 г. по адм. дело № 565/2008 г. на Административен съд гр. Добрич, съдът е оставил без движение производството по делото, като е дал указания на жалбоподателя "Авенди" ООД да уточни действията и бездействията на ТД на НАП гр. Добрич, които оспорва, в какво се изразява тяхната неоснователност или нищожност и в какво точно се състои искането до съда. Във връзка с това разпореждане жалбоподателят е подал молба от 3.01.2009 г., с която е уточнил, че оспорва нищожното бездействие на данъчната администрация в лицето на ТДД гр. Добрич, в чийто склад е съхранявана стоката и която неправомерно я задържа след 07.12.2005 г., включително и след искането за връщане на стоката от 22.12.2005 г. до окончателното й връщане на 28.03.2007 г., като поддържа, че посоченото бездействие е нищожно, тъй като е необосновано и в съществено противоречие с изричен и влязъл в сила акт на съда и закона - НПК и ЗАНН. В молбата е уточнено също, че се оспорва и свързания с посоченото бездействие изричен отказ на ТД на НАП гр. Добрич да върне стоката на жалбоподателя от 14.03.2006 г., като се твърди, че този отказ е нищожен поради необоснованост и съществено противоречие със ЗАНН. Предвид така подадената допълнителна молба съдът е определил предмета на правния спор, с който е сезиран. От фактическа страна по делото се установява, че "Авенди"ООД е бил собственик на стока - 53 862 броя бутилки различен алкохол, която се е съхранявала в митнически склад тип "А". При извършена проверка от данъчните органи и органи на сектор "Икономическа полиция" към РДВР - Варна през м. януари 2005 г., посочените стоки са иззети поради съмнения за извършено нарушение на акцизното законодателство. Образувано е полицейско дознание и съответна прокурорска преписка, по която обвиняеми са били две физически лица - служители на складодържателя на посочения митнически склад. По преписката е образувано НОХД № 4218/2005 г. по описа на Варненския районен съд, по което е постановена оправдателна присъда от 7.11.2005 г., потвърдена с решение № 280/17.04.2006 г. по ВНОХД № 2040/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд. Въпросната стока е била веществено доказателство по делото, поради което с определение от 21.11.2005 г. по НОХД № 4218/2005 г. на ВРС, постановено на основание чл. 304, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 НПК (отм.) и чл. 299, ал. 1, т. 11 НПК (отм.), съдът е постановил да бъдат върнати на Димитър Владимиров Христов, като управител на "Авенди"ООД, веществените доказателства по делото - общо 53857 броя бутилки алкохол, които са подробно описани по брой и съдържание на продукта, иззети с Протокол за претърсване и изземване от 7.01.2005 г. по дозн. № 20/2005 г. на СИП - РДВР Варна. На "Авенди" ООД е съставен акт за установяване на административно нарушение № 0678015 от 11.08.2005 г. от ТДД Варна, въз основа на който е издадено наказателно постановление № 5-4496/29.12.2005 г. (датата на издаването на НП в някои документи е посочена като "23.12.2005 г.", макар от самото постановление да е видно, че е 29.12.2005 г.) за налагане на имуществена санкция в размер на 169802, 40 лв. на основание чл. 17а, ал. 2 от Закона за акцизите, отнемане в полза на държавата на 54181 броя бутилирани спиртни напитки, необлепени с акцизен бандерол, описани в протокол за извършена проверка № 0906545/6.01.2005 г. С постановлението е наложено също административно наказание лишаване от право да се упражнява търговска дейност в митнически склад № А/2999/00183, находящ се в гр. Варна, за срок от един месец, както и принудителна административна мярка запечатване на посочения митнически склад и забрана достъпа до него за срок от един месец. С решение № 1794/9.10.2006 г. по НАХД № 551/2006 г. на ВРС, наказателното постановление е отменено в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата на 54181 броя бутилирани спиртни напитки, необлепени с акцизен бандерол, и е потвърдено в останалата част. С решение № 955/18.12.2006 г. по КНАХД № 2107/2006 г. на Варненския окръжен съд е отменено решението на районния съд, в частта, с която е потвърдено наказателното постановление и е постановено решение, с което е отменено изцяло наказателното постановление, като в останалата част решението на районния съд е оставено в сила. След постановяване на определението от 21.11.2005 г. по НОХД № 4218/2005 г. на ВРС е подадена молба от с вх. № 70-00-1932/22.12.2005 г. от Ст. Стойчев, в качеството му на упълномощено лице на "Авенди" ЕООД, до директора на ТДД гр. Добрич, с която е поискано да бъдат върнати намиращите се в склад на дирекцията веществени доказателства по посоченото НОХД. Това искане не е представено по делото, но твърденията на жалбоподателя за подаването на искането и за неговото съдържание, се потвърждават от писмо с изх. № 7000-1932/14.03.2006 г. от директора на ТД на НАП гр. Добрич. Не се спори по делото, че въпросните веществени доказателства, които са поискани да бъдат върнати - 54181 броя бутилки със спиртни напитки, не са върнати на дружеството до 1.01.2006 г. В отговор на посоченото искане, с писмо изх. № 7000-1932/14.03.2006 г. от директора на ТД на НАП гр. Добрич до "Авенди" ЕООД, дружеството е уведомено за осъществената кореспонденция във връзка с подаденото искане за връщане на веществените доказателства с РДВР гр. Варна и ТД на НАП гр. Варна, в резултат на които е установено, че по отношение на същите бутилки спиртни напитки е постановено отнемане в полза на държавата по НП № 5-4496/23.12.2005 г.; от кореспонденцията с Варненски районен съд е установено, че присъдата по НОХД № 4218/2005 г. не е влязла в сила. Според съдържанието на писмото, против определението за връщане на веществените доказателства е подаден частен протест на Варненска районна прокуратура, който е оставен без разглеждане от Варненския окръжен съд с определение от 27.01.2006 г. В същото писмо е посочено, че към подадената молба не са представени доказателства за представителна власт на лицето, което я е депозирало; молбата е подадена до орган, който не е страна нито в наказателното производство, нито в административно-наказателното и предвид това е изразено становище, че исканията за предаване на вещите следва да се отправят съответно към органите на РДВР - Варна, които са предали вещите на съхранение в склада в гр. Добрич и към ТД на НАП гр. Варна, която е постановила отнемането в полза на държавата. Посочено е също, че наличието на висящи към момента съдебни спорове, касаещи процесния алкохол, представлява пречка за връщането му. Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно в частта, с който съдът е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на "Авенди" ООД за прогласяване на нищожността на бездействието на ТДД гр. Добрич, изразяващо се в неправомерно задържане на негова стока, след влязъл в сила съдебен акт. На първо място, по делото не са представени доказателства относно датата на влизане в сила на определението от 21.11.2005 г. по НОХД № 4218/2005 г. на ВРС, с което е постановено връщане на веществените доказателства на "Авенди" ООД. Единствено в писмо изх. № 7000-1932/14.03.2006 г. се съдържат данни, че частния протест против определението е оставен без разглеждане от ВОС с определение от 27.01.2006 г., без да се налице данни дали последното е влязло в сила. На следващо място, дори и да се приеме, че определението по веществените доказателства е влязло в сила, то след влизането му с сила, същото представлява съдебен акт, подлежащ на изпълнение. Това определение по естеството си представлява част от постановената присъда. Не е необходимо издаването на друг съдебен акт, нито акт на друг съдебен или административен орган, за да бъдат върнати стоките на лицето, посочено в определението. Следователно, връщането на веществените доказателства се осъществява чрез фактически действия, изразяващи се в предаване на държането върху вещите от съответния орган или лице, което ги държи (съхранява и пази) за целите на наказателното производство на лицето, на което според съответния съдебен акт (присъда или както е в случая - определение) следва да бъдат върнати. При осъществяването на тези фактически действия може да бъде съставен удостоверителен документ, като например отбелязване от служителя на съда, отговарящ за веществените доказателства, че същите са върнати на лицето, когато доказателствата се съхраняват в съда, или съставяне на приемо-предавателен протокол, когато доказателствата се съхраняват на друго място. Тези документи обаче не представляват индивидуални административни актове, тъй като с тях не се създават права или задължения, нито се засягат права или законни интереси по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Същите имат значение единствено за удостоверяване на изпълнението на съответния диспозитив от присъдата или определението на съда относно веществените доказателства. Затова, правилно първоинстанционният съд е приел, че връщането на веществените доказателства по НОХД въз основа на влязъл в сила акт на съда представлява извършване на фактически действия, а не дейност по издаване на индивидуален административен акт. В този смисъл, искането за връщането на веществените доказателства представлява искане за извършване на фактически действия, а не искане за издаване на индивидуален административен акт, затова и бездействието на съответния орган, до който е адресирано искането, не формира мълчалив отказ за издаване на административен акт. Такъв отказ би се формирал само ако съответния административен орган имаше задължение да издаде индивидуален административен акт по искането, с което е сезиран. В конкретния случай, както вече се посочи, дори и да е било основателно искането на "Авенди" ООД за връщане на веществените доказателства, то органът, до който е отправено искането му за тяхното връщане - директорът на ТДД гр. Добрич, респективно - неговия правоприемник ТД на НАП, не е имал задължението да издаде индивидуален административен акт, а да извърши фактически действия. Предвид изложеното, неправилно касаторът поддържа, че бездействията на данъчните органи на ТДД гр. Добрич, изразяващи се в неправомерно задържане на негова стока, след влязъл в сила съдебен акт, всъщност представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Разпоредбата на чл. 21, ал. 4 АПК е неприложима, тъй като оспорените бездействия са осъществени преди влизане в сила на АПК. Оспорените бездействия за извършване на фактически действия от страна на ТДД не представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 ЗАП, отменен, действал до 1.01.2006 г., когато са осъществени оспорените бездействия. Невръщането на веществените доказателства по НОХД, когато това е разпоредено с влязъл в сила акт на съда, представлява неизпълнение на съдебен акт, за защитата против което е предвиден друг правен ред, включително и административно наказателна отговорност. Същевременно, след влизане в сила на АПК, неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши е защитимо по реда на чл. 256 - 257 АПК, но само доколкото това задължение за административния орган произтича от закон. В случая задължението за връщане на веществените доказателства произтича от съдебен акт (при положение, че същият е влязъл в сила), а не е по силата на закон. Затова правилен е извода, че редът за съдебна защита по чл. 256 - 257 АПК в случая не е приложим. В съответствие с изложените съображения се налага извода, че жалбата за прогласяване нищожността на бездействието на ТДД гр. Добрич, изразяващо се в неправомерно задържане на негова стока, след влязъл в сила съдебен акт, е недопустима, поради това че посочените бездействия не представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 ЗАП (отм.), респективно по чл. 21 АПК, а представляват неизвършване на фактическо действие, което не произтича от закон. Решението в тази част е правилно като краен резултат, като се имат предвид и допълнително изложените в настоящото решение съображения. В останалата част решението е недопустимо. По изложените по-горе съображения писмо изх. № 7000-1932/14.03.2006 г. от директора на ТД на НАП гр. Добрич до "Авенди" ООД не представлява индивидуален административен акт, а има само уведомителен характер. Административният орган, който е изпратил писмото не е имал задължение да издаде административен акт по искането, с което е сезиран, затова отговорът му не може да се разглежда като индивидуален административен акт, макар с него да не е удовлетворено искането на лицето и с това по същество да са засегнати негови интереси. В тази връзка следва да се отбележи, че касаторът правилно поддържа в касационната си жалба, че бездействието на ТДД по искането за връщане на веществените доказателства и писмото от 14.03.2006 г. на ТД на НАП, с което се отказва връщане на вещите, имат една и съща природа, поради това че и с двете се отказва извършване на исканото действие. Неправилно обаче касаторът счита, че те представляват индивидуални административни актове. И бездействието и писмото представляват откази да се извършат фактически действия, т. е. представляват неизвършване на фактически действия, които обаче не са защитими по реда на чл. 256 - 257 АПК, поради това че задължението за извършването им не произтича пряко от закона. Наред с това, искането за прогласяване нищожност на отказа, обективиран в писмо изх. № 7000-1932/14.03.2006 г. на директора на ТД на НАП гр. Добрич е недопустимо и поради това, че същото е извън кръга на исканията, които са предмет на адм. дело № 565/2008 г. на Административен съд гр. Добрич, предвид постановеното определение от 28.07.2008 г. по адм. дело № 1667/2008 г. на Административен съд София - град. Както е посочено и по-горе, с това определение производството е разделено, като е постановено по адм. дело № 1667/2008 г. да продължи производството само по искането на "Авенди" ООД за установяване, че към 1.01.2006 г. са били налице нищожни действия и бездействия на данъчната администрация в лицето на НАП, изразяващи се в незаконен отказ за връщане на вещи - собственост на ищеца и неправомерното им задържане. Според същото определение изричният отказ, съдържащ се в писмото от 14.03.2006 г., би следвало да бъде предмет на друго съдебно производство, което би следвало да е образувано след постановеното разделяне на делото и което има за предмет искането на "Авенди"ООД да се установи нищожността на отказите от страна на НАП да върне собствената на ищеца стока след 1.01.2006 г. По изложените съображения, решението е недопустимо в частта, с която съдът е приел за разглеждане и се е произнесъл по жалба против изричен отказ, съдържащ се в писмо изх. № 7000-1932/14.03.2006 г. на директора на ТД на НАП гр. Добрич. Този извод се налага на първо място, поради това че писмото не представлява индивидуален административен акт, и на второ - поради това че според датата на издаването му писмото, определено от жалбоподателя като обжалвания административен акт, излиза извън предметния обхват на жалбата, която е предмет на разглеждане по адм. дело № 565/2008 г. на Административен съд - гр. Добрич, образувано след разделяне, прекратяване и препращане по подсъдност на адм. дело № 1667/2008 г. на Административен съд София - град. Решението в тази част следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК, като постановено по недопустима жалба, тъй като съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на решението съдът следи и служебно. Недопустимата жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено, на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, първо отделение