Решение № 1347 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11491/2020 г.

Решение № 1347 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11491/2020 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, подадена чрез процесуалния му представител юрк. А. Сибинова, срещу решение № 4843 от 11 септември 2020 година, постановено по адм. дело № 2110/2019 година по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № РА-30-384/26 ноември 2018 година. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на съдопроизводствените правилна и на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – В. Димитрова, чрез пълномощника си адв. С. Иванова, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на В. Димитрова, срещу заповед № РА-30-384/26.11.2018 година на директора на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Масивна тухлена ограда", находящ се в [населено място], в. з. [наименование], [улица], № [номер], имот с идентификатор 37914.6848.107 по кадастралната карта на землището на [населено място] – извън регулация. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с материалноправните разпоредби, поради което е отменил оспорения административен акт. Решението е правилно. При постановяването му съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от тях. Спрямо релевантните факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. При издаване на заповедта по чл. 225а от ЗУТ, административният орган дължи конкретно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни действия, което в случая не е постигнато. Правилен е изводът на решаващия съд, че преди издаването на оспорената заповед, административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е описал и индивидуализирал в достатъчна степен /както в съставения констативен акт, така и в издадената въз основа на него заповед/, разпоредения за премахване обект. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че обектът на премахване с административния акт "масивна тухлена ограда" представлява бетонова основа, видима над терена от 0, 10 м. до 0, 50 м., върху която са изградени стоманобетонови колони, тухлена зидария между тях, бетонова шапка върху тухлите, като височината й варира между 1, 70 м. до 2, 20 м. Изградена е върху терен с голяма денивелация. Подземната част на бетоновата основа е около 60-70 см., по данни на вещото лице, която държи конструкцията от бетонови колони и тухли. Оградата "носи" освен собствената си конструкция и терена откъм стръмната улица – [улица]и ако се премахне, ще се срути и улицата и терена, които са подпрени с процесната ограда, определена от вещото лице, а и приета от съдът като подпорна стена в определени нейни части. Установено е също така, че наредената за премахване с оспорената заповед масивна тухлена ограда представлява подпорна стена – видима част над терена и невидима част под земята, като над нея е изградена тухлената ограда. Безспорно е също така, че за така извършения строеж не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. При тези данни изводите на административния съд за допуснати нарушения, водещи до отмяната на заповедта, са правилни. Законосъобразно е приетото, че в процесния административен акт липсва достатъчно описание индивидуализация на незаконния строеж - такъв, какъвто съществува на място, което само по себе си е основание за отмяната на акта. Това е така, тъй като точното описание на незаконния строеж пряко влияе на законосъобразността на заповедта, с която е наредено премахването му. Съгласно разпоредбата на чл. 151, т. 4 от ЗУТ, за подпорни стени с височина до 1, 2 м. над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти, не се изисква издаване на разрешение за строеж. В случая, както безспорно е установено, разпореденият за премахване строеж представлява подпорна стена в едната си част и тухлена ограда над нея, приети за незаконни, като изградени без разрешение за строеж. Конкретният незаконен строеж следва да бъде индивидуализиран точно, което е предпоставка за доброволното му, респ. за принудителното му премахване след влизане на заповедта в сила. В случая това не е направено, както е приел и административният съд. Както в оспорената заповед, така и в преписката по издаването й, строежът, подлежащ на премахване е описан като "масивна тухлена ограда" с височина от 1, 80 м. до 2, 20 м. с бетонов цокъл от 0, 10 м. до 0, 40 м., но в административния акт не е отбелязано, че по своята същност тухлената ограда, за законното изграждане на която се изисква издаване на разрешение за строеж, представлява част от строеж, а не самостоятелен такъв. Както в обстоятелствената част на заповедта, така и в разпоредителната част се визира един общ обект, подлежащ на премахване в неговата цялост. В тази връзка в административния акт не е изяснено каква част от строежа е подпорна стена, каква и коя част е всъщност ограда, за кои части е нужно издаване и одобряване на строителни книжа, след като се касае за един цялостен обект. След като такива фактически и правни основания изобщо не се съдържат в оспорения административен акт, то същият се явява немотивиран и издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Липсата на безпротиворечиво индивидуализиран обект, както правилно е приел първоинстанционният съд, е пречка за пораждането на целените със заповедта последици - премахване на незаконния строеж, а наведените в касационната жалба оплаквания в обратна насока са неоснователни. Като е отменил обжалваната заповед на директора на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното от страна на ответника по касация искане за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, Столична община ще следва да бъде осъдена да заплати на В. Димитрова сума в размер на 900. 00 лева, съгласно представените доказателства за реалното им извършване и редуцирана, на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед направеното възражение на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,